Решение № 6816 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4148/2013 г.

Решение № 6816 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4148/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Паркстрой - Златни пясъци", ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район Приморски, курортен комплекс (к. к.) "Златни пясъци", административна сграда Рила, чрез процесуален представител, срещу решение № 2885/28.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2353/2009 г. на Административен съд (АС) - Варна, с което е прогласена нищожността на наложената на Любомир Цветанов Терзиев от "ТЕТ-61" ЕООД принудителна административна мярка "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Твърди се недопустимост на обжалваното решение поради гражданскоправния характер на спора между страните, и в условията на алтернативност - неправилност на съдебния акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - Любомир Цветанов Терзиев, моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила, а жалбата - отхвърлена като неоснователна. Ответната страна - "ТЕТ-61" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, кв. "Хаджи Димитър", бл. 173, вх. Б, ет. 4, не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По допустимостта на решението, каквото възражение поддържа касационният жалбоподател, както и относно законосъобразността му, съдът съобрази следното: От фактическа страна на спора е установено, че на 17.07.2009 г. на територията на к.к. "Златни пясъци" е бил репатриран лек автомобил "Ситроен" рег. № СА6134АА, като спрял в нарушение на правилата за движение по пътищата. Самото репатриране на автомобила е извършено от служители на фирма "ТЕТ-61" ЕООД, ангажирана по силата на договор с "Паркстрой - Златни пясъци" ООД да осъществява дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата ППС, създаващи опасност или затрудняващи /правещи невъзможно/ преминаването на други участници в движението. Установено е и, че дружеството - възложител по процесния договор - "Паркстрой - Златни пясъци" ООД е собственик на алеите, паркингите и зелените площи в к.к. "Златни пясъци". Лицето, легитимирало се като собственик при освобождаването на автомобила от предназначения за това паркинг, е заплатило глоба. На тази база АС Варна приема, че ПАМ "Преместване на паркирано ППС без знанието на собственика или упълномощения от него водач" представлява акт, издаден от некомпетентен орган, поради което и прогласява нищожността му. Решаващите мотиви за съдебното произнасяне се базират на следните изводи: На първо място, дружеството "ТЕТ-61" ЕООД, извършило преместването, не представлява административен орган, а частноправен субект. ПАМ като акт на държавно управление следва да бъде подчинен на принципа на законност, т.е. формата на държавна принуда да бъде упражнявана от компетентен орган и в предвидените от закона случаи. Като продължение на това схващане съдът приема, че ПАМ е издадена въз основа устно разпореждане на лицето от службите за контрол, обвързано с констатациите по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП. Съдът е счел, че това не може да бъде лице, служител на фирмата, ангажирана с дейността по преместване на паркирано в нарушение МПС, т.к. редакцията на чл. 168, ал. 1 ЗДвП изисква задължително дейността да се осъществява съвместно от собственика, респ. упълномощено от него лице и длъжностно лице от службите за контрол, определено от министъра на вътрешните работи. Т.к. от делото не установено присъствалият полицай Галин Панайотов да е издавал подобно разпореждане за преместване, то същото е издадено от некомпетентен орган и следва да бъде прогласено за нищожно. Така постановеното решение е неправилно. Установеното от съда нарушение на материалния закон не се констатира, поради което съдебният акт следва да се отмени като неправилен, по следните съображения: По силата на чл. 3 от Закона за пътищата, пътищата биват републикански и местни. Местните от своя страна, по силата на ал. 3 от цитираната норма са общински и частни. Не е налице спор по делото, че дружеството "Паркстрой - Златни пясъци" ООД е собственик на алеите, паркингите и зелените площи в к.к. "Златни пясъци". Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП дава възможност лицата, определени от собствениците на пътищата да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В този контекст, по делото е приложен сключен договор между дружеството собственик на алеите, паркингите и зелените площи в к.к. "Златни пясъци" - "Паркстрой - Златни пясъци" ООД и фирма "ТЕТ-61" ЕООД, с който последната се задължава да извършва дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата ППС, създаващи опасност или затрудняващи /правещи невъзможно/ преминаването на други участници в движението. Срокът на изпълнение на договора обхваща периода от 17.04.2009 г. до 30.09.2009 г. включително, респ. към датата на налагане на ПАМ фирма "ТЕТ-61" ЕООД е била надлежно упълномощена да извършва от името на собственика съответната дейност. В същия смисъл е приложена и заповед № 2/17.04.2009 г. на управителя на търговското дружество "Паркстрой - Златни пясъци" ООД. По силата на чл. 168, ал. 2 ЗДвП органите, които извършват принудително преместване на пътни превозни средства, са длъжни да укажат предварително чрез съответните знаци местонахождението на преместеното пътно превозно средство. От извършената съдебно-техническа експертиза, с неоспорено и прието заключение на вещото лице, както и от свидетелските показания се установява, че на алеята, където е било паркирано и откъдето е репатрирано въпросното МПС, са поставени знаци съгласно изискванията на ЗДвП. Установено е още, че автомобилът е бил паркиран в нарушение на предписанията им, поради което и правилно същият е бил репатриран. Що се касае за релевантния по делото въпрос - как следва да се упражнява и най-вече от кого, компетенцията по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП, следва ясно да се отбележи, че нормата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, противно на извода на първоинстанционния съд, не изисква съвместно участие на собственика или определено от него лице, заедно с длъжностно лице от службите за контрол, определено от министъра на вътрешните работи. Цитираният текст ясно разграничава възможността да се осъществи принудително преместване на МПС като компетенция, осъществявана както от собственика, така и от служители на МВР, не заедно, а поотделно. Налице е частен път, където МВР е некомпетентна структура относно въпросите, свързани с управлението и поддръжката му. Доколкото задължението да се гарантира спокойното преминаване на туристическия сезон, респ. липсата на пътни инциденти в частен път, използван от широк кръг хора, представлява дейност в обществен интерес, както несъмнено и дейността по поддържане на реда и сигурността във връзка със засягането на право на собственост посредством нарушаване владението на собственика на автомобила, то присъствието на служител на МВР на самото място и при осъществяване на съответната дейност е обосновано. Пак с оглед посочените законови императиви, законодателят в ЗДвП е предвидил аналогично задължение за собствениците на тези пътища. Т.е., присъствието на служител на МВР не представлява законово необходима предпоставка за реализиране на процесното властническо правомощие - преместване на паркиран в нарушение на правилата за движение автомобил. Нещо повече, нормата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП изисква след извършване на принудителното репатриране да бъде уведомено съответното РПУ от територията на което е репатриран автомобилът. Задължение, което би било безсмислено, ако служител на въпросното РПУ следва задължително да участва в процедурата по налагане на ПАМ. Именно това е духът и смисълът на цитираните законови разпоредби. Действително и "Паркстрой - Златни пясъци" ООД и фирма "ТЕТ-61" ЕООД представляват частноправни субекти по своята правноорганизационна форма и идентичност. Като такива обаче същите могат да бъдат както носители на право на собственост, така и съконтрахенти по упражняването на това право с оглед осигуряването на реда в стопанисвания обект на собственост. Предвид факта, че обект на собственост са алеите, паркингите и зелените площи в к.к. "Златни пясъци", както и с оглед обстоятелството, че това е курортен комплекс с висока степен на посещаемост, т.е. макар и частна собственост, представлява обществено място, то несъмнено същият следва да бъде обект на административно управление, при съчетаване на държавновластническите правомощия по гарантиране на реда и зачитането на правото на собственост като пълен обем разпоредителна и управителна власт на собственика. Поради това законодателят е избрал балансиран подход, при който собственикът гарантира и носи отговорност за управлението на пътищата в съответствие с нормативните изисквания, за което разполага с възможност сам на място да отстранява нарушенията, които освен обществения ред, засягат и туристическия имидж и търговската му дейност. При подобно принудително действие обаче, собственикът е длъжен да информира органите на МВР, за да гарантират те законосъобразността на частноправните отношения - нарушител-собственик, с оглед публичноправния интерес - спазване на законността. Ето защо и след като служителите на "ТЕТ-61" ЕООД са оправомощени да действат легално от името на дружеството-работодател, не може да бъде приет изводът на първоинстанционния съд, че процесната ПАМ е наложена от некомпетентен орган. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. В съответствие с разпоредбата на чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд счита, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, както и че попълването на делото с доказателства е достатъчно изчерпателно и обективно извършено, за да може спора да бъде законосъобразно разрешен по същество. Не е налице спор относно стойността на наложената от служител на фирма "ТЕТ-61" ЕООД глоба, поради което въпроса се свежда единствено до законосъобразността на извършеното репатриране на автомобила. Обсъдените факти по делото дават възможност да се направи обоснован извод първо, че на въпросната алея, където е било спряно МПС-то на Терзиев е имало ясно обозначение с поставени съгласно ЗДвП знаци, забраняващи паркирането в посочения участък. Същият знак е видян и възпроизведен от разпитаните по делото свидетели Иванов и Панайотов, които съдът не намира основание да не кредитира. Аналогичен извод следва от приетото и неоспорено заключение на вещото лице. Второ, от свидетелските показания на свидетеля Панайотов е установено, че въпросният автомобил е паркиран в нарушение на поставените знаци. Същото потвърждава служителят на фирма "ТЕТ-61" ЕООД Кирпев. Приложен по делото е и снимков материал на репатрираното МПС, от който е видно, че е било паркирано на алея, непосредствено преди кръстовище и точно срещу знака, указващ забрана за паркиране, върху тротоар и зелена площ. Т.е. установената дотук фактическа обстановка съответства на нормативната хипотеза на чл. 168 и чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, поради което жалбата на Любомир Цветанов Терзиев е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, вр. чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, седмо отделение