Решение № 1714 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2017 г.

Решение № 1714 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. К. срещу Решение № 72 от 31.05.2017 г., постановено по адм. дело № 267/2016 г. на Административен съд– Сливен (АССл) в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН иска му против Министерство на вътрешните работи с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 461/24.07.2015 г. на Началника на РУ Несебър при ОД на МВР Бургас в размер на 300 лв., и е ОСЪДЕН да заплати на Министерство на вътрешните работи направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева. В касационната жалба са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че иска е предявен единствено против ОД на МВР Бургас, като първоинстанционният съд неправилно отхвърля иска срещу МВР, защото такъв не е поддържан по делото. Намира, че на МВР не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като страната не е заявила претенции за такива и не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Ответникът Министерство на вътрешните работи, редовно призован в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не ангажира становище. Ответникът: Областна дирекция на МВР гр. Бургас, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалба, като счита, че решението следва да се потвърди. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Областна дирекция на МВР гр. Бургас е ОСЪДЕНА, да заплати на К. К., сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 461/24.07.2015 г. на Началника на РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2015 г. до окончателното й изплащане. На следващо място е ОТХВЪРЛЕН иска на К. К. против Министерство на вътрешните работи с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 461/24.07.2015 г. на Началника на РУ Несебър при ОД на МВР Бургас в размер на 300 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2015 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен. В частта за разноските Областна дирекция на МВР гр. Бургас е ОСЪДЕНА да заплати на К. К., сумата от 310 лв. (триста и десет) лева. Освен това К. К. е ОСЪДЕН да заплати на Министерство на вътрешните работи направените по делото разноски в размер на 200 (двеста лева). Решението в частта, с която Областна дирекция на МВР гр. Бургас е ОСЪДЕНА, да заплати на К. К., сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 461/24.07.2015 г., и сумата от 310 лв. (триста и десет) лева, представляваща съдебни разноски, не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. За да постанови този резултат, административният съд e приел, че е налице незаконосъобразен акт- Наказателно постановление № 461/24.07.2015 г. на Началника на РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, което е отменено с влязло в законна сила Решение № 418/02.12.2015 г. по АНД № 910/2015 г. на Районен съд- Несебър. Счел е, че искът, предявен против ответника Министерство на вътрешните работи, е неоснователен. Посочил е, че пасивната процесуална легитимация на ответника се определя към момента на предявяване на исковата претенция. Към датата на подаване на исковата молба от ищеца ОД на МВР Бургас, а не Министерство на вътрешните работи е юридическото лице, в състава на което е бил органът издал незаконосъобразния акт. Приел е, че искът, предявен против ответника Министерство на вътрешните работи, е неоснователен и поради тези съображения претенцията е отхвърлена. Относно другия ответник е достигнал до извода, че предявеният иск против ОД на МВР Бургас следва да бъде уважен до размера от 300 лв. В частта относно разноските е обсъдил разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, като е приел, че с оглед неоснователността на иска, предявен срещу МВР, се явява основателно искането на този ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение в неговата отхвърлителна част срещу МВР е правилно, а в частта за присъдените разноски в полза на този ответник е неправилно. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба, за това, че иска е предявен единствено против ОД на МВР Бургас, като първоинстанционният съд неправилно отхвърля иска срещу МВР, защото такъв не е поддържан по делото. С допълнителна молба от 17.03.2017 г. ищецът е направил уточнение на исковата молба, подадена срещу МВР, като е посочил, че искът е предявен срещу ОД на МВР- Бургас. В отговор съдът с разпореждане от 21.03.2017 г. е конституирал като втори ответник в производството ОД на МВР- Бургас. В с. з. на 03.05.2017 г., като ответници по иска са посочени МВР и ОД на МВР- Бургас, като липсва искане или възражение на процесуалния представител на ищеца относно втория ответник МВР. Предвид хронологията и съдържанието на направените до съда искания на ищеца се обосновава изводът, че липсват еднозначни изявления, че искът се поддържа само и единствено срещу ОД на МВР- Бургас. От ищеца спрямо първоначално посочения ответник МВР не е релевирано ново искане, не е изразено оттегляне на иска или отказ от иска- чл. 232, чл. 233 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Правилно съдът не е заличил МВР, като ответник по него и се произнесъл по основателността на претенцията против това министерство. Неоснователни са поддържаните твърдения на касационния жалбоподател за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Правилно АССл е приел искът предявен против Министерство на вътрешните работи за неоснователен, като е определил пасивната процесуална легитимация на ответника към момента на предявяване на исковата претенция. Съгласно чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. Към датата на подаване на исковата молба от ищеца ОД МВР Бургас е юридическото лице, в състава на което е бил органът, издал незаконосъобразния акт- чл. 37, ал. 2, чл. 42, ал. 3 от ЗМВР. Следователно Министерство на вътрешните работи, срещу което е предявен иска не е пасивно легитимирано да отговаря по този иск, с който се претендира обезщетение от незаконосъобразна административна дейност на служители на ОД на МВР Бургас. Насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник определя неоснователност на претенцията. Освен това самата претенция против другия ответник ОД на МВР Бургас е уважена в пълен размер. По изложените съображения решението в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения иск срещу МВР е ПРАВИЛНО. Настоящият съдебен състав счита, че решението в частта, с която са присъдени разноски в полза на МВР е неправилно. В чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът МВР няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението следва да бъде отменено в частта, в която К. К. е ОСЪДЕН да заплати на МВР направените по делото разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, като постановено в нарушение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение