Решение № 95 от 3.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 60/2011 г.

Решение № 95 от 3.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 60/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на решение № 1075 от 25.05.2009 г. по т. д. № 916/2008 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което молителят е осъден да заплати на Агенцията за следприватизационен контрол неустойка за неизпълнение на задължението по инвестиционната програма за 2000 г., поето по приватизационен договор, сключен на 1.09.1999 г. с министъра на търговията и туризма за продажба на общежитие "П. " и ресторант "Г. ", обособени части от [фирма]. Молителят счита, че е налице посоченото основание за отмяна по чл. 303, т. 4 ГПК, тъй като между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение - решение № 2 от 7.03.2008 г. по гр. д. № 1449/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен предявения срещу него иск на Агенцията за заплащане на неустойки по посочения приватизационен договор. Молителят е посочил, че предмет и на двете дела са едни и същи вторични правоотношения между страните, възникнали по повод спора относно договорната отговорност за неизпълнението на едни и същи задължения, поети по приватизационния договор от 1.09.1999 г. Ответната Агенция за следприватизационен контрол оспорва наличието на соченото в молбата отменително основание и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните по релевираното основание за отмяна по чл. 303, т. 4 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ГПК от заинтерeсована страна и е процесуално допустима. Подадената молба е неоснователна. Атакуваното решение е влязло в сила след постановяване на Определение по чл. 288 ГПК, с което е отказано допускането му до касационен контрол. Със същото е ангажирана договорната отговорност на молителя за неизпълнение на задължението му за влагане на инвестиции в приватизираното дружество за периода 30.10.1999 г. до 1.05.2000 г., които според уточнението, извършено във въззивната инстанция се изразяват в направата на открит басейн с летен бар за 70 000 щ. д., на обслужващи помещения към басейна турска баня, възстановителен център - 50 000 щ. д.; разширяване на Общежитие "П. " - направа на санитарен възел към него - 75 000 щ. д. и направа на детски атракции 5 000 щ. д. С влязлото в сила решение № 2 от 7.03.2008 г. по т. д. № 1449/2006 г. САС е отхвърлил иска на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол срещу молителя за реално изпълнение и заплащане на неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма по същия приватизационен договор, но това с това решение е разрешен спора във връзка с изпълнението на задължението на молителя за влагане на инвестиции за последващ период - от 1.10.2000 г. до 1.05.2001 г., и които според договора са предназначени за озеленяване и вертикална планировка. Изложеното позволява да се приеме, че предявените искове, които съдилищата са квалифицирали по чл. 92 ЗЗД, са относими към различни периоди от време и различни по вид инвестиции. Или макар и страните по двете дела да са едни и същи и задължението за влагане на инвестиции да произтича от един и същи договор, не е налице един и същи предмет, нито предметът на едното дело се включва в предмета на другото дело, което налага извода, че не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на атакуваното решение. В обобщение, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на ответника по молбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 350 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия