Решение № 3251 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15147/2012 г.

Решение № 3251 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15147/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Пею Дженев Караколев, представляван от адв. Джатова, против решение № 2055/2.10.12 г. по адм. д. № 1220/12 г. по описа на Административен съд - Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Южен централен район, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Караколев срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-18/19.01.12 г., с която, на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Масивна сграда", находящ се в ПИ с идентификатори 11845.16.141 и 11845.16.143 по кадастралната карта на с. Войводиново, общ. "Марица", обл. Пловдив, извършен от оспорващия. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при съблюдаване административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В мотивите на решението съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните, при което обосновано и в унисон с материалния закон е приел, че сградата, предмет на заповедта представлява строеж от V-та категория, извършен без строителни книжа /одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж/ в земеделска земя. Обосновано съдът е отхвърлил доводът на оспорващия за търпимост на строежа в условието на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, тъй като данните по делото в тази насока са за несъответствие на строежа с действащия към периода на изграждането му подробен устройствен план. Установено безспорно е, че такъв план не е одобряван нито до м. април 1987 г., нито към настоящия момент. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Данните по делото сочат, че касаторът е придобил с нотариални актове от 1998 г. /л. 25 и л. 27/ незастроен имот. Този безспорен факт, обсъден в съвкупност с твърдението в писменото възражение /л. 23/, че в имота баща му, през май 1986 г., е изградил сграда, във връзка с дейност по отглеждане на пчелни кошери и приложената по делото Заповед № РД-09-173/17.03.10 г. на кмета на община "Марица" по чл. 224 ЗУТ за спиране изпълнението и забрана на достъпа до "Масивна сграда" в ПИ11845.16.141, извършвана без строителни книжа, обосновава извод, че оспорващият е изградил процесната сграда след придобиване собствеността върху имота през 1998 г. Твърдяната в писменото възражение селскостопанска сграда по предназначение не съответства на процесната, тази сграда не е отразена и в документите за собственост. Ето защо, оспорващият се явява извършител и възложител на незаконния строеж, предвид обстоятелството, че е собственик на поземления имот и във всички случаи-адресат на административния акт. Споровете относно правото на собственост върху поземлените имоти, в които е извършен строежа са ирелевантни при преценка законосъобразността на заповедта за премахването му като незаконен, а твърдението за деклариране на сграда в имота от момента на изповядване на придобивните сделки не намира опора в доказателствата по делото. Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение