Решение № 80 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11301/2012 г.

Решение № 80 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11301/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЧЕЗ Електро България" АД със седалище и адрес на управление град София, чрез упълномощения адв. Антон Кръстев, против решение № 9224 от 26.06.2012 г., постановено по адм. дело № 10354 от 2011 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), чрез процесуалния си представител - адв. П. Славов, счита касационната жалба за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна "НЕК" ЕАД - гр. София, не е изразила становище по касационната жалба. Заинтересованата страна "Електроенергиен системен оператор" ЕАД също не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия, след преценка на данните по делото и като обсъди доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба от "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София, против т. II, т. IV. 4, т. IV. 4.1 и т. IV. 4.2 от решение № Ц-022 от 29.06.2011 г. на ДКЕВР. С т. II от решението е утвърдена, считано от 01.07.2011 г., цена без ДДС, по която "Национална електрическа компания" ЕАД в качеството му на обществен доставчик продава електрическа енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества, в размер на 74,69 лв./МВтч. С т. IV. 4 и т. IV. 4.1 от решение № Ц-022 от 29.06.2011 г. на ДКЕВР са утвърдени, считано от 01.07.2011 г., необходимите годишни приходи за четвъртия ценови период на "ЧЕЗ Електро България" АД в размер на 705 564 хил. лв., както и са утвърдени, считано от 01.07.2011 г., цени без ДДС, по които енергийното дружество продава електрическа енергия на битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал. С обжалваното решение Върховният административен съд - четвърто отделение, е оставил без разглеждане жалбата на "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София, в частта й против т. II от решението на ДКЕВР и е прекратил производството по делото в тази му част. С втори диспозитив съдът е отхвърлил жалбата на "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София, в частта й против т. IV. 4 и т. IV. 4.1 и IV. 4.2 от решение № Ц-022 от 29.06.2011 г. на ДКЕВР. За да остави без разглеждане жалбата против т. II от процесното решение и да прекрати производството в тази му част, решаващият състав е констатирал, че липсва правен интерес за жалбоподателя. Съображенията за това са били, че утвърдената от ДКЕВР цена се отнася само за "НЕК" ЕАД, което по същество се явявало и адресат на заповедта в тази й част. Ето защо е приел, че решението в тази му част не засяга права и не създава задължения за жалбоподателя, поради което за него не е налице правен интерес от оспорването му. Изводите на тричленния състав на Върховния административен съд са правилни. "ЧЕЗ Електро България" АД е титуляр на лицензия за извършване на дейността "снабдяване от краен снабдител" и като такъв закупува от обществения доставчик електрическа енергия по регулирана от комисията цена. Тази цена е важен ценообразуващ елемент, но тя е съобразена от ДКЕВР при утвърждаване на цената, по която "ЧЕЗ Електро България" АД продава електрическа енергия на крайните потребители. Обстоятелството, че с решението на ДКЕВР се създават предпоставки и условия да бъдат засегнати права на дружеството, не прави възможно разглеждането на жалбата, тъй като чл. 147, ал. 1 от АПК изисква да са налице както личният, така и прекият интерес. В частта по отношение на т. IV. 4 и т. IV. 4.1 и IV. 4.2 от решение № Ц-022 от 29.06.2011 г. на ДКЕВР съдът е установил, че същото е взето от компетентен орган по заявление на енергийното дружество до ДКЕВР с искане за утвърждаване на цени за снабдяване с електрическа енергия за третия ценови период от втория регулаторен период, считано от 01.07.2011 г. Приел е, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 27 от НРЦЕЕ жалбоподателят е подал заявление до ДКЕВР за утвърждаване на размера на цените, като е представил информацията и приложенията, предвидени в чл. 28 от наредбата. В съответствие със задължението по чл. 30 от наредбата комисията е насрочила дата за открито заседание за обсъждане на заявлението, което е оповестила по предвидения ред и е публикувала заявлението заедно с доклада на специалистите (чл. 30, ал. 2 от НРЦЕЕ). На закрито заседание регулаторният орган е приел проект на решение по заявлението с реквизитите по чл. 32 от наредбата, който е подложен на обществено обсъждане (чл. 31 от НРЦЕЕ). Общественото обсъждане е проведено съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ - за участие са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества, на които е предоставен 14-дневен срок за становища. Решението на регулаторния орган е взето след преценка на заявлението и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията. Тричленният състав е приел също така, че решението в оспорената му част е постановено при спазване на материалноправните разпоредби. Утвърдените от ДКЕВР цени са формирани в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ - същите се основават на обективни критерии и са определени съобразно предварително зададени изисквания. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружествата информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ), т. е. комисията е утвърдила ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. Съдът е приел също така, че са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 3 и 4 от ЗЕ, тъй като утвърдените от комисията цени са формирани на базата на необходимите годишни приходи, определени по предвидената в чл. 10 от НРЦЕЕ формула. Счел е за неоснователни доводите на жалбоподателя, че комисията е следвало да отчете разходите на дружеството, необходими за подготовката му за участие в либерализирания пазар, както и несъбираемите вземания. Тричленният състав е приел, че при постановяването на оспореното решение не са допуснати нарушения и на разпоредбите на чл. 31, т. 5 и 6 от ЗЕ, тъй като в случая не е налице хипотеза на "кръстосано субсидиране" по смисъла на § 1, т. 31 от ДР на ЗЕ. По тези съображения е приел, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите, че неправилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ. Комисията е извършила корекция на цените за третия ценови период от регулаторния период чрез анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензията, като е приложила метода за регулиране "горна граница на приходите", действащ от 01.01.2005 г. за енергийните предприятия, получили лицензия за снабдяване с електрическа енергия на потребители, присъединени към разпределителните мрежи на съответната територия (§ 4 от ПЗР на НРЦЕЕ), т. е. комисията е утвърдила ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. По доводите, че комисията неправилно е приложила формулата по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ следва да се има предвид, че ДКЕВР не е длъжна да възприеме безкритично обосновката на дружеството на всеки един от ценообразуващите елементи, а е длъжна да вземе предвид цялата налична релевантна информация. Това се налага както от принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ), така и от обстоятелството, че дружеството жалбоподател не е просто самостоятелен участник на пазара, а е част от общата енергийна система на страната. Да се приеме обратното би означавало дейността на комисията по регулиране на цените да се приравни на дейност по тяхното регистриране. Дейността по регулиране на цените на енергийните предприятия предоставя на ДКЕВР широки граници на оперативна самостоятелност, тъй като характерът на регулираната дейност предполага и изисква преценка за икономическа целесъобразност на голяма част от ценообразуващите елементи, което в най-голяма степен се отнася за елементите с прогнозен характер. Не е налице твърдяното нарушение на чл. 31, т. 2 от ЗЕ. При утвърждаването на цените на електрическа енергия за електроснабдителните дружества ДКЕВР е използвала регулаторния метод "горна граница на приходите" (§ 4 от ПЗР на НРЦЕЕ), който е свързан с качеството и ефективността на управление на електроснабдителното дружество. Необходимите приходи за ценовия период са определени на база необходимите приходи за предходния период съгласно формула, определена в чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ, като в тези приходи на дружеството, утвърдени от комисията, са включени разходите за закупуване на електрическа енергия, изчислени на база утвърдените цени от 01.04.2010 г. на електрическа енергия, произведена от ВЕИ, и утвърдените цени на производителите, НЕК, ЕСО, в т. ч. и централите с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, считано от 01.07.2011 г., като са отчетени количествата в прогнозните данни на дружеството. В този смисъл е и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза. Утвърдените от комисията цени са формирани на базата на необходимите годишни приходи, определени по предвидената в чл. 10 от НРЦЕЕ формула, въз основа на следните елементи: регулаторна база на активите и норма на възвръщаемост на капитала, определени при утвърждаване на цените от първия ценови период, като следва да се има предвид, че НРЦЕЕ не изисква при утвърждаване на цените за всеки ценови период да се извършва нова оценка на регулаторната база на активите, а в случая се извършва годишна корекция в рамките на регулаторния период. При формирането на цената се взети предвид разходите на дружеството от наложени задължения към обществото, произтичащи от изкупуването на електрическа енергия от възобновяеми източници. По този начин е приложен избраният от комисията метод на регулиране в съответствие с правомощието на административния орган в края на втория ценови период да измени необходимите годишни приходи, съответно на формиращите ги цени, вече утвърдени за действащия регулаторен период. В този смисъл са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 3 и 4 от ЗЕ. Неоснователни са оплакванията, че ДКЕВР не е приложила точно формулата по т. 50 от Указанията за изчисляване на Z-фактора. Факторът Z е определен въз основа на цялата налична и относима информация за дружеството, в т. ч. и тази, която е представена от него. Анализът на одитирания финансов отчет и предварителните резултати от регулаторния одит показват значителни допълнителни печалби от намаление на разходите за покупка на електроенергия, включително и за технологични разходи, спрямо утвърдените цени, в сила от 01.07.2009 г. При определянето на Z-фактора са спазени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ и т. 4 и 61 от Указанията за образуване на цените за пренос на електрическата енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период. Анализът на представената от дружеството информация показва, че не е постигнато намаление на разходите от "ЧЕЗ Електро България" АД през предходния ценови период. Не могат да се приемат доводите за противоречие на обжалваното решение с материалния закон, тъй като ДКЕВР не е коригирала възвръщаемостта на капитала като част от необходимите приходи с влиянието на инфлацията върху разходите. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ "И" е индексът на инфлация за предходен отчетен период съобразно нейното влияние върху разходите на предприятието. Следователно инфлацията е коригиращ фактор единствено по отношение на разходите на предприятието. А от това следва, че разходите на предприятието не могат да се тълкуват разширително. В икономическата теория и практика се приема за безспорно, че оборотният капитал е част от активите на предприятието (т. нар. краткотрайни активи). След като необходимият оборотен капитал не е разход, то той не следва да се коригира с инфлацията, а следователно не следва да се коригира и възвръщаемостта на капитала. ДКЕВР е определила възвръщаемостта на капитала в съответствие с НРЦЕЕ. Съгласно § 1, т. 6 от НРЦЕЕ "норма на възвръщаемост на капитала" е възвръщаемост на инвестирания капитал, изразена като процент от този капитал. Следователно необходимият оборотен капитал, а оттам и нормата на възвръщаемост на капитала на енергийните предприятия не може да се причислят към разходите на дружеството и следователно не следва да се коригират с инфлацията. По доводите за неправилно определени инфлационен индекс и Х-фактор като компонентни от формулата по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ следва да се има предвид, че величините, характеризиращи инфлацията, и коефициентът за относително поевтиняване на услугата "доставка на електрическа енергия" са взаимно свързани. Индексът на инфлацията по данни на НСИ за периода май 2010-май 2011 г., предхождащ утвърждаването на цените, е 4,5%. Коефициентът "Х" не следва да превишава инфлацията, а съгласно добрата регулаторна практика би трябвало да я неутрализира в допустимите рамки. Възможността за прилагане на по-висока стойност на коефициента "Х" може да бъде оценена в края на регулаторния период, когато ще бъде съпоставена с фактическата динамика на сравнителната икономическа ефективност на експлоатационната и инвестиционната дейност. Тричленният състав на Върховния административен съд е развил правилни мотиви, че при постановяването на оспорения акт не са допуснати нарушения на чл. 31, т. 5 и 6 от ЗЕ. Увеличаването на цената за стопански потребители при едновременно намаляване на цените за битови потребители не води до извод, че е налице кръстосано субсидиране, поради което законосъобразно съдът не е възприел заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза в тази му част. Разликата единствено в продажната цена на електрическата енергия не може да обоснове наличие на кръстосано субсидиране по смисъла на закона. По изложените съображения не са налице твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,