Решение № 1598 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5652/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител Д. Христова - юрисконсулт, срещу Решение 570/29.03.2023 г. на Административен съд /АС/ Благоевград, постановено по адм. дело 365/2022 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с Изх. 02-010-6500/13176 от 04.08.2021 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в обжалваната част, с която е намалено исканото със заявлението подпомагане по схеми и мерки, както следва: по подмярка Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения/13.2/НР2/ в размер на 325,36 лв., по Схема за единно плащане на площ/СЕПП/ със сумата 842,88 лв., по Компенсаторни плащания по натура 2000/мярка 12/Натура 2000/- в размер на 913,11 лв., по Схема за преразпределително плащане /СПП/ със сумата от 602,55 лв. и по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания/ЗДП/ със сумата от 236,19 лв., като преписката е върната на органа за ново произнасяне, при съобразяване на мотивите на решението. Със съдебния акт ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения, че административният акт е отменен от първоинстанционния съд поради липса на фактически и правни основания за издаването му, което според касатора е неправилно, тъй като мотиви се съдържат в таблиците към писмото, както и в Становище с Изх. 02-010-6500/13176-4 от 18.04.2022 г. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касация И. Ангелов в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозиран е отговор от адв. М. Стоянова - процесуален представител, в която излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. С молба от 04.01.2024 г. адв. Стоянова заявява, че оспорва касационната жалба и поддържа отговора по нея. Претендира разноски за адвокатски хонорар по представен списък на същите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че И. Ангелов е регистриран земеделски производител с УРН [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/. Ангелов е подал заявление за подпомагане за кампания 2019 на 14.06.2019 г., с което е заявил искане за подпомагане по различни схеми и мерки. По отношение на процесните парцели са били извършени автоматични проверки, при които са открити несъответствия, касаещи заявените парцели. На 04.08.2021 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което са оторизирани и изплатени част от заявените за подпомагане за 2019 г. суми - по Подмярка 13.2/НР - 740,16 лв. / искана сума - 1065,52 лв./; по СЕПП 2 690,69 лв./ искана сума 3 533,57 лв./, по Мярка 12/Натура 2000 2 922,76 лв./искана сума- 3 835,87 лв./, по СПП 1 889,37 лв./искана сума- 2 491,92 лв./, по ЗДП - 1 991,50 лв./искана сума 2 227,69 лв. и Възстановяване от ФД - 38,13 лв. В хода на съдебното производство е постъпило Становище от ДФЗ с Изх. 02-010-6500/13176 - 4 от 18.04.2022 г., в което адм. орган е изложил конкретни съображения относно постановените намаления по посочените по горе схеми и мерки. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че в обжалвания административен акт липсват фактически и правни основания, въз основа на които органът е приел, че заявените за подпомагане суми следва да бъдат частично намалени. В тази връзка първоинстанционният съд е посочил, че в оспореното уведомително писмо не са изложени мотиви, които да са послужили за крайния резултат, изразяващ се в намаляване на сумите за подпомагане. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. Според АС Благоевград е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт посредством представяне на становище. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с Изх. 02-010-6500/13176 от 04.08.2021 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Наредба 5 от 27.02.2009 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Р България може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Административният орган е изложил допълнително мотиви в Становище изх. 02-010-6500/13176-4 от 18.04.2022 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено по повод подадената жалба. Съгласно чл. 10а, ал. 3 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания автоматичните проверки по ал. 1 се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Поради това уведомяването на лицето за грешки при извършените автоматични проверки на въведените данни при подаване на заявлението, не може да се приеме за уведомяване за причините за постановения отказ и за мотиви на постановения административен акт. Представените резултати от автоматични проверки нямат характер на мотиви на административния акт, тъй като в писмото липсва препращане към който и да е документ с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото - 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направено е бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от касатора, което настоящият съд преценява за неоснователно предвид предмета на делото и извършените процесуални действия от адв. Стоянова представен писмен отговор по касационната жалба, представляващ бележки по съществото на спора. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение