Решение № 60122 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2494/2021 г.

Решение № 60122 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2494/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх. № 10171 от 09.04.2021 г. по описа на регистратурата на РС – Мадан, подадена от М. С. Ф. чрез пълномощник адвокат М. О. от АК - С., с която се иска отмяна на Протоколно определение от 10.09.2020 г. и на влязлото в сила Решение № 10155 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 20205430100004 г. по описа на РС – Мадан. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по молбата за отмяна Г. В. К., представляван от своя настойник Д. В. К.. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 569 от 19.07.2021 г. След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че по същество молбата за отмяна е частично основателна по следните съображения: Производството по гр. д. № 20205430100004 г. по описа на РС – Мадан е образувано по искова молба за делба, предявена на 09.01.2020 г. от Г. В. К., представляван от своя настойник Д. В. К., чрез пълномощника адвокат С. К. от АК – С. (посочен и като съдебен адрес на страната), срещу М. С. Ф.. С разпореждане № 63 от 29.01.2020 г. районният съдия е постановил да се връчи препис от исковата молба на ответницата. Изпратеното на 30.01.2020 г. съобщение на адрес [населено място], [улица], ап. 5 (постоянния адрес на лицето съгласно Справка от 09.06.2020 г.) е върнато на 10.03.2020 г. с направено от връчителя отбелязване: "Адреса е посетен на 03.02.2020 г., 12.02.2020 г., 22.02.2020 г., 02.03.2020 г. и 09.03.2020 г. По данни на съседи Ф. и Ф. Ф. адресатът живее и работи в Испания от 10 г. ". Последвало е постановяването на разпореждане от 12.03.2020 г. да се залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Такова е поставено на входната врата на жилището на 18.05.2020 г. - след изтичане срока на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Тъй като страната не се е явила в канцеларията на съда да получи съдебните книжа в двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, с разпореждане от 05.06.2020 г. е изискана справка по Наредба № 14 за постоянен и настоящ адрес на М. С. Ф.. Справката от 09.06.2020 г. е потвърдила, че както постоянния, така и настоящият адрес на лицето е [населено място], [улица], ап. 5, предвид което с разпореждане от 11.06.2020 г. съдът е приел, че ответницата се счита надлежно уведомена, а с разпореждане № 436 от 15.06.2020 г. е предприел действия по приложението на процедурата по чл. 47, ал. 6 ГПК., като е изискал внасянето на разноски за назначаването на особен представител на ответницата. По силата на определение № 125 от 10.07.2020 г. М. С. Ф. е представлявана в процеса от младши адвокат С. Т. от АК – С. като неин особен представител. Последният е изготвил отговор на исковата молба и е дал съгласието си за сключване на съдебна спогодба, оформена в протокола от о. с. з. 10.09.2020 г., с одобряването на която е приключила първата фаза на делбеното производство. Съгласно спогодбата се допуска делба при равни квоти по 1/2 идеална част за всеки един от ищеца и ответницата на жилището с идентификатор *****, находящо се в [населено място], [улица], ап. 5. Особеният представител е осъществявал процесуални действия за ответницата и във втората фаза на делбеното производство, приключила с постановяването на атакуваното Решение № 10155 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 20205430100004 г. по описа на РС – Мадан. Същото не е обжалвано и е влязло в сила на 20.01.2021 г. С него е постановено изнасяне на делбения имот на публична продан при пазарна оценка от 49 950 лв., като получената цена се разпредели при права по 1/2 ид. част за всеки съделител. Молбата за отмяна съдържа позоваване на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с довод, че вследствие на нарушаване на правилата по чл. 47, ал. 1 ГПК (досежно минималния интервал от време между отделните посещения) и чл. 47, ал. 3 ГПК (относно задължението съдът служебно да провери местоработата на ответника и да разпореди връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност) е била лишена от възможност да участва в делото и не е била представлявана надлежно. Неоснователно се поддържа, че районният съд е допуснал нарушение на правилото, установено с чл. 47, ал. 1 ГПК. Текстът предвижда, че връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, респ. - на входната врата или на видно място около нея, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението; невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден, като това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Видно от съобщението от л. 18 от гр. д. № 20205430100004 г., изпратено до М. С. Ф. на основание чл. 131, ал. 1 ГПК, призовкарят е посетил адреса (явяващ се и постоянен, и настоящ адрес на лицето) на 03.02.2020 г. (понеделник), 9 дни по-късно – на 12.02.2020 г. (сряда), 10 дни по-късно – на 22.02.2020 г. (събота, неприсъствен ден), 9 дни по-късно – на 02.03.2020 г. (понеделник) и на 09.03.2020 г. Наред с това е удостоверил, че по сведение на съседите Ф. и Ф. Ф. адресатът живее и работи в Испания от 10 г. Така направените удостоверявания удовлетворяват всички изисквания на чл. 47, ал. 1 ГПК и обосновават залепването на уведомление от връчителя със съдържанието по чл. 47, ал. 2 ГПК, каквото е поставено на 18.05.2020 г. Нарушение е допуснато след извършването на тези действия, като не е спазено правилото на чл. 47, ал. 3 ГПК, съгласно което, когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява не само неговата адресна регистрация (освен в случаите на чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1, които не намират приложение в случая), но също така служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Данните по делото сочат, че такава проверка въобще не е извършвана. При така допуснатото нарушение, назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК се явява незаконосъобразно, респ. осъществено е отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като вследствие на нарушаване на правилото на чл. 47, ал. 3 ГПК страната не е била надлежно представлявана. Макар нарушението да засяга процесуалното представителство на ответницата и в двете фази на делбеното производство, отмяна може да се постанови само по отношение на влязлото в сила Решение № 10155 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 20205430100004 г. по описа на РС – Мадан, с което е приключила втората фаза на делбата. Искането за отменяване на Протоколно определение от 10.09.2020 г., с което е одобрена сключената между страните по делото чрез процесуалните им представители съдебна спогодба, не може да бъде уважено. Уреденият в чл. 303 - 309 ГПК извънреден способ за извънинстанционен контрол намира приложение единствено по отношение на влезли в сила съдебни решения или други съдебни актове, с които се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо. Извън категорията на съдебните решения, съгласно т. 6 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, отмяна може да се постанови по определения за прекратяване на производството поради отказ от иска. Определението за одобряване на съдебна спогодба не съставлява такъв акт. То има характер на охранителен акт - постановява се по обща молба на страните, за да придаде правна важимост на спогодбата; то е само правно условие (condition juris), за да се прояви правният ефект на спогодбата, а не е сам по себе си източник на силата на пресъдено нещо и изпълнителната сила, с които тя се ползва. С него не се разрешава какъвто и да е спор между страните, а само им се оказва съдействие, за да породи последици съдебната спогодба. По тази причина определението за одобряване на спогодбата не подлежи както на обжалване (обжалваем е само отказът за одобряване), така и на отмяна по реда на чл. 303 – чл. 309 ГПК, в който смисъл са и разясненията по т. 8, б. "а" от ППВС № 7/1973 г. Защита срещу определение, с което е одобрена противозаконна спогодба, може да бъде получена по реда на чл. 537, ал. 3 ГПК. Самата спогодба не е съдебен акт и също не подлежи както на обжалване, така и на отмяна по реда на чл. 303 – чл. 309 ГПК. Защитата срещу порочна спогодба може да се търси по исков ред, както когато тя е нищожна, така и при унищожаемост. Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение