Решение № 4539 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5089/2014 г.

Решение № 4539 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5089/2014 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Мариана Айдарова, в качеството й на процесуален представител на Георги Иванов Цанков, управител на "МИП-ТС" ООД, срещу решение № 288 от 14.02.2014 г. по адм. дело № 955 по описа за 2013 г. на административен съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение към ЕАД № 12BG002002Н0042740/29052012 с изх. № М47-59-1/12.02.2013 г. на началника на МП "Варна Запад" при митница Варна. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт и присъждане на съдебни разноски. В производството пред административния съд е направено искане от дружеството за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Такова искане се поддържа и пред настоящата касационна инстанция. Ответната страна по касационната жалба - началникът на МП "Пристанище Варна" оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита от процесуалния представител юрисконсулт Маринела Роева. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Христо Ангелов дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба от "МИП-ТС" ООД срещу решение към ЕАД № 12BG002002Н0042740/29052012 с изх. № М47-59-1/12.02.2013 г. на началника на МП "Варна Запад" при митница Варна. В мотивите на съдебния акт е изложена фактическата обстановка по спора, а именно, че на 29.05.2012 г. в МП "Варна Запад" е подаден ЕАД за режим допускане за свободно обръщение на стока, описана като "стъклофибърна мрежа - 206 800 кв. м.", с износител "Ресоник Тайланд" Лтд, Тайланд, държава на произход Тайланд. В кл. 33 от документа е посочен тарифен код 7019 59 00 19 и като получател - "МИП-ТС" ООД. Към ЕАД са приложени две фактури, № 3000008342/21.05.2012 г. и № 3000008343/21.05.2013 г., издадени от посочения износител "Ресоник Тайланд" Лтд, товарителница № 5565300381 за 2 броя контейнера, съдържащи 254 пакета, 136.0000 куб. м. и товарителница 6.04.2012 г. за 254 пакета мрежа от фибростъкло; фактура RE036/12/28.03.2012 г. с предмет "мрежа от фибростъкло 5 мм х 5 мм/145 гр./м2, 1 м х 50 см, бял цвят за сумата от 63 694.40 $, опаковъчен списък RE036/12/28.03.2012 г." и сертификат за произход на стоката от Тайланд. Административният орган е приел, че с Регламент /ЕО/ № 791/11 е наложено окончателно антидъмпингово мито върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход Китайска народна република (Китай) и че с Регламент № 437/12 е въведен регистрационен режим за вноса на стоки, изпращани от Тайван и Тайланд, независимо, дали е с деклариран произход Тайван или Тайланд. Като е взел предвид, че с Регламент № 21/13 е разширен обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с с Регламент /ЕО/ № 791/11 и че стоката по процесния ЕАД попада в обхвата на регламента е извършил поправка на тарифния код и е начислил антидъмпингово мито в размер на 63 367.47 лв., допълнително мито в размер на 3 526.01. и допълнително ДДС в размер на 33 527.33 лв. В мотивите на издадения акт съдът подробно е изложил съдържанието на направеното пред него искане за преюдициално запитване, а именно: 1) Текстовете на чл. 2 от Регламент № 437/12, на чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 от Регламент № 1225/09, предпоставят ли задължение на митническите органи да предприемат изрични действия (целесъобразни мерки) по уведомяване на вносителите за вида на определения по тяхна преценка регистрационен режим и датата от която следва същият да се прилага; 2) При отрицателен отговор на първия въпрос, какъв е механизмът вносителите да се уведомяват за вида и датата на въвеждане на регистрационен режим? 3) Могат ли митническите органи да пристъпват към ретроактивно събиране на антидъмпингово мито преди /без/ да са уведомили вносителите за вида и датата на въвеждане на регистрационния режим? След това съдът е изложил и подробни съображения, поради които е оставил без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване. Настоящият съдебен състав е сезиран със същото искане и дължи произнасяне. По повод на касационната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, следва да се посочат съображенията на административния съд, обосновали преценката му за неоснователност на първоинстанционната жалба, съответно за законосъобразност на оспорения административен акт. Според него по делото не е имало спор, че с процесния ЕАД е декларирана на дата 29.05.2012 г. в МП "Варна Запад" за режим "допускане за свободно обращение" стока, описана като "стъклофибърна мрежа - 206 800 км. м.", с износител "Ресоник Тайланд Ко" Лтд, Тайланд, държава на произход - Тайланд, като получател е жалбоподателят. Решението, което е оспорено е постановено на основание чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността, в която норма е уредена процедурата за проверка на декларации. При нея се вземат предвид доказателствата, представени от декларатора при подаването на ЕАД и въз основа на тях компетентният митнически орган е направил различни фактически и правни изводи, от тези на вносителя, попълнил съответната декларация. Конкретно режимът е "допускане за свободно обращение" и прилагането му поражда вносно митническо задължение, което според чл. 201 от МК възниква от момента на приемане на митническата декларация. Конкретно по спора към момента на деклариране на стоката е прието, че тя попада в обхвата на Регламент № 437/12 и съгласно чл. 1 от Регламент № 21/13 за внасяната стока от Тайланд по ЕАД се дължи окончателно антидъмпингово мито. Конкретизираните съображения на съда са, че към датата на подаване на ЕАД - 29.05.2012 г. е в сила посочения Регламент 437/12, като според него е неоснователен доводът, че стоката е заявена през м. 02.2012 г., съгласно проформа фактура № Re036/12 от 13.02.2012 г. Стоката е заплатена на 15.05.2012 г., видно от представения в съдебно заседание банков суифт, като тя е заявена видно от процесния ЕАД на 29.05.2012 г., когато е подаден той, съответно на тази дата стоката е регистрирана в системата "БИМИС". Така съдът е отговорил на първия спорен момент относно това дали стоката, предмет на процесния внос и декларирана с цитирания по-горе код по ТАРИК попада в обхвата на също цитирания регламент. За да се обоснове съдът подробно е обсъдил т. н. базисен или основен Регламент № 1225/09 на Съвета за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност. Позовал се е на чл. 13, § 3 и чл. 14, § 3 и § 5 от него, на което основание с Регламент № 437/12 г. е инициирано решение за разследване на възможно заобикаляне на антидъмпингови мерки, наложени с Регламент /ЕО/ № 791/11 на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна от КНР. Извършеното на това основание разследване е приключило с приемането на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 21/13, в сила от 17.01.2013 г. В чл. 1, § 1 от този Регламент се определя обхвата на окончателното антидъмпингово мито за "всички други дружества" в размер на 62.9 %. От датата на влизане в сила на Регламент № 437/12 до момента на приключване на разследването с налагане на окончателно антидъмпингово мито, всеки внос на стоки по чл. 1 от Регламент № 21/13, във връзка с чл. 1 от Регламент/ЕО/ № 791/11, се счита за регистриран на основание чл. 2 от Регламент 437/12 с приемането на съответната митническа декларация от митническите органи, като този регистрационен режим позволява прилагане на мерки по отношение на този внос, считано от датата на регистрацията. По тези съображения в обхвата на този режим попада процесния ЕАД и за внасяната от Тайланд стока се дължи окончателно антидъмпингово мито. Административният съд е отговорил и на другия спорен момент, а именно, дали се изисква специален регистрационен режим по Регламент № 437/12 г. като не следва да се ползва регистрацията в системата "БИМИС"? За да се обоснове съдът се е позовал на решение по дело С-667/11 на СЕС, в което този съд е застъпил тезата, че действащият регистрационен режим във връзка с ЕАД в "БИМИС" изпълнява наложеното задължение на държавите - членки да предприемат подходящи мерки за прилагане въвеждането на регистрационен режим, като регистрацията в "БИМИС" не оставя съмнение относно идентифицирането на подлежащите на обмитяване вносни операции със съответните стоки и позволява ефективно събиране на цялата налична информация с цел изискване на правилното ретроактивно събиране на антидъмпинговите мита. След като целта на този режим е да улесни събирането, а не да предупреди вносителите за евентуално последващо разширяване на обхвата, което се осъществява чрез публикуване на регламента за започване на разследване и при липса на изрично уредени правила за въвеждане на режима и функционирането му, според съда действащият режим на регистриране на ЕАД в "БИМИС" изпълнява изискванията за прилагането му и постигане на целите на чл. 14, § 5 от основния Регламент. По повод на последния спорен момент относно определената от търговското дружество тарифна позиция, съдът сочи за безспорност на факта, че декларираната стока е тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1.8 мм както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35/гр/м2, съгласно ЕАД, като е посочен и тарифен код 7019 59 00 19. С обжалваното решение е направено класиране в тарифен код 7019 59 00 13, което е правилно при съобразяване с изложеното относно приложимостта на посочените регламенти, тяхния времеви и предметен обхват, безспорност относно вида и характеристиката на стоката, предмет на процесния внос. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния закон, като точно е установена фактическата обстановка по спора, и е направен анализ на приложените от административния орган разпоредби от МК и от съответните регламенти. Касационните възражения са идентични като тези в първоинстанционното производство и се отнасят до посочените три спорни момента, обсъдени по-горе със съображенията в мотивите на обжалвания съдебен акт, издаден от първоинстанционния съд. Правилно е прието от съда, че към датата на подаване на процесния ЕАД, 29.05.2012 г., е в сила Регламент № 437/12 на Комисията за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент № 791/11 на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, чрез вноса на определени влакна, изпращани от Тайван и Тайланд. Той е публикуван на 24.05.2012 г., като е влязъл в сила в изпълнение на чл. 4 от следващия ден - 25.05.2012 г. и регистрационният режим изтича 9 месеца след влизане в сила на регламента. Видно е от процесния ЕАД, че стоката е заявена за внос на 29.05.2012 г., на която дата той е подаден и се регистрира в системата "БИМИС", към който момент Регламентът е в сила. Настоящият съдебен състав намира, че касационното възражение на касатора в тази част на спора относно нарушаване на материалния закон е основателно. Както беше посочено за стоките, изнасяни от Тайланд се прилага специален Регламент (ЕС) № 437/2012 на Комисията от 23 май 2012 г., за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 791/2011. на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. Впоследствие е приет Регламент за изпълнение (ЕС) № 21/2013 на Съвета от 10 януари 2013 г., за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011. на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Тайван и Тайланд, независимо дали са декларирани с произход Тайван и Тайланд, или не. Ето защо, след като в разглеждания случай безспорно се установява, че за изпратените от Тайланд стоки, с произход КНР, се прилага приет Регламент за изпълнение (ЕС) № 21/2013 на Съвета. Неговото действие е по отношение на стоки, внесени след 10 януари 2013 г., а вносът, предмет на настоящото производство е 29 май 2012 г., към която дата е подаден ЕАД № 12BG002002Н0042740 към българските митнически власти. Следователно към момента на процесния внос не е бил приложим Регламент за изпълнение (ЕС) № 21/2013 на Съвета, който се отнася за стоки с произход от КНР, изпращани от Тайланд към ЕС0. Неправилно се явява приложена материалноправна норма към момент, когато тя няма действие. Неоснователно е касационното възражение, че се изисква специален регистрационен режим по Регламент № 437/12, а не следва да се прилага регистрацията на митническата декларация в системата "БИМИС". В цитираното решение от 6 юни 2013 г. по дело С-667/11 е посочено, е действащият регистрационен режим във връзка с ЕАД в БИМИС изпълнява наложеното задължение на държавите членки да предприемат подходящи мерки за прилагане въвеждането на регистрационен режим, като регистрацията в БИМИС не оставя съмнение относно идентифицирането на подлежащите на обмитяване вноски операции със съответните стоки и позволява ефективното събиране на цялата налична информация с цел изискване на правилното ретроактивно събиране на антидъмпинговите мита. Следва да бъде споделено становището на ответната страна от 16.01.2014 г., изразено от процесуалния представител, че както в основния Регламент, така и в Регламент № 437/12 г. не е посочено изрично как този режим следва да се въведе и да функционира, като целта му е да се улесни събирането на антидъмпингово мито върху регистрирани стоки, а не да предупреди вносителите за евентуално последващо разширяване на обхвата на митата, което се осъществява чрез публикуване на регламента за започване на разследването. Действащият режим на регистриране на ЕАД в системата "БИМИС" изпълнява тези условия и прилагането е достатъчно за постигане на целите на основния регламент. По повод тарифното класиране на стоките по делото е установено, че това са тъкани от стъклени влакна с размер на отворите повече от 1.88 mm, както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m2. Спорът дали правилно е осъществено тарифирането се явява безпредметен с оглед крайния резултат по делото, а именно отмяна на оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася по възражението на касатора относно издадения впоследствие по същия ЕАД друг административен акт, а именно решение от 11.02.2014 г. на началника на МП "Варна Запад" при митница Варна, понеже това е отделен акт, който подлежи на отделен самостоятелен административен и съдебен контрол, независимо идентичността на фактите, а именно относно осъществения внос по същия административен документ. По повод направеното искане за отправяне на преюдициално запитване с посочените по-горе въпроси настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за такова, доколкото по дело С-667/11 г. и конкретно видно от мотивите на постановеното по него решение от 6 юни 2013 г., т. 32, т. 33, т. 34 и т. 35, както и диспозитивът му се дава отговор на поставените въпроси. Понеже делото е изяснено от фактическа страна решението като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт. Освен това по делото е постъпило искане за спиране на производството по настоящото дело поради противоречива съдебна практика по идентични спорове и отправено преюдициално запитване, в резултат на което е образувано дело С-416/15 г. пред СЕС. Видно е от съдържанието на преюдициалните въпроси то те се явяват свързани с Регламент за изпълнение № 21/13 г. на Съвета, който по изложените съображения се явява неприложим по процесния внос. При този изход от делото на основание чл. 143 от АПК следва да се присъдят съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 225.00 лв., представляващи такива за държавни такси и за адвокатско възнаграждение според ангажираните доказателства - платежен документ по отношение адв. Айдарова към писмената защита в първоинстанционното производство. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, чл. 629, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,