Решение № 4941 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12785/2008 г.

ВАСII отделение14.04.2009 г.докладчик Захаринка Тодорова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 85/27.06.2008 год., постановено от Административен съд - Ловеч, по адм. дело № 270/2007 год. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4941 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12785/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Петка Цакова Илиева и Борислав Илиев Илиев, против решение № 85/27.06.2008 год., постановено от Административен съд - Ловеч, по адм. дело № 270/2007 год., което се счита неправилно, поради нарушения на материалния закон, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа (чрез писмена молба от адв. Джамбазова), по изложените в нея и в писмени бележки съображения, като се претендират и направените по делото разноски. Ответната в касацията страна - Мирослав Димитров Маринов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Началникът на РДНСК - Ловеч, чрез юрк. Тодорова, редовно упълномощена, оспорва жалбата. Сочи, че решението е обосновано и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Безспорно установено е по делото, че върху стар съществуващ зид от каменна зидария с височина около 0.50 м., е изпълнена изцяло нова тухлена ограда, укрепена със стоманобетонови колони и бетонов пояс. Извършеното строителство правилно е квалифицирано като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - без строителни книжа. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Решението за отхвърляне жалбата срещу заповедта, с правно основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила и точно приложен материален закон, обосновано е и следва да се потвърди. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. С процесния съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата срещу заповед № ДК-02-Лч-18/31.10.2007 год. на Началника на РДНСК - Ловеч, за премахване на незаконен строеж - "масивна ограда - в частта над каменната основа", изпълнена между УПИ IV-1092 и УПИ ХII-1093, кв. 24, по плана на гр. Ябланица. Обсъдил е характера на извършеното строителство, съпоставил го е с легалното определение по § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, обосновал е изискванията по чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ЗУТ, за да стигне до правилния извод за наличие на незаконен строеж, по отношение на който е приложима нормата на чл. 225 ЗУТ. Твърденията на жалбоподателката, възпроизведени и в касационното оспорване, че се касае до възстановяване на съществуваща, разрушила се от времето плътна ограда между двата имота, са обсъдени в решението и се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, без да е необходимо да бъдат преповтаряни. Съдът е обсъдил доказателствата по спора, включително и заключението на назначеното по делото вещо лице, преценил го е съвкупно със свидетелските показания, при което е извел точни и съответни на същите изводи - че се касае за "основен", а не за "текущ" (по смисъла на т. 43, от § 5 на ДР на ЗУТ) ремонт и реконструкция на съществувалата плътна ограда, с промяна на строителните материали (нова тухлена зидария) и осъществяване на нови конструктивни елементи - шест бр. бетонови колони, бетонов пояс с керемиди, като "по дължината на оградата няма запазени части от старата тухлена зидария", поради което, извършеното осъществява изискванията за строеж, за който са необходими строителни книжа - разрешение съгласно чл. 148 от ЗУТ. И след като такова не е налице, административният орган законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 225 ЗУТ. С оглед тези съображения, постановеното решение е мотивирано и обосновано, постановено при пълно разглеждане и задълбочено обсъждане на релевантните доказателства и приложимите законови разпоредби, не е налице твърдяното касационно основание за отмяната му, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,

Цитирани разпоредби

1