Решение № 9054 от 28.9.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на В. Георгиев, чрез адв. З. Маркова и на З. Живков кмет на Община Монтана, чрез юриск. Г. Любенова, срещу Решение 73 от 13.02.2023г. по адм. дело 362/2021г. на Административен съд - Монтана, с което е отменена Заповед 1345/23. 06. 2021 г. на кмета на община Монтана, с която е одобрен проект за изменение на ПУП - ПР и ПЗ за УПИ VIII и УПИ IX, кв. 375 на [жк], гр. Монтана. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводсвените правила. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде потвърдена. Касационният жалбоподател В. Георгиев претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. В съдебно заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът A. Георгиева, чрез процесуалния си представител - адв. В. Караджов, в писмени отговори, оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като ѝ се присъдят направените по делото разноски. Не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационите жалби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед 1345/23.06.2021г. на кмета на Община Монтана, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, чл. 16, ал. 1 от ЗУТ и чл. 208, ал. 1 от ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП - ПР и ПЗ за УПИ VIII и УПИ IX, кв. 375 на [жк], гр. Монтана, като с изменението на ПУП ПР от УПИ VІІІ се образуват три нови УПИ: УПИ XVI и УПИ XVII, попадащи в ПИ с идентификатор 48489.13.175 по КК на гр. Монтана, и двата с отреждане За жилищно строителство и обществено обслужване и УПИ VIII с отреждане За училище , а с изменението на плана за застрояване се предвижда застрояване с височина до 15 м - свързано и свободно между УПИ IX и УПИ XVII и между УПИ XVI и УПИ XVII и свободно застрояване на новообразуваните УПИ XVI и УПИ XVII към УПИ X и УПИ VIII при спазване на сервитутите на подземен ел. провод 20 kV и въздушен ел. провод НН 0.4 KV, съгласно предоставени изходни данни от ЧЕЗ Разпределение България АД с писмо док. 94-В-244-3/07.05.2022 г., съгласно чертежа. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ. Извел е правни изводи, че в случая процесните ПИ не подлежат на урегулиране при условията на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не попадат, нито в територии с неурегулирани поземлени имоти, нито попадат в територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план. На следващо място е посочил, че ПИ 48489.13.175, за който е изготвен проект за ПУП-ПРЗ е съсобствен и изменение на регулация е възможно единствено със съгласието на всички негови собственици, като само един от собствениците е подал искане за промяна на регулацията, което е в противоречие с изискванията на ЗУТ. Извън установената материална незаконосъобразност на процесният проект за ПУП-ПРЗ, съдът е установил, че са допуснати и съществени нарушения на процесуалноправните норми. Счел е, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради това, че по делото не може да се установи проект, който да се приеме, че е неразделна част от същата. Липсва подпис и печат на одобряващия орган върху представения по делото проект, за да може съдът и всяко друго лице да обвърже текстовата и графичната част на този одобрен проект с оспорената заповед, от която същият е неразделна част. Отделно от това по делото е установено, че след представеното и подписано от В. Георгиев и Н. Заявление от 13.03.2020г., с искане за урегулиране на нов ПИ с нов идентификатор съгласно приложената скица-предложение, с ново заявление, подадено единствено от В. Георгиев, без същият да има пълномощно от Н. Николов, подава второ заявление от 10.05.2020г., с което представя коригирана скица-предложение за изменение, но вече не само за урегулиране на ПИ 48489.13.175, а за ПУП-ПРЗ за УПИ VIII и УПИ IX, кв. 375 по плана на гр. Монтана. Становището на гл. архитект на Община Монтана от 11.05.2020г. е дадено по Заявлението от 13.03.2020г., което е единствено за ПУП-ПР, предвид направеното в него изявление, като същевременно се обсъжда ПУП-ПРЗ, каквото е второто заявление на единият от собствениците на ПИ 48489.13.175, подадено на 10.05.2020г. На следващо място е приел, че оспорената заповед е издадена на основание Заявление от 29.04.2021г., което също е подадено единствено и само от В. Георгиев, но неясно по кое от първите две заявления и с оглед на коя скица - предложение - първоначалната или коригираната. В тази връзка не ставало ясно каква е била първоначално подадената скица-предложение, респ. каква е коригираната скица-предложение, подадена на 10. 05. 2020 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, анализирал е заключението на вещото лице по назначената, приета и неоспорена СТЕ, взел е предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, и е достигнал до верни правни изводи. Правилно съдът е установил, че имотът предмет на оспорената заповед се явява неурегулиран, но в урегулирана територия с приложена първа регулация и неприложена вътрешна регулационна линия, която може да бъде приложена по реда и при условията на чл. 17, ал. 1, респ. § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. След като териториите от процесните имоти с идентификатори 48489.13.175 и 48489.13.174 са урегулирани веднъж с влезлия в сила и действащ план още през 1974 г., респ. 1997 г., то по силата на чл. 15, ал. 1, изр. второ, същите не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените от закона случаи. В случая процесните ПИ не подлежат на урегулиране при условията на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не попадат, нито в територии с неурегулирани поземлени имоти, нито попадат в територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план. Основанието за изменение на ПУП- ПР по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ също не е изпълнено. Цитираната разпоредба допуска изменение на влезлия в сила ПУП-ПР при съгласие на всички собственици на имотите, предмет на изменението, на носителите на ограничени вещни права и на концесионерите. В случая ПИ 48489.13.175 е съсобствен и изменение на регулацията е възможно единствено със съгласието на всички негови собственици. Съгласие за исканото изменение на плана за регулация от останалите собственици, не е представено. Нещо повече, съсобственика А. Георгиева, жалбоподател пред първата инстанция и ответник в настоящото производство, изразява категорично несъгласие с исканото изменение, като оспорва заповедта на кмета на Община Монтана. Правилен е и извода на административния съд, че съсобствеността на имота и несъгласието на всички съсобственици за изработване на проект - ПР е пречка същият да се одобри, поради нарушение на текста на чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 15, ал. 3, чл. 17, ал. 1 от ЗУТ и § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Цитираните разпоредби допускат промяна в границите на собственост само когато има съгласие на всички собственици. Отделно от това правилно е прието от съда и, че с одобряването на проект ПР недопустимо се изземва компетентността на гражданския съд. Съгласно съдебно Удостоверение по гр.д. 719/2006г. на PC Монтана, пред този съд е образувано гражданско дело за делба на поземлен имот с идентификатор 48489.13.175 по КК на гр. Монтана, стар идентификатор УПИ VIII, пл. 6395, кв. 375, което дело към датата на издаване на удостоверението 12.01.2023 г. е висящо на етап извършване на делба и е насрочено за 28.02.2023г. Първа фаза по допускане на делбата е приключила с влязло в сила решение от 16.04.2007г. Във втората фаза по делото за делба пред районен съд Монтана е бил изготвен проект за делба, одобрен от страните и съда, за разделянето на имота и ПУП за прокарване на улица, за да се осигури достъп до двата новообразувани парцела, които са изпратени на община Монтана на 26.11.2019, за да се произнесе по изпратените й проекти за изменение на ПУП за процесния имот и за прокарване на улица и след изпълнение на съответните процедури, да внесе същите в СГКК - Монтана за отразяване, след което да ги върне на съда за окончателното приключване на съдебната делба. Но Община Монтана в противоречие със закона, е предприела действия за извършване на делба за същия имот по административен ред въз основа на молба вх. 94-В- 363/29.04.2021 г., на само един от съсобствениците на имота - В. Георгиев, за извършване на извънсъдебна делба за същия имот без съгласието на всички съсобственици и при наличие на влязло в сила решение по допускането на делбата по висящ делбен процес за същия имот още от 2006г. Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалвания административен акт е в съответствие с доказателствата по делото и приложимия закон. Касационният съд намира, че по отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, касационните жалбоподатели В. Георгиев и Община Монтана - юридическото лице, в чийто състав е административният орган, подал неоснователната касационна жалба, следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника А. Георгиева, гр. Монтана, [улица]сумата от 1250 лв., представляваща минималния размер на възнаграждението за адвокатски хонорар в това касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,