Решение № 5421 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13339/2009 г.

Решение № 5421 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13339/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Христо Костадинов Бакърджиев и Марин Костадинов Бакърджиев, чрез пълномощника им адв. Дякова, против решение № 1344 от 23.07.2009 г., постановено по адм. дело № 2751/2008 г. по описа на Административен съд - Варна, Х състав, в частта, с която е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местността "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", относно имоти № 2473 и № 4330 по ПНИ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена първоначалната жалба, като се отмени заповедта на областния управител в оспорената й част. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Катя Кирилова Байчева, Ружана Стоянова Тодорова, Кирил Тодоров Кирилов, Йорданка Тодорова Петрова и Лена Тодорова също не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК, решаващият състав не е указал на касационните жалбоподатели, че не сочат доказателства относно времето на построяване на процесната тераса (посочена в експертното заключение на тройната експертиза като ново строителство). Изясняването на посочения въпрос е от съществено значение за преценката за спазването на чл. 28, ал. 6-9 от ППЗСПЗЗ, съобразно чл. 142, ал. 1 от АПК. Обжалваното решение е неправилно по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Варненския административен съд е образувано по жалба, подадена от настоящите касатори, против заповедта на областния управител на Варненска област за одобряване на ПНИ, за селищно образувание в м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", в частта по отношение вписването на имот № 2473 в регистъра към плана на праводателя им Костадин Бакърджиев, вместо на тяхно име, както и по отношение обособяването на част от имота им, като новообразуван имот № 4330 и вписването му на наследниците на Тодор Тонев. В частта по отношение неточното отразяване на собствеността в регистъра жалбата на настоящите касатори е уважена, като преписката е върната на административния орган с указания за отразяване в регистъра към плана на действителните собственици на имот № 2374. В тази част против решението липсва жалба и същото е влязло в сила. Жалбата е отхвърлена в частта, насочена против обособяването на имот № 4330 и вписването му в регистъра на бившите собственици, която част е предмет на настоящото касационно оспорване. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че жалбоподателите се легитимират като собственици по наследство на имот, придобит на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, от 600 кв. м, представляващ идеална част от парцел № 1473 по проектоплана на вилна зона "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землището на гр. Варна, целият с площ от 1000 кв. м. За посочения имот с ПНИ е отреден имот № 2473, вписан в регистъра на наследодателя на жалбоподателите, с площ от 600 кв. м. Разликата до 1000 кв. м, предоставени за ползване и действително ползвани от жалбоподателите и наследодателите им, е отредена в нов имот № 4330 с площ от 409 кв. м, записани на наследниците на Тодор Тонев, които се легитимират с решение на ПК - № 421 от 01.07.1997 г. От заключенията на назначените единична и тройна технически експертизи, съдът е установил, че предоставения за ползване имот с № 1473 по кадастралния план от 1987 г., находящ се в м. "Лафоолу" ("Манастирски рид"), при описани граници, с площ от 1009 кв. м е записан на Костадин Бакърджиев - наследодател на жалбоподателите. По ПКП от 1999 г. същият е отразен като имот № 2473, попадащ с стар имот № 3419 от 8051 кв. м, със бивш собственик Тодор Тонев. Съгласно ПНИ имот № 2347 става с 600 кв. м площ, а от него се образува и имот № 4330 с площ от 409 кв. м. На място границата между двата имота минава през терасата на изградената в имот № 2347 жилищна сграда. В новообразувания имот № 4330, остават и изградените от ползувателя - наследодател на жалбоподателите - септична яма, дворна чешма и водомерна шахта. От заключението на тройната експертиза и от скиците в преписката, съдът е приел за установено, че първоначално реализираната в имот № 2347 сграда е възлизала на 35 кв. м, а понастоящем застроената й площ е по-голяма, като е построена и процесната тераса (през която преминава границата между имотите), като това строителство е "ново", не е съществувало към момента на изготвяне на ПНИ и административният орган не е следвало да се съобрази с него. При тези данни от правна страна съдът е приел, че са налице всички основания за обособяване и отреждане на имот № 4330 с площ от 409 кв. м, за бившите собственици, тъй като са налице елементите от фактическите състави на нормите на чл. 28, ал. 7 и 9 от ППЗСПЗЗ. Налице е разлика над 600 кв. м от имота, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост, разликата е над 250 кв. м, границата между имотите е съобразена със съществуващата сграда в ползувателския имот в първоначалния й обем. Наличието на съоръжения от вида на реализираните - водомерна шахта и септична яма не са пречка за обособяването на новия имот, след като за ползувателите е отреден имот от 600 кв. м, съответстващ на правата им. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е неправилно в оспорената му част и следва да бъде отменено. Същото е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на изводите на съда, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. Необосновани са изводите на съда, че реализираната в ползувателския имот сграда е пристроена, в това число и с тераса, след момента на приемане на ПНИ, поради което правилно същият не следва да бъде съобразен с нея по отношение границата между имот № 2374 и имот № 4330, която не само че не е на отстояние от 3 метра от сградата, а минава през нея. В тази насока не са събрани никакви доказателства. В заключението на назначената тройна техническа експертиза е констатирано, че сградата е със застроена площ от 85 кв. м, с тераса с височина над терена от 0.45 м и площ от 35 кв. м. В заключението е посочено, че към сградата е изградено допълнително строителство, в това число и терасата, което на скицата към заключението е отразено с червени линии, като границата между двата имота минава именно през това "ново" строителство. Въз основа на тази констатация, че строителството е "ново", в сравнение с отразеното в КП от 1987 г., съгласно скицата към заключението на тройната експертиза, както и предвид твърдението на вещото лице Попова в с. з. на 24.06.2009 г., че вероятно това ново строителство не е съществувало към момента на изработване на плана, съдът е приел, тази вероятност за установен факт. Въз основа на него е счел, че проектираната граница между двата имота е правилно определена и не следва да се съобрази със съществуващата сграда. Изводът е изграден на базата на предположения, без да са налице годни доказателства в негова подкрепа, което прави решението необосновано. Съдът не е указал на жалбоподателите, че за обстоятелството, реализирано ли е и кога е реализирано допълнително застрояване към сградата, в това число и тераса, което е от съществено значение за делото - за изясняване на спора от фактическа страна и съответно за приложението на чл. 28, ал. 6 до 9 от ППЗСПЗЗ, не са посочили доказателства, в това число липсва и поставена задача на вещите лица. С посоченото съдът е допуснал нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК, което е довело до посочената необоснованост на решението, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, ПНИ при проектирането на границите на имотите следва да бъде съобразен със съществуващите (заварени) сгради в имота и съседните такива, (извън второстепенни, временни и стопански). В случая не е изяснен статута на сградата като "заварена", като липсват данни кога същата е построена в съществуващия понастоящем обем. Посоченото налага отмяна на съдебното решение в оспорената му част и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства, като при необходимост се назначи и техническа експертиза, от които да се изясни кога и в какъв обем е построена сградата в имот № 2347 по ПНИ. Следва също така да се установи дали в процесната местност има канализация, за да се прецени характера на септичната яма и водомерната шахта като съоръжения по смисъла на чл. 87 от ЗУТ и § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, съответно по Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, което също е от значение за приложението на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. В тази насока съдът не е събрал доказателства и не е изложил и никакви мотиви, дали констатираните подобрения, които остават в новообразувания имот № 4330 по ПНИ са съоръжения по смисъла на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, с което също така е допуснал и нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. За пълнота в изложението следва да се посочи, че е неоснователно възражението в касационната жалба относно приложението на чл. 19 от ЗУТ по отношение имотите, които следва да бъдат отредени на бившите собственици. За същите не важат изискванията на цитирания текст. За тези имоти е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, която е специална по отношение ЗУТ и съгласно която са достатъчни 250 кв. м за образуване на имот от разликите над размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, оставащи от ползувателските имоти. Разписаните в чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ изисквания относно лицето и площта на новообразуваните имоти са относими само към ползувателските имоти, като ако същите се намират в урбанизирани територии следва да се съобразят и изискванията за минимални размери според правилата и нормативите за устройство на територията, при изключението, визирано в последното изречение на текста, отнасящо се до имоти, които поначало са били раздадени за ползване с по-малки размери, до който размер е допустимо образуване на имот. Неоснователно е също така и възражението, че при проектирането на имот № 4330 проектантът следва да се съобрази със съществуващите трайни насаждения. Това изискване е приложимо по отношение имоти, правото на собственост върху които е трансформирано от право на ползване върху имоти по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, с ПНИ на всеки правоимащ по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. От граматичното тълкуване на текста става ясно, че при правоимащ, придобил собствеността по § 4а се съобразяват съществуващите сгради и съоръжения, тъй като именно съществуването им е основанието за трансформацията на правото на ползване в право на собственост, а в случаите когато собствеността е трансформирана на основание § 4б следва да бъдат отчетени трайните насаждения по същите съображения. Основанията не са разписани в кумулация, а алтернативно за двете различни хипотези - по § 4а - сгради и съоръжения и по § 4б - трайни насаждения видно от употребата на съюза "или". При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени приложението на закона с оглед установеното и настоящите указания. По изложените съображения решението като неправилно в посочената част следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане в тази част. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,