Решение № 7362 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 816/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. К. В. срещу Решение 15527 от 27.08.2024 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. дело 1130/2024 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на В. срещу Решение 229000-22359 от 16.11.2023 г. на началника на 5 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е отнето издаденото на И. К. В. Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие [номер] от 30.07.2021 г. Касационният жалбоподател И. К. В., счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Излага, че притежава надлежно издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси [номер] от 30.07.2021 г., което е със срок на валидност до 30.07.2026 г. Притежава и огнестрелно оръжие. С оспорената заповед разрешението му е отнето и е иззет притежаваният от него пистолет, поради отпадане на основателната причина за самоотбрана. В тежест на органа, в случаите, когато вече е издал разрешение и неговия срок на валидност не е изтекъл, е да установи, че основателната причината, която е съществувала към момента на издаване на разрешението, е отпаднала. Това не е установено в административното и в съдебното производство. Касационният жалбоподател няма задължение да доказва наличие на основателна причина във всеки един момент от получаване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, до изтичане на неговия срок на валидност. Той трябва да докаже, че има основателна причина единствено към момента, в който подава заявление за издаване или за продължаване на срока на такова разрешение. Също така излага, че основателната причина не е отпаднала и продължава да съществува и към настоящия момент. Противно на изложеното в заповедта и в последствие в постановения съдебен акт, липсват каквито и да било нови данни и/или обстоятелства, които да доведат до отпадане на необходимостта от носене на оръжие, както и не са отпаднали причините за издаване на разрешение за притежание и носене на оръжие. Предвид изложеното прави искане съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за две инстанции, съгласно представените списъци на разноските. Ответникът по касационната жалба началникът на 5 Районно управление при СДВР, в писмен отговор до съда оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила оспорения съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 23.06.2023 г. И. К. В. е подал заявление до началника на 05 РУ-СДВР да му бъдат възстановени правата за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие Зиг Зауер кал.9х19, както и забоеприпасите за него. Към приложението е приложено копие от постановление за прекратяване на досъдебно производство (ДП) 18/2023 г. по описа на Районно управление Костинброд. С докладна записка от 12.07.2020 г. началникът на група Контрол върху огнестрелните оръжия (КОС) в 05РУ - СДВР е уведомен, че е извършена проверка по подаденото от жалбоподателя заявление, като е установено, че за заявителя има въведени данни по ДП ЗМ-1024/1991 г. по описа на 05РУ-СДВР на основание чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), както и че лицето е осъждано условно за срок от 1 година от Районен съд - Пловдив. Посочено е, че лицето няма полицейска регистрация. С докладна записка от 20.07.2023 г. полицейският инспектор е докладвал на началника на 05 РУ - СДВР, че В. желае да му бъдат възстановени правата за носене и съхранение на личното му огнестрелно оръжие, като е приложил копие на постановление на Районна прокуратура - Костинброд., от което е видно, че на В. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 343в, ал. 1 НК, като наказанието е изтърпяно. С цитираното постановление наказателното производство спрямо лицето е прекратено. С Писмо с изх. 2290008-15196 от 26.07.2023 г. В. е уведомен, че започва производство по изготвяне на отказ от издаване на искането разрешение на основание чл.58, ал.1, т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешението. Писмото е връчено на заявителя на 23.10.2023 г., като му е дадена възможност в 7 дневен срок да представи възражения. На 30.10.2023 г. В. е представил възражение. С докладна записка от 03.11.2023 г. младши инспектор в група КОС, 05 РУ-СДВР е докладвал на началника на 05 РУ - СДВР, че лицето е подало възражение срещу Писмо 229000-15196/2023 г., с което е уведомено за започнало административно производство по отказ за издаване на разрешение на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. На 16.11.2023 г. е издадено Решение 229000-22359 на началника на 5РУ СДВР, с което е отнето издадено на лицето разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. Като мотив за постановения акт е посочено липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешението. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че актът е и материално законосъобразен. Приел е, че не са представени доказателства, че е налице заплаха за живота, здравето или имуществото на В. или членове на семейството му, която да обосновава необходимостта от носене на огнестрелно оръжие. Липсата на данни за опасност за личния живот, здраве и имущество на жалбоподателя категорично сочат за липса на основателна причина за носене на огнестрелно оръжие. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. По делото е установено, че на И. К. В. е издадено Разрешение за носене на огнестрелно оръжие [номер] от 30.07.2021 г., което е със срок на валидност до 30.07.2026 г. На 16.11.2023 г. административният орган е издал решение за отнемане на разрешението и изземване на оръжието и прилежащите към него боеприпаси на основание чл. 155, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10, предл. 1 ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Видно от разпоредбата, случаите на отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ представляват самостоятелно основание за отнемане на издаденото разрешение по смисъла на чл. 155, ал. 1 с. з., преди да е изтекъл срокът на действието му, но само ако се установи, че обстоятелствата, обосновали нуждата от неговото издаване, вече не съществуват (т. е. констатирани са новонастъпили правопогасяващи факти). За да бъде направена преценка дали е отпаднала необходимостта от вече издадено по надлежния ред разрешение (предпоставка за отнемане по чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ), следва да се установи каква е била необходимостта, наложила неговото издаване. Т. е. органът трябва да посочи в акта си каква е била причината, която е била счетена за основателна към момента на издаване на разрешението. Наред с това, в тежест на органа е да установи, че основателната причина, която е съществувала в предходен момент, към момента на произнасяне с правопрекратяващия административен акт (за отнемане на съответното разрешително за извършване на дейности под режима на специалния закон) вече не е налице. В конкретния случай административният орган не е сторил това. По делото няма данни каква е била причината, поради която В. е поискал разрешение за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие през 2021 г. В оспорената пред първоинстанционното производство заповед органът не е посочил каква е била причината, счетена от него за основателна към момента на издаване на разрешението, нито е изложил мотиви защо приема, че към момента на издаване на процесната заповед тази причина е отпаднала. Касационният жалбоподателя няма задължение да доказва наличие на основателна причина във всеки един момент от получаване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси до изтичане на неговия срок на валидност. Той трябва да докаже, че има основателна причина единствено към момента, в който подава заявление за издаване или за продължаване на срока на такова разрешение. В тежест на административния орган, в случаите, когато вече е издал разрешение, и неговият срок на валидност не е изтекъл, е да установи, че основателната причина вече е отпаднала. В конкретния случай административният орган не е сторил това. На практика органът е преразгледал акта си от 30.07.2021 г., с който е издал разрешение, без да са налице предпоставките за това. По изложените съображения административният акт се явява незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон. Като е стигнал до различен извод и е отхвърлил жалбата на В. срещу оспорения административен акт, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което административният акт бъде отменен като незаконосъобразен (в този смисъл Решение 16087 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. дело 15027/2018 г., Решение 7456 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. дело 6714/2018 г., Решение 1436 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. дело 13780/2016 г.) С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Столичната дирекция на вътрешните работи юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото същите са в размер 1 270,00 лева общо, от които 70, 00 лева заплатена от държавна такса пред касационната инстанция и 12 00,00 лева - адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции (по 600,00 лева за всяка инстанция). По делото липсват данни за платена държавна такса за първата инстанция, а и такава не се претендира (не е включена в списъка на разноските за първата инстанция). Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1, предл. 2 АПК, Върховният административен съд,