Решение № 7195 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Фратели Серпенти" ООД срещу решение 400/11.03.2025 г., постановено по адм. дело 284/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК АУ000433/04.10.2021 г., издаден от главен инспектор ревизор по приходите към отдел Общинска данъчна служба в дирекция МДТСХД и БФС при Община Балчик, потвърден с Решение 433Р#1 /30.03.2023 г. на директора на дирекция МДТСХД и БФС при Община Балчик, с който са установени изискуеми и незаплатени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса Битови отпадъци за периода 2016 2020 г. в общ размер на 37 234,13 лева главница и лихви. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Директор на Дирекция МДТХСД и БФС при община Балчик взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Възведените с касационната жалба възражения на касатора са неоснователни. Правилно АС - Добрич е приел, че жалбата, в частта касаеща искане за прогласяване на нищожността на обжалвания АУЗ, е подадена в законоустановения срок, след като жалбоподателят е уведомен за решението по жалбата отправена до административния орган, потвърждаващо акта решение , което е съобщено на упълномощен представител на дружеството на 10.04.2023 г. , като правилно съда е съобразил, че жалбата срещу АУЗ е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 19.04.2023 г. Същевременно правилно съдът е приел, че в частта с която се излагат доводи за пороци на АУЗ, водещи до неговата незаконосъобразност жалбата е недопустима. Обоснован е извода на съда, че жалбата по същество, в частта, с която се претендира прогласяване нищожност на процесния ИАА е неоснователна. В случая се касае за Акт за установяване на задължения АУ000433/04.10.2021 г. , който е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК от И. И. - главен инспектор ревизор по приходите към отдел Общинска данъчна служба в дирекция МДТСХД и БФС при Община Балчик във връзка с установени изискуеми и незаплатени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за такса Битови отпадъци (ТБО) за периода 2016 - 2020 г. в общ размер на 37 234,13 лева / главница и лихви /. За да достигне до този извод съдът е обсъдил подробно и изложил мотиви, защо не приема възраженията за нищожност на процесния административен акт, като е изложил подробни мотиви по всички изложени в жалбата, процесуално и материално правни възражения на жалбодателя по смисъла на чл. 146 АПК. Видно от решението съдът подробно е анализирал доказателствата свързани с връчване на ИАА и съответно правилно е отчел, че писмени доказателства представляват официални удостоверителни документи по см. на чл.. 179, ал. 1 от ГПК, съставени са по реда на чл. 32 от ДОПК и съставляват доказателство за извършените от служителите на общината действия по връчване на АУЗ. Обоснован е изводът на съда, че доколкото в първоначалната жалба срещу АУЗ постъпила в съда с вх. 806/ 21.02.2023 г. и впоследствие изпратена за разглеждане по административен ред (с определението по адм.д. 123/2023 г.) са изложени единствено доводи за нищожност, то доколкото в настоящото съдебно производство се въвеждат и оплаквания, каквито не са били въведени в 14 дневен срок за обжалване, то е недопустимо разглеждането на оплакванията за незаконосъобразност на оспорения АУЗ. Също така правилно е приел че жалбата е допустима за разглеждане единствено в частта й, съдържаща искане за прогласяване нищожността на АУЗ, като след подробно обсъждане по отношение на всеки от пороците , водещи до нищожност , правилно и обосновано съда е приел, че процесният ИАА не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган и не страда от най- съществения порок - некомпетентност на неговия издател. Съответно обоснован е изводът на съда и за липса на порок във формата и в този смисъл не е налице основание за нищожност. Освен това законосъобразен е изводът на съда , че акта отговаря и на общите изисквания за форма на административните актове по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, които се припокриват със специалните изисквания по чл. 120, ал. 1 от ДОПК, а именно представлява акт, издаден в писмен вид, под формата на мотивирано решение и съдържа данни за неговия издател, вкл. и подписан от издателя, посочена е дата на издаване, данни за адресата, фактически и правни основания и съответно липсват пороци във формата, водещи до нищожност. Освен това правилно съда е приел, че актът е достатъчно мотивиран, като от него става ясно как точно са формирани задълженията на дружеството жалбоподател. В случая АУЗ е издаден по реда на чл. 107, ал. 1 от ДОПК, по данни от подадена от "Фратели Серпенти ООД декларация чл. 14 от ЗМДТ и въз основа на служебно съставена декларация като съдът не се установяват нарушения на административно-производствените правила. Освен това актът е издаден на валидно правно основание по отношение на установения данък за недвижими имоти / Нормата на чл. 10 от ЗМДТ / и по отношение на установените задължения за такса за битови отпадъци /ТБО/. В случая се установява, че актът е издаден, тъй като задълженията за ДНИ и ТБО не са заплатени в сроковете по чл.28, ал.1 от ЗМДТ въз основа на служебно съставена декларация, като съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК, актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В крайна сметка правилно органите по приходите на общинската администрация на Община Балчик са определили дължи ДНИ и ТБО, като при тази дейност правилно е определено данъчно-задълженият субект. Като краен резултат при цялостен анализ на административната преписка следва да се приеме, че актът е издаден на валидно правно основание и не страда и от порок особено тежко противоречие с материалния закон, който да обоснове извод за нищожност. Освен това правилно съдът е приел, че актът е издаден и в съответствие с целта на закона - чл. 1 и чл. 6 от ЗМДТ - в общинския бюджет да постъпват приходи от местните данъци и такси във връзка с предоставени услуги на територията на общината. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а именно в размер на 5 416,73 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,