Решение № 577 от 3.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 498/2010 г.

Решение № 577 от 3.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 498/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346 и сл. НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. А. В. против присъда № 16 от 8.07.2010 г. постановена по ВНОХ дело № 252/2010 г. по описа на Врачанския окръжен съд. В жалбата се твърди, че въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон, като го е признала за виновен и осъдила по обвинението без да са доказани елементите от състава на престъплението по чл. 235, ал. 1 НК. Иска се да бъде отменена и да бъде оправдан. В съдебно заседание не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 53 от 3.05.2010 г. постановена по НОХ дело № 194/2009 г. Оряховският районен съд е признал подсъдимия В. А. В. за невинен в това на 7.12.2008 г. в района на вилната зона между завод "Х. " и двора на фирма "Джоди", южно от главен път между гр. Оряхово и с. Лексовец, без редовно писмено позволително и чрез използване на метален трион да е отсякъл 19 броя дървета от дървесен вид бряст около два кубика и половина на стойност 100 лв и го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 1 НК. С присъда № 16 от 8.07.2010 г. постановена по ВНОХ дело № 252/2010 г. Врачанският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК му е наложил наказание глоба в размер на 200 лв. Отнел е в полза на държавата моторния трион, индивидуализиран в диспозитива на присъдата и отрязаните дървета. Касационната жалба е неоснователна. Начинът по който подсъдимият е упражнил правото си на жалба затруднява извършването на касационната проверка. В жалбата касационните основания не са посочени, като се изразява общо несъгласие с отмяната на оправдателната присъда. Единственото конкретно съображение се изразява с това, че въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон, като е приела, че е осъществил обективните и субективни елементи от от състава на престъплението по чл. 235, ал. 1 НК, защото не е извършвал горска сеч. С него по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 14 и 102 НПК, довели до осъждането му по обвинение, което не е доказано. Такива нарушения по делото не са допуснати. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и 314 НПК и по повод протеста на прокурора, въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на оправдателната присъда на Оряховския районен съд въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. При нея е констатирала, че първоинстанционният съд е събрал необходимите и относими доказателства, оценил ги е поотделно и в логическата им връзка, констатирал е противоречието между тях и е мотивирал решението си кои противоречиви доказателства кредитира. След като ги е обсъдила самостоятелно и не е установила логически грешки или превратна оценка съдържащите се в доказателствените материали фактически данни, не е имала основание да промени вътрешното убеждение на решаващия съд, да им направи различна оценка и други фактически изводи. В мотивите на новата присъда е посочила защо възприема фактическите констатации на първоинстанционния съд и какви са правните съображения при тях да бъде отменена оправдателната присъда и подсъдимият да бъде осъден. Възприетите от нея фактически констатации, че подсъдимият извършвал сеч в държавния горски фонд не са лишени от доказателствена основа. Свидетелите К. и Н. са установили фактите, които лично са възприели относно мястото, на което е извършено деянието и авторството на подсъдимия. И двамата са категорични, че в резултат на получения сигнал за извършваща се сеч в горски фонд, собственост на община Оряхово, били изпратени за проверка и като приближили мястото първо чули шума от рязането на дърва с метална резачка, а след това видели подсъдимия да нарязва прясно отрязано дърво на парчета, а три лица да ги пренасят до намиращ се наблизо товарен автомобил, че на място преброили прясно отрязани в основата 19 броя дървета от дървесен вид бряст, че поискали от подсъдимия да представи разрешително за добиване на дървесина, на което отговорил, че такова не му трябва, тъй като земята е на неговия дядо, че последният бил извикан на място, но също не представил необходимите документи. Липсват данни да са се намирали в някакви отношения в подсъдимия, поради което да целят увреждането му, като му припишат престъпление, което не е извършил. Сам жалбоподателят не сочи наличието на основания, които биха поставили под съмнение тяхната обективност и добросъвестност. Показанията им се подкрепят от показанията на св. Ц., който като старши лесничей е бил извикан на място и е констатирал, че дърветата са отсечени от държавния горски фонд и от събраните писмени доказателства. При тези фактически констатации въззивният състав не е възприел правния извод на решаващия съд, че деянието само формално осъществява признаците от състава на престъплението по чл. 235, ал. 1 НК, но не е общественоопасно поради своята малозначителност. Изложил е убедителни съображения, поради които е приел, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК неправилно е приложена, защото се касае до отрязани многогодишни дървета от ценен дървесен вид. С оглед стойността на предмета на престъплението законосъобразно е прие, че извършеното деяние е маловажен случай на престъпление по чл. 235. На това основание е отменил оправдателната присъда и го осъдил по чл. 235, ал. 6 НК. Налице са съставомерните признаци от състава на това престъпление. От обективна страна е установено, че подсъдимият е отрязал многогодишни дървета от държавния горски фонд, без да има за това позволително, а не е премахвал издънки в място на своя дядо. Не е бил лишен от годност да съзнава реда, регламентиран в Закона за горите, по който става изсичането на дървета от горския фонд, не е имал издадено разрешение и въпреки това ги е отразял. Деянието е осъществено и от субективна страна при пряк умисъл като форма на вината. Съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и пряко ги е целял. Извън довода, че не е извършвал горска сеч, а само почиствал мястото собственост на неговия дядо и го подготвял за засаждане, като премахвал издънки, жалбоподателят не поддържа други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които съдът е длъжен да отговори. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Врачанския окръжен съд не е допуснато поддържаното от жалбоподателя нарушение на материалния закон и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК