Решение № 260 от 20.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2501/2015 г.

Решение № 260 от 20.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2501/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молбата на адвокат Ст. М. като процесуален представител на [фирма] [населено място] за отмяна на решението на РС Златоград от 13.VIII.2013 г. по гр. д. № 126/2013 г. в уважителната му част по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, потвърдено с решение на ОС Смолян от 21.Х.2013 г. по гр. д. № 403/2013 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС от 15.I.2015 г. по гр. д. № 5691/2014 г. на ВКС IV ГО. Като основание за отмяна се сочи наличието на ново обстоятелство и ново доказателство, които не са могли да бъдат известни на съда при постановяването на решението. При постановяването на атакуваното решение били налице условията за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като към този момент не бил изтекъл срокът на трудовия договор между страните. На първоинстанционния съд била известна крайната дата на срочния договор, но не е могло да му бъде известно колко време ще продължи производството в другите инстанции и резултата по спора в тях, т. е. не му е било известно кога ще влезе в сила решението, ще влезе ли в сила и ще породи правните си последици след изтичане на срока на договора. Влизането в сила на решението след изтичане на срока на договора било ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е било известно на съда, а новото доказателство, обективиращо новото обстоятелство, било определението на ВКС IV ГО от 15.I.2015 г. по гр. д. № 5691/2014 г. Ответницата по молбата за отмяна С. З. Н. в отговора си по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че молбата е допустима като подадена в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен срок и съдържаща твърдение за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по молбата, ВКС на РБ взе предвид: С решението си от 13.VIII.2013 г. по гр. д. № 126/2013 г. РС Златоград е признал за незаконно и е отменил дисциплинарното уволнение на С. Н. със заповед от 12.IV.2013 г., възстановил я е на заеманата преди уволнението длъжност "организатор работа с клиенти" по срочен /за една година - от 01.II. 2013 г. до 01.II.2014 г./ трудов договор, сключен във връзка с Проект "Първа работа" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", и й е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 15.IV. - 15.Х. 2013 г. Първоинстанционното решение е потвърдено от ОС Смолян с решение от 21.Х. 2013 г. по гр. д. № 403/2013 г., касационно обжалване на което не е допуснато с определение на ВКС IV ГО от 15.I.2015 г. по гр. д. № 5691/2014 г. При тези обстоятелства ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната е извънредно средство за контрол на влезли в сила решения при наличие на някое от изрично и лимитативно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. В разглеждания случай соченото от молителя като ново обстоятелство не обосновава наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Това основание за отмяна е налице само когато твърдяните като нови обстоятелства са били вече възникнали и са съществували към момента, до който е било възможно те да бъдат релевирани по делото /в разглеждания случай такъв представлява проведеното на 08.Х.2013 г. съдебно заседание пред въззивния съд/, но това не е било сторено от страната само защото на нея те не са могли обективно /безвиновно/ да й бъдат известни. Т. е. основание за отмяна са само новооткритите, но не и нововъзникналите /новонастъпилите/ обстоятелства. Освен това, новите обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК трябва да имат спрямо спорното правоотношение по делото значение на юридически /правнорелевантни/ или на доказателствени факти, т. е. следва писменото доказателство да установява пряко юридическите факти или то да съдържа данни, които са индиция за тях. Твърдяното в случая от молителя като ново обстоятелство /влизането в сила на решението след изтичането на срока на трудовия договор/ няма характеристиката нито на юридически, нито на доказателствен факт от значение за спорното право - правото на възстановяване на работа поради незаконното уволнение, защото няма отношение към установяването на възникването и съществуването му, т. е. към доказването му, и, респективно, няма отношение към правилността на решението. Освен това влизането в сила на решението не е новооткрит, а е новонастъпил факт /какъвто е и настъпването на 01.II.2014 г. - т. е. след последното проведено на 08.Х.2013 г. пред въззивния съд открито съдебно заседание - на крайния срок на трудовия договор и поради това не е следвало да бъде съобразен при произнасянето на съдилищата/, който с оглед изложените вече съображения също е ирелевантен за спора. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответницата по молбата за отмяна разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящото производство. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,