Решение № 125 от 24.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 243/2014 г.

Решение № 125 от 24.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 243/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия В. Н. В. против решение № 487 от 03.01.2014 г. по внохд № 1146/2013 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, четвърти състав. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Изтъква се, че в процедурата по глава двадесет и седма от НПК подсъдимият не е изразил съгласие с възприетата правна квалификация, която е базирана на предположения и спорни изводи. Приложимата правна норма според касатора би следвало да е тази по чл. 354а, ал. 5 от НК, а наказанието - глоба по чл. 78а от НК. Алтернативно се поддържа и искане за намаляване на определения срок на лишаване от свобода и времетраенето на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Софийският градски съд, наказателно отделение, 30 състав, с присъда № 320 от 30.10.2013 г. по нохд № 3825/2013 г. признал В. Н. В. за виновен в това, че на 06.12.2012 г. между 00.30 и 2.10 часа, в гр. С., държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества /амфетамин и марихуана/ на обща стойност 53,28 лева, при условията на продължавано престъпление от две деяния, поради което е на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 487 от 03.01.2014 г. по внохд № 1146/2013 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна в частта, с която се навеждат аргументи за явна несправедливост на определената санкция. Останалите доводи за нарушена процедура, довела до неправилно приложение на закона, са несподелими по следните съображения: Производството пред първата инстанция протекло по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК след самопризнание на подсъдимия. Основното възражение на касатора се свежда до твърдението, че специалната цел на държане на наркотичните вещества - разпространение, не попада в обхвата на признатите от него по реда на чл. 371, т. 2 от НПК факти. Въззивният съд не се е съгласил с подобно тълкуване на съдържанието на самопризнанието на подсъдимия и настоящият състав споделя тази позиция. Съгласно чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях. Фактите от обстоятелствената част включват не само събития, състояние и предмети на сетивно-познаваемата действителност, но и елементи на човешкия душевен свят, наричани психични, вътрешни факти Вж. С. П., Наказателен процес на Н. Република България, стр. 360, към които е относима и обсъжданата в настоящия казус цел на държането на наркотици. До субективните факти се стига по логичен път но това не ги превръща в хипотези. По силата на обвързващите съда задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г. НК, когато подсъдимият доброволно и съзнателно е пожелал разглеждане на делото по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК той "сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания". Поради това процесуално ограничение недопустимо е изразеното от касатора предложение делото да се допълва с доказателства, които да установят, че намерената в дома му везна се ползва за мерене на злато, а не за дозиране на наркотици. В тази връзка въззивният съд правилно отбелязал, че предназначението на държането на везната също е факт, обхванат от самопризнанието, макар връзката му с целта на държането на наркотиците да е с характер на съждение. Въззивният съд, в отговор на жалбата, внимателно проверил дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства, както е приела предходната инстанция. Второинстанционният контрол е осъществен при спазване на процесуалните разпоредби и съдържа отговор на всички доводи на жалбоподателя. В касационната жалба, в контекста на упрек за процесуална непрецизност /на стр. 1, гърба/, некоректно се припомня посочената в обвинителния акт "оперативна информация" на полицаите относно пласьорската дейност на подсъдимия. Въззивният съд ясно и категорично е отхвърлил доказателственото значение на получените по оперативен ред данни и не е свързал изводите си с тях, което, впрочем, се признава и в заключителната част на жалбата. Неоснователно е и възражението срещу косвената подкрепа на обвинението, която въззивната инстанция съзряла във вида, мястото и количеството на намерените в подсъдимия наркотици. Версията на защитата, че той "не е излязъл с тях от дома си", а е възможно и да ги е придобил след това, не изключва формата на изпълнително деяние "държи". Обобщено, при установените в съответствие със следвания процесуален ред на съкратено съдебно следствие факти, искането за преквалифициране на деянието като престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с чл. 26 от НК е несъстоятелно. Основателност на касационната жалба настоящият съдебен състав съзира в частта й досежно явната несправедливост на наложеното наказание. Въззивната инстанция, в нарушение на чл. 56 от НК, е обсъждала целта на държане на наркотиците в контекста на обществената опасност на изследваното деяние. В същото време, акцентирайки върху значението на засегнатите обществени отношения, предходният съдебен състав се е въздържал да обсъди конкретните параметри на реалното им увреждане от инкриминираната дейност. Намерените наркотици са амфетамин и марихуана, в малко количество, остойностени на 53,28 лева. Тяхното държане с приетата престъпна цел не накърнява по приетия от въззивната инстанция "особено застрашителен начин" публичния интерес, за да предизвика потвърдените "по-драстични наказателноправни мерки". Санкцията от една година и шест месеца лишаване от свобода с четиригодишен изпитателен срок очевидно не съответства както на обществената опасност на деянието и дееца, така и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Това налага нейното намаляване до една година, чрез което ще се постигнат целите по чл. 36 НК както на плоскостта на личната, така и на генералната превенция. На редукция подлежи и изпитателния срок, който настоящата инстанция свежда до три години - достатъчни за респектиращо въздействие върху подсъдимия предвид грозящата го възможност да търпи отложеното наказание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение