Решение № 4560 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5456/2018 г.

Решение № 4560 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5456/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "АМ Кожухарови" ООД, гр. Благоевград, представлявано от управителя И. Кожухаров, чрез пълномощник адв. А. Богданова, против решение № 1008/19.02.2018 г., постановено по административно дело № 2698/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22000115009398-091-001/14.07.2016 г., потвърден с решение № 2146/08.12.2016 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – София, и дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 986, 18 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Аргументи в подкрепа на исканията се излагат и в проведеното по делото съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Кирова в съдебно заседание оспорва касационната жалба и иска юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. За да не уважи обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при точно прилагане на материалния закон. От фактическа страна е установено, че началото на ревизионното производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000115009398-020-001/13.11.2015 г., връчена на 7.12.2015 г. по електронен път, изменена със заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-22000115009398-020-002, издадени от началник сектор при ТД на НАП – София. С посочените заповеди е възложено извършването на ревизия, която обхваща вноски за ДОО за осигурителя по КСО за периода 7.08.2010 г. до 31.10.2015 г. В хода на ревизионното производство, в срока по чл. 117, ал. 4 от ДОПК е съставен ревизионен доклад № Р-16002414002108-092-001/14.07.2016 г. Въз основа на съставения ревизионен доклад е издаден и оспорения в производство пред административния съд, ревизионен акт с № Р-22000115009398-091-001/14.07.2016 г., издаден от С. Костадинова – орган, възложил ревизията и В. Колджиев – ръководител на ревизията, с който на ревизираното дружество са определени задължения за: вноски за ДОО за осигурители, в размер на 8 841, 08 лева, ведно с лихви за забава в размер на 3 291, 42 лева; вноски за ЗО за осигурители, в размер на 3 917, 02 лева, ведно с лихви за забава в размер на 1 278, 26 лева; вноски за УПФ за осигурители, в размер на 2 448, 14 лева, ведно с лихви за забава в размер на 921, 28 лева, предмет на настоящото производство. Така издаденият ревизионен акт е обжалван и потвърден с решение № 2146/8.12.2016 г. на горестоящия административен орган – директорът на дирекция "ОДОП" –при ЦУ на НАП – София. В хода на ревизията е установено, че на лицето И. Кожухаров е възложено управлението на АМ "Кожухарови" ООД с договор за управление от 8.07.2010 г., с който същият приема да управлява и представлява дружеството. Определено е месечно възнаграждение за получаване - брутна сума в размер на 780, 00 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО, в приложимата редакция осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. С оглед посочената норма, правилно по отношение управителя на дружеството осигурителните вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО- УПФ са начислени върху възнаграждението от 780 лв., посочено в договора за управление, като са спазени и ограниченията същите да не се начисляват над максималния месечен размер на осигурителния доход. Доколкото е налице разминаване между цифровото и словесното изписване на договореното възнаграждение, правилно ревизиращият орган е извършил изчисленията върху по-високата основа. Неоснователно е възражението по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Съгласно посочената норма не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок е преклузивен и с изтичането му законодателят е въвел забрана за образуване на ревизионно производство. Видно от данните по делото заповедта за възлагане на процесната ревизия е от 13.11.2015 г., поради което 5-годишният срок за образуване на ревизионно производство не е бил изтекъл, нито определените с ревизионния акт задължения за осигурителни вноски са погасени по давност, поради което това оплакване е неоснователно. Доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила от органа по приходите, а именно за издаване на ревизионен доклад преди изтичане на срока за възражение, също са неоснователни. Определянето на по-малък срок за възражения срещу ревизионния доклад не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на ревизираното лице, тъй като за същото остава възможността да направи такива възражения и да ангажира доказателства при оспорването на съставения ревизионен акт по административен и съдебен ред. В случая обаче за резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад № Р-22000115009398-092-001 от 8.06.2016 г., връчен на ревизираното лице по електронен път на 8.06.2016 г., като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, не е постъпило писмено възражение срещу констатациите, отразени в ревизионния доклад. Ревизията е приключила с издаването на оспорения РА № Р-22000115009398-091-001 от 14.07.2016 г. Неоснователни са възраженията, че ревизионният акт е издаден преди да изтече срокът за възражения. Изводът на съда е обоснован след обсъждането на § 1, ал. 1, т. 3 КСО, която разпоредба предвижда, че "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като в понятието "трудова дейност" се включват не само случаите на престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и случаите, при които лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за целите на общественото осигуряване, каквито са и случаите по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, в частност - дейността на управителите на търговски дружества в приложимата редакция на закона. На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Ако тези лица упражняват дейност по управление и с договор или учредителен акт е договорено или определено възнаграждение, подлежат на осигуряване по този ред, т. е дейността, която осъществяват управителите на търговски дружества, е по своята същност трудова дейност, като това от своя страна е предпоставка за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, както правилно е приел и съдът. Доколкото по отношение на И. Кожухаров е възложено извършването на дейността по управление на търговското дружество въз основа на договор за управление, по който му е определено и възнаграждение, то спрямо него възниква задължението за осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. В конкретния случай безспорно е установено, че И. Кожухаров е осъществявал дейност по управление и контрол, тъй като няма определен друг управител, който да извършва представителните действия от името на дружеството. Повечето от възраженията, изложени в касационната жалба, са поддържани и в производството пред Административен съд София-град, който в обжалваното пред настоящата инстанция решение подробно ги е обсъдил, като изводите, до които е достигнал, изцяло се възприемат от настоящият състав, поради което не е необходимо да бъдат дословно преповтаряни. С оглед така изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че като е отхвърлил подадената от АМ "Кожухарови" ООД жалба против ревизионен акт № Р-22000115009398-091-001/14.07.2016 г., потвърден с решение № 2146/8.12.2016 г. на директор дирекция "ОДОП" – София, като неоснователна, Административен съд София-град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Такова възнаграждение, дължимо от касатора, следва да се присъди в размер на 100 лева, определен на основание на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,