Решение № 3141 от 24.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, и от Електроразпределение ЮГ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез юрисконсулт К. Николов, против решение 4655/07.07.2022 г., постановено по адм. дело 2841/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружествата против Решение Ж-56/18.02.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Ненков, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна П. Георгиев, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че правилно АССГ е отхвърлил жалбата против акта на КЕВР. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и от Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение Ж-56/18.02.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД са дадени задължителни указания в седемдневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на П. Георгиев за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект ИТН 2087133, находящ се на адрес: гр. Стара Загора, [адрес], като също така в седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представят на Комисията доказателства за изпълнението им. От правна страна административният съд приел, че производството по преписката е започнало с жалба до КЕВР, подадена от П. Георгиев с вх. Е-11ИН-00-948/30.11.2021 г. против отказ на дружествата за промяна на статута на клиента от небитов в битов за обект кафе-клуб с измервателна точка номер (ИТН) 2087133, находящ се в гр. Стара Загора. В отказа се излагат мотиви, че обектът, за който се иска промяната, в действителност представлява обект за стопанска дейност, а съгласно ЗУТ тези обекти не могат да се ползват не по предназначение. След извършена проверка от страна на КЕВР, и при спазване на процедурата, е издадено оспореното в настоящото производство решение. От правна страна съдът приел, че Решение Ж-56/18.02.2022 г. на КЕВР е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Същото е прието от колективен орган при необходимия кворум и мнозинство, в съответствие с изискванията за форма, съдържа нужните мотиви и фактически установявания на органа. За безспорно е прието, че П. Георгиев е небитов клиент с обект клуб-кафе , като в подаденото на 03.10.2013 г. заявление е посочено, че в обекта консумираната електрическа енергия ще се използва за стопански нужди. С подаденото Заявление за смяна на доставчик на електрическа енергия за клиент със стандартизиран товаров профил за обект ИТН 2087133 е отправено искане за последваща смяна на доставчик на електрическа енергия, считано от 01.11.2021 г., като за нов доставчик е посочено ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. В заявлението е посочено, че обектът се ползвал за жилищни нужди. На направеното искане е постановен отказ на дружествата, поради това, че няма промяна в предназначението на обекта. Административният съд е изложил мотиви, че съгласно т. 2а на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. ДВ., бр. 23 от 8 март 2013 г. в сила от 17.07.2012 г., битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно т. 33а от същата разпоредба небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Посочил е, че правната уредба на закона е съобразена с дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Съдът е направил извод, че разделението на двата вида клиенти е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената електрическа енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, където ще я потребяват. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред КЕВР е образувано по жалбата на П. Георгиев с вх. Е-11ИН-00-948/30.11.2021 г., подадена чрез пълномощник, относно постановен отказ по направено от негова страна искане за промяна на статута на клиент от небитов в битов за обект кафе-клуб с измервателна точна номер 2087133, находящ се в гр. Стара Загора. На 26.11.2021 г. до Георгиев е изпратен отговор, в който е посочено, че предвид статута на обекта, фактурирането на използваната от него електрическа енергия в този обект не може да бъде по цени за битови нужди. Указано му е, че може да промени статута на обекта съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) и да премине към цени на използвана електрическа енергия по битови нужди. С оспореното в настоящото производство Решение Ж-56/18.02.2022 г. на КЕВР на основание чл. 22, ал. 1 вр. ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД са задължени да удовлетворят искането на П. Георгиев в седемдневен срок. Обосновани са изводите на административния съд, че цената, на която се фактурира консумираната от потребителя електроенергия, се определя от нуждите, за които се ползва обекта, а не от неговото предназначение. Правилно съдът се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като битов клиент", клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 небитов клиент" физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. По същия начин са регламентирани посочените термини и в ЗЕ, като в §1, т. 2а ДР на ЗЕ е посочено, че битов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а в §1, т. 33а небитов клиент е определен като клиент, който купува електрическа енергия за небитови нужди. Ясно е, че законът преценява като определящи за вида на цената на електрическата енергия нуждите, които тя задоволява, а не вида на обекта, в който се доставя. В конкретния случай обект кафе-клуб с ИТН 2087133, находящ се на адрес: гр. Стара Загора, [адрес], може да се ползва за различни цели и начинът на фактическото му ползване ще определи вида на доставяната електрическа енергия и съответно - нейната цена. Както е посочено и по-горе в текста, реално водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на същия, поради и което промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ, каквото е и основното възражение в касационната жалба. Въз основа на изложеното, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационните жалбоподатели не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационната инстанция определя в размер на 100 лева, платими от всеки един от касационните жалбоподатели. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,