Решение № 6562 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5582/2015 г.

Решение № 6562 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5582/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главния прокурор на Република България срещу решение № 149 от 02.04.2015 г., постановено по адм дело № 68/2015 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отменен мълчалив отказ на касатора за предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ по заявление от 08.12.2014 г., изпратено чрез електронна поща от С. Т. от гр. Плевен (strahilt@mail. bg до press@prb. bg), като преписката е върната на прокуратурата за произнасяне по заявлението. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Тодоров оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага доводи, че търсената информация не е обществена по своя характер и сезираният субект не дължи произнасяне по заявлението, за да се формира мълчалив отказ. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо предвид подадената в срок жалба от активно легитимирана съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на спора пред административния съд е мълчалив отказ на главния прокурор да се произнесе по заявление по ЗДОИ на С. Т. от 08.12.2014 г., изпратено по електронна поща. За да приеме, че жалбата на заявителя е основателна и да отмени отказа, съдът е изложил мотиви, че заявлението е надлежно изпратено на адресата от strahilt@mail. bg до press@prb. bg. При тази констатация е направил извод, че сезираният субект следва изрично да се произнесе по него в 14 дневен срок с мотивирано решение, в случая чрез упълномощения със заповед заместник главен прокурор и мълчалив отказ е недопустим съгласно приложимия материален закон. Решението е правилно. Съдът обосновано е приел, че доказателство за получаването на електронното съобщение на Т. в Прокуратурата на Република България на адрес press@prb. bg, публично оповестен за контакт на интернет страницата й, се съдържа в журналната информация, предоставена от Десислава Ценева - мениджър екип Контактен център Мейл. БГ ЕАД (л. 36). На втори ред отдолу нагоре се съдържа информация за успешното излъчване на съобщението от мейл сървъра на С. Т. (status=sent (250 2.0.0. Ok: ), а ред трети отдолу нагоре указва факта за препредаването на съобщението в направление мейл сървъра на прокуратурата (relay=mail=bg (212.122.188.92): 25). В тази журнална информация не се съдържат данни за неуспешно доставяне на електронното съобщение до мейл сървъра на получателя (адресата). Следователно електронното съобщение е пристигнало по местонахождение и изводите на съда за надлежно получено от ответника по електронна поща заявление на Т. по ЗДОИ с дата 08.12.2014 г. се споделят от касационната инстанция. Поради това правилно е и заключението в оспореното решение, че срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е започнал да тече от тази дата и до 22.12.2014 г. е формиран мълчалив отказ от произнасяне. Възраженията в жалбата, че поисканата информация не е обществена по своя характер и сезираният субект не дължи произнасяне по заявлението на С. Т., е неоснователно. И пред двете съдебни инстанции процесуалният представител на касатора погрешно посочва предмета на спора, т. е. по кое заявление на Т. се обжалва мълчалив отказ. Очевидно е, че поисканата информация не е за това "кой, кога и защо е изтрил" заявлението му за достъп до обществена информация, за какъвто отговор жалбоподателят е настоял и е поискал извинение с писмо вх. № 8706/29.12.2014 г. (л. 29), неправилно прието от пълномощника на главния прокурор за релевантно към оспорването. Видно от съдържанието на заявлението от 08.12.2014 г. (л. 6) с поставените въпроси се иска предоставяне на информация, която би дала възможност на Т. да си състави собствено мнение за дейността на прокуратурата. Затова същата е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила. Частната жалба на Т. (л. 9) няма характер на такава, а съдържа становище за отхвърляне на касационното оспорване, поради което съдът не дължи произнасяне по нея. Разноски от ответника не са направени в това производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,