Решение № 6411 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12371/2010 г.

Решение № 6411 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12371/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен и на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, гр. Сливен, против решение № 117 от 5.08.2010 г. по адм. дело № 168 по описа за 2010 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменена заповед № 960/23.06.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен и преписката е изпратена на административния орган за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Посочените пороци се свеждат до неправилно прилагане на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗИХУ (Закон за интеграция на хората с увреждания) във вр. с чл. 65, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.) - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата Маргарита Александрова Александрова от гр. Сливен е оспорила касационните жалби в писмени отговори.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

След като разгледа подадените касационни жалби, Върховният административен съд прие следното:

1. Касационната жалба на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, гр. Сливен, е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане.

С решение № РД 10-0010/20.07.2009 г. Директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане, гр. Сливен, е отхвърлил жалбата на Маргарита Александрова Александрова от гр. Сливен против заповед № 960 от 23.06.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен. На основание чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК, когато по-горестоящият административен орган, в случая директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Сливен, отхвърли жалбата, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт, т. е. заповед № 960 от 23.06.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен. В същия смисъл разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК постановява, че на оспорване пред съда по отношение на неговата законосъобразност подлежи първоначалният индивидуален административен акт.

Като страни по делото се конституират посочените в чл. 153, ал. 1 от АПК - оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. По-горестоящият орган няма качеството на заинтересовано лице и е ненадлежно конституирана страна в първоинстанционното съдебно производство. В този смисъл са дадените указания с решение № 7066 от 31.05.2010 г. по адм. дело № 3226/2010 г. на Върховния административен съд, с което е отменено предишното постановено по същия спор решение № 134 от 15.12.2009 г. по адм. дело № 219/2009 г. на Административен съд - Сливен и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

2. Касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед № 960/23.06.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен, с която на Маргарита Александрова Александрова от гр. Сливен в качеството й на родител на малолетното дете Александър е отказано отпускане на месечна добавка за период от три години преди 1.04.2009 г.

Решението на Административен съд - Сливен, с което оспорената заповед е отменена и преписката е изпратена на компетентния административен орган с указания за ново решаване на въпроса по същество, е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 43, ал. 4 от ЗИХУ. С ЕР на ТЕЛК за психични заболявания № 372/20.03.3009 г. на детето Александър е определена степен на трайно намалена работоспособност 60 на сто с начална дата 28.01.2002 г. Месечните добавки за срок от три години назад, считано от 1.04.2009 г., не са погасени по давност.

Неоснователни са касационните доводи за нарушения на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) във вр. с чл. 65, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.).

Разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отменена - ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила до 29.03.2010 г.) създава право за родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст, да получават месечна добавка в размер 70 на сто от минималната работна заплата. Съгласно специалната разпоредба на ал. 4 на чл. 43 правото на месечна добавка по ал. 1 се погасява в срок три години, считано от края на месеца, за който се отнася.

От фактическа страна по делото е установено, че с експертно решение на Териториалната експертна лекарска комисия по психични заболявания № 0372/20.03.2009 г. на детето Александър Маргаритов Александров е определена степен на трайно намалена работоспособност 60 %, считано от датата на раждането му 28.01.2002 г., при водеща диагноза: лека умствена изостаналост. В тази специфична хипотеза експертното решение е установило с обратна сила правнорелевантния факт по чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗИХУ във вр. с допълнителната разпоредба на § 1, т. 2 от същия закон. По силата на чл. 43, ал. 4 от ЗИХУ към 01.04.2009 г. правото на родителя по ал. 1, т. 1, не е погасено за срок от три години назад, считано от 31.03.2009 г.

Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (редакция - ДВ, бр. 54 от 2006 г.), на която се е позовал административният орган, е неприложима. С нея е уредено отпускането на месечна добавка в случаите на преосвидетелстване на лица с трайни увреждания, на които вече е била отпусната добавка и тази добавка е била прекратена поради изтичане на определения срок на инвалидност. В разглеждания случай е установено, че до издаване на ЕР на ТЕЛК по психични заболявания № 0372/20.03.2009 г. детето Александър Маргаритов Александров не е имало качеството "човек с трайно увреждане" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ (ДВ, бр. 81 от 2004 г.), за когото органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто. С експертно решение № 0570 от 29.07.2005 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по ортопедични болести на детето Александър е била определена степен на трайно намалена работоспособност 21 % за заболяване с водеща диагноза: Други вродени костно-мускулни деформитети. Освидетелстването от ТЕЛК по психични заболявания е било извършено за първи път с цитираното експертно решение № 0372/20.03.2009 г., с което на освидетелстваното лице е определена степен на трайно намалена работоспособност 60 % с начална дата 28.01.2002 г. Правото на родителя на месечна добавка по чл. 43, ал. 1 от ЗИХУ се погасява след изтичане на посочения в ал. 4 на чл. 43 от ЗИХУ срок - три години, считано от края на месеца, за който се отнася месечната добавка. За вземанията от 01.04.2006 г. до 31.03.2009 г. давностният срок не е изтекъл, поради което оспореният административен акт, материализиращ отказ по молба-декларацията на Маргарита Александрова Александрова за отпускане на месечна добавка по чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗИХУ за "три години назад", е незаконосъобразен. Като го е отменил и е върнал преписката на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Сливен, за ново произнасяне, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,