Решение № 60156 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3848/2021 г.

Решение № 60156 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3848/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 295712 от 4.08.2021 г. на етажните собственици в сграда с адрес: [населено място], [улица], представлявани от управителя Б. С. Б., чрез адвокат Е. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 1472 от 18.11.2020 г. по гр. д. № 2476/2020 г. на Окръжен съд-Варна. Молителите поддържат основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК като твърдят противоречие на решение № 1472 от 18.11.2020 г. по гр. д. № 2476/2020 г. на Окръжен съд-Варна и решение № 845 от 5.05.2021 г. по гр. д. № 3218/2020 г. на Окръжен съд-Варна. Ответникът по молбата П. Х. П., чрез пълномощника си адвокат И. З., счита същата за неоснователна. Претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 60155 от 15.10.2021 г., постановено по настоящото дело е прието, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. С решение № 1472 от 18.11.2020 г. по гр. д. № 2476/2020 г. на Окръжен съд-Варна е отхвърлен предявеният от етажните собственици в сграда с адрес: [населено място], [улица], представлявани от управителя Б. С. Б., против П. Х. П. иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че П. Х. П. дължи на етажната собственост сумата 308. 98 лв., главница на основание решение по т. 1 и т. 2 на общото събрание на етажната собственост, проведено на 19.06.2018 г., ведно със законната лихва от 29.01.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 577 от 30.01.2019 г. по ч. гр. д. № 1283/2019 г. на Районен съд-Варна. За да отхвърли иска, съдът е приел, че в рамките на производството по чл. 422 ГПК ответникът следва да направи възраженията си по законосъобразността на взетите решения, без да е нужно да предявява иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решението на общото събрание, въз основа на което заявителят се е снабдил със заповед за изпълнения. За основателни са намерени възраженията на ответника, че при провеждане на общото събрание на 19.06.2018 г. е нарушен чл. 13, ал. 2 ЗУЕС (ответникът не е бил уведомен за свикване на общото събрание, макар управителят на етажната собственост да е разполагал с негов телефон); чл. 16, ал. 2 ЗУЕС (не е извършен избор на протоколчик, а за лицето, водило протокола, не е установено да е собственик или ползвател); чл. 16, ал. 7 ЗУЕС (протоколът за поставяне на съобщение за изготвяне на протокола от общото събрание не е подписан от собственик, ползвател или обитател); чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС (не е установено, че решенията са взети с необходимия кворум, тъй като е оспорено, че книгата на етажните собственици правилно отразява идеалните части от общите части и не са представени нотариалните актове, от които да се установи, че присъствалите на събранието лично или чрез представител собственици на отделните обекти от сградата са притежавали 75 % ид. ч. от общите части). С решение № 845 от 5.05.2021 г. по гр. д. № 3218/2020 г. на Окръжен съд-Варна е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по предявения от П. Х. П. против етажните собственици в сграда с адрес: [населено място], [улица], представлявани от управителя Б. С. Б. иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на взетите решения от т. 1 до т. 5 на общото събрание на етажната собственост, проведено на 19.06.2018 г. За да стигне до извод за недопустимост на предявения иск по чл. 40 ЗУЕС съдът е приел, че ищецът не е уведомил писмено управителя за начина на уведомяването му, нито има данни управителят да е знаел негов адрес или телефон и след като не е изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, то следва, че е редовно уведомен за насроченото събрание чрез залепеното на 7.06.2018 г. уведомление и за изготвяне на протокола чрез съобщението поставено на входа на сградата на 26.06.2018 г., поради което срокът за предявяване на иска е изтекъл на 26.07.2018 г., съответно предявения на 12.06.2019 г. иск е процесуално недопустим. С т. 5 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГК е направено тълкуване, че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В случая липсва обективен идентитет на делата – предмет на производството по чл. 40 ЗУЕС е законосъобразността на решения на общото събрание съобразно с въведените с исковата молба пороци, а предмет на производството по чл. 422 ГПК е дължимостта на суми от етажен собственик към бюджета на етажната собственост въз основа решение на общото събрание. Липсват и противоречиво разрешени правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Решение № 845 от 5.05.2021 г. по гр. д. № 3218/2020 г. на Окръжен съд-Варна формира сила на пресъдено нещо, че решенията на общото събрание от 19.06.2018 г. са влезли в сила, а решение № 1472 от 18.11.2020 г. по гр. д. № 2476/2020 г. на Окръжен съд-Варна – че П. Х. П. не дължи сума към бюджета на етажната собственост въз основа на решенията по т. 1 и т. 2 на общото събрание от 19.06.2018 г. По двете дела са налице различни фактически изводи относно законосъобразното свикване на общото събрание и относно удостоверяването в протокол, че е изготвен протокола от общото събрание (от който момент тече и срокът по чл. 40 ЗУЕС), но противоречивите фактически изводи не са основание за отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Макар да е основателна тезата на молителите, че решение № 1472 от 18.11.2020 г. по гр. д. № 2476/2020 г. на Окръжен съд-Варна е неправилно, тъй като в производството по чл. 422 ГПК съдът е преценявал законосъобразността на решенията на общото събрание от 19.06.2018 г., което противоречи на практиката на ВКС (решение № 24 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 2795/2016 г., II гр. о., решение № 60078 от 11.06.2021 г. по гр. д. № 3793/2020 г., I гр. о.), съгласно която е недопустимо разглеждане на доводи за пороци, вкл. нищожност поради нарушение на норми на ЗУЕС на решение на общото събрание извън производството по чл. 40 ЗУЕС, това не може да обуслови отмяна на решението, доколкото липсва влязло в сила решение, с което в производство по чл. 40 ЗУЕС чрез отхвърляне на иска да е прието, че решенията на общото събрание от 19.06.2018 г. са законосъобразни, тъй като не са нарушени чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, чл. 16, ал. 2 ЗУЕС, чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС. С оглед изхода на настоящото производство молителите следва да възстановят на П. Х. П. направените по повод молбата за отмяна разноски в размер на 300. 00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат И. З.. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение