Решение № 4666 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7306/2012 г.

Решение № 4666 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7306/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Топлофикация-Перник" АД - гр. Перник, против решение № 550/17.04.2012 г. по адм. д. № 20117030700939/2011 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото по отношение размера на претендираното задължение. В тази връзка се позовава на разликата между сумите по поканата за доброволно изпълнение и тези, претендирани с процесния АУПДВ. Твърди, че производството по установяване на публично държавно вземане е приключило с два акта - АУПДВ № 11/28.07.2011 г. и АУПДВ № 12/29.07.2011 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, което нарушава правото на защита на адресата на двата акта - "Топлофикация-Перник" АД. Оспорва изводите на съда за законосъобразност на административния акт, като се позовава на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, които установяват неправилно изчисление на количествата използвани води. Твърди, че решението е неправилно в частта, с която съдът е приел, че установените задължения са погасени на основание чл. 739, ал. 1 от Търговския закон. По изложените съображения иска да бъде отменено оспореното решение и бъде решен спора по същество. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че е неоснователен доводът за неправилно възприемане на фактите от съда. Съгласно представените заключения ползваните количества вода са определени съгласно месечните справки по режимните графици за съответните години. Неоснователно е позоваването на чл. 739, ал. 1 от Търговския закон. Тази норма е приложима само, когато съдът прекратява производството по несъстоятелност с решение по чл. 735 от ТЗ. В случаите на утвърждаване на план за оздравяване и прекратяване на производството по несъстоятелност, правата на кредиторите се запазват. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на разглеждане от Административен съд - Благоевград, е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/28.07.2011 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, с който е установено задължение на "Топлофикация - Перник" АД - гр. Перник по Разрешително за водоползване № 1599/21.05.2003 г. на министъра на околната среда и водите в размер общо на 76 942,70 лв. за периода 01.01.2005 г. до 31.12.2010 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Топлофикация - Перник" АД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/28.07.2011 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. Приел е в мотивите си, че дължимите такси за водоползване за периода 01.01.2005 г. до 31.12.2010 г. за промишлени цели и за охлаждане, са правилно изчислени и са изискуеми. Размерът на таксата е определен на базата на месечни справки от режимните графици и констативните протоколи на БД ЗБР - Благоевград. Изчислените от съдебно-счетоводната експертиза задължения на базата на тези писмени доказателства отговарят на така определените суми по АУПДВ, като дори експертизата констатира разлика в повече от задълженията за 599 куб. м. водни количества. Като се позовава на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК съдът отхвърля възражението за погасяване по давност на част от сумите по акта. Решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е изяснил всички релевантни към спора и не е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. По отношение на размера на дължимите суми по Разрешително за водоползване № 1599/21.05.2003 г. изводите му не съответстват на установената фактическа обстановка. Не е спорно по делото, че в полза на касационния жалбоподател е издадено Разрешително за водоползване № 1599/21.05.2003 г. със срок на действие от 21.05.2003 г. до 21.05.2009 г. и Разрешително за водоползване № 35/28.07.2000 г. със срок на действие до 01.10.2010 г. от воден обект язовир "Студена". За ползваните количества вода дружеството дължи такса за водоползване по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ПМС № 154/2000 г. отм). По делото са представени писмени доказателства, част от които съставени в присъствие на представител на дружеството, които установяват ползваните количества води за промишлени цели и за охлаждане. В решението си административният съд подробно е анализирал тези доказателства, както и заключението на назначената по делото експертиза. Посочените в касационната жалба възражения са неоснователни, с изключение на възражението за неправилно определяне на размера на задължението, установено с оспорения акт. Разликата в размера на посоченото задължение в поканата за доброволно изпълнение и в АУПДВ очевидно се дължи на различния период, обхванат от двата акта. В поканата е включен периода от 2003 до 2010 г., а в АУПДВ - от 2005 до 2010 г. В приложената към поканата таблица са посочени конкретните суми по години и е видно, че за процесния период 2005-2010 г. задълженията са в един и същ размер. Фактът, че има и друг АУПДВ № 12/29.07.2011 г. не следва да се има предвид при изясняване на предмета на делото. Ако има друг акт за същото задължение, възражението за неговата валидност следва да се предяви в производството по неговото оспорване. Що се отнася до разминаването на заключението на експертизата с констатациите на административния орган в АУПДВ, такива по делото не са установени. Възражението на касационния жалбоподател в тази насока се опровергава от установените по делото факти. Заключението на съдебно-счетоводните експертизи-основна и допълнителна, установяват дори по-голямо задължение от отразеното в АУПДВ, предмет на делото. Неоснователно е и възражението, че задълженията, предмет на оспорения акт, са погасени като непредявени в производството по несъстоятелност и на основание чл. 739, ал. 1 от Търговския закон. Видно от приложените по делото решение № 13/21.04.2009 г. по т. д. № 615/2006 г. на ОС - Перник, по отношение на "Топлофикация-Перник" ЕАД е открито производство по несъстоятелност с начална дата на същата - 01.02.2009 г. и е назначен временен синдик. С решение от 24.03.2010 г. по същото дело, е утвърден план за оздравяване на дружеството и е прекратено производството по несъстоятелност на "Топлофикация-Перник" ЕАД. Факт е, че част от претендираните вземания съвпадат с периода на обявяване на дружеството в несъстоятелност. Непредявяването им в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ няма преклудиращи и правопогасяващи последици, а само лишава кредитора от възможността да оспорва приети вече вземания или извършено разпределение. Погасяващото действие на вземанията, които не са предявени в производството по несъстоятелност произтича от разпоредбата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, но само когато длъжникът е бил обявен в несъстоятелност. Разглежданият случай не е такъв, тъй като окръжният съд само е открил производство по несъстоятелност и го е прекратил поради приемане на оздравителен план, без да се е стигнало до обявяване на дружеството в несъстоятелност. Неизяснено от фактическа страна е останало делото по отношение на това, че Разрешително за водоползване № 1599/21.05.2003 г., въз основа на което е издаден процесният Акт за установяване на публично държавно вземане, е със срок на действие от 21.05.2003 г. до 21.05.2009 г., а в АУПДВ № 11/28.07.2011 г. въз основа на това разрешително са начислени такси за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2010 г. По делото не са приложени доказателства за подновяване на разрешителното на основание чл. 78 от Закона за водите, което би било основание за удължаване на срока на действието му. Съдът е бил длъжен служебно да провери този факт и да даде указания, че за установяването му не са представени доказателства по делото. Ако срокът на действие на разрешителното не е бил удължен, не е ясно на какво основание са начислени задълженията за периода от 21.05.2009 г. до 31.12.2010 г. Въз основа на изложените доводи касационната инстанция намира, че при изясняване на спора административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се установи какъв е бил срокът на действие на Разрешително за водоползване № 1599/21.05.2003 г. и съобразно този срок да се определи задължението за заплащане на такса за водоползване от страна на "Топлофикация - Перник" АД. Водим от посочените съображения, Върховният административен съд, трето отделение,