Решение № 5605 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6707/2020 г.

Решение № 5605 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6707/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от "ЕВН Б. Е." ЕАД срещу решение № 2253/27.04.2020 г. по адм. д. № 13659/2019 г. на АССГ. Твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост и моли да бъде отменено. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Б.. Моли да се остави в сила решението и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Н. Д., редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Съгласно т. 33 а от същата разпоредба небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Следователно промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на Закона за устройство на територията. Предвид гореизложеното считам, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано по жалба от "ЕВН Б. Е." ЕАД срещу решение № Ж-602 от 06.11.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че съгласно т. 2 а на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. ДВ., бр. 23 от 8 март 2013 г. в сила от 17.07.2012 г., битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно т. 33 а от същата разпоредба небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Посочил е, че правната уредба на закона е съобразена с дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Съдът е направил извод, че разделението на двата вида клиенти е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената електрическа енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, където ще я потребяват. Позовал се е и на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на решение № 2253/27.04.2020 г. по адм. д. № 13659/2019 г. на АССГ, съгласно които в чл. 1, т. 4 е изяснено понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" – физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред КЕВР е образувано по жалбата на Н. Д. с вх. № Е-13-49-25/25.09.2019 г., в която последната отправя искане за фактуриране на количествата консумирана електрическа енергия за обект "ателие": находящ се в гр. С. Загора, [адрес] по цени за битов потребител. На 13.08.2018 г. до Д. е изпратено писмо с изх. № 8354119-1-8, в което са й дадени подробни разяснения, че предвид статута на обекта, фактурирането на използваната от Д. електрическа енергия в този обект не може да бъде по цени за битови нужди. Указано й е, че може да промени статута на обекта съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) и да премине към цени на използвана електрическа енергия по битови нужди. С решение № Ж-602 от 06.11.2019 г. на КЕВР на основание чл. 22, ал. 1 вр. ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е задължено "ЕВН Б. Е." ЕАД в седемдневен срок да удовлетвори искането на г-жа Н. Д. за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект с ИТН 4188055, находящ се на адрес: гр. С. Загора, [адрес] и в седмодневен срок от изпълнението на задължителните указания да уведоми КЕВР за предприетите действия. Обосновани са изводите на административния съд, че цената, на която се фактурира консумираната от потребителя електроенергия, се определя от нуждите, за които се ползва обекта, а не от неговото предназначение. Правилно съдът се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като "битов клиент", клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 – "небитов клиент" – физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. По същия начин са регламентирани посочените термини и в ЗЕ, като в § 1, т. 2 а ДР на ЗЕ е посочено, че "битов клиент" е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а в § 1, т. 33 а "небитов клиент" е определен като клиент, който купува електрическа енергия за небитови нужди. Ясно е, че законът преценява като определящи за вида на цената на електрическата енергия нуждите, които тя задоволява, а не вида на обекта, в който се доставя. В конкретния случай ателието може да се ползва за различни цели и начинът на фактическото му ползване ще определи вида на доставяната електрическа енергия и съответно, нейната цена. В подкрепа на тези изводи следва да се посочи и § 5, т. 29 а от ЗУТ /ДВ, бр. 25 от 2019 г. и ДВ, бр. 16 от 2021 г. /, с който към дефиницията на "сграда със смесено предназначение"/ нежилищна сграда, която се състои от самостоятелни обекти с различно предназначение, като при наличие на жилища, те заемат по-малко от 60 на сто от разгърнатата й застроена площ/, се включи допълнението, че при определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища. След като законът приравнява статута на ателиетата с този на жилищата, не може да се изисква промяна на предназначението на ателие, за да се ползва то като жилище и да се заплаща ползваната в него електрическа енергия като такава за битови нужди. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. На КЕВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2253/27.04.2020 г. по адм. д. № 13659/2019 г. на АССГ. ОСЪЖДА "ЕВН Б. Е." ЕАД да заплати на КЕВР сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.