Решение № 3347 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 481/2018 г.

Решение № 3347 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 481/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на МВР – Шумен срещу Решение № 112 от 27.11.2017 г. по адм. д. № 297/2017 г. на Административен съд – Шумен, с което е отменена негова Заповед № 17-0869-000999/27.09.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС)" за срок от шест месеца на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП са налице при управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Последващото преиздаване на свидетелството за управление на МПС е неотносимо за законосъобразността на акта към момента на неговото издаване. Счита заповедта за законосъобразна, включително за съобразена с целта на закона. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Нес - нови енергийни системи" ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представения по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-0869-000999/27.09.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство" за срок от шест месеца на основание чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на констатациите от АУАН бл. № 065759/27.09.2017 г., че водачът М. Маринов е управлявал лек автомобил, собственост на "Нес - нови енергийни системи" ООД, без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. СУМПС е със срок на валидност до 30.08.2017 г., т. е. към момента на проверката срокът е вече изтекъл. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП касае лицата, които нямат правоспособност да управляват МПС, а не случаите на управление на МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС. Освен това със същата се засягали в по-голяма степен от необходимото правата на собственика на МПС, което правело мярката несъобразена с целта на закона. Следователно заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Основният спорен въпрос между страните касае приложението на материалния закон – дали установените факти и обстоятелства изпълняват предпоставките за приложението на чл. 171, т. 2 а ЗДвП в редакцията към датата на издаване на административния акт. Към тази дата е приложима разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията на ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. Съгласно последното предложение от посочената разпоредба ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се прилага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Страните спорят относно смисъла на употребения от законодателя глагол "притежава" СУМПС в чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. За разлика от последната й редакция, нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията й към датата на издаване на заповедта не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС. Това обаче не променя нейния смисъл. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите съгласно чл. 53, ал. 1, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) реквизити относно съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" е този с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. При подмяна на СУМПС обаче, включително поради изтичане срока на валидност, чл. 15, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.) изисква водачите да подадат документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложените съображения обосновават извод, че изискването за притежаване на СУМПС включва и срока на неговата валидност. Следователно административният орган е приложил мярката в съответствие с материалния закон. Неправилен е изводът на съда за несъответствие на ПАМ с целта на закона. Целта на мярката се определя към момента на прилагането й. Релевираните последващи факти не се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел. В случая органът е определил минималния срок за извършеното нарушение от предвидените нормативно граници. По изложените съображения решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да бъде решен по същество като съдът отхвърли жалбата срещу административния акт. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 112 от 27.11.2017 г. по адм. д. № 297/2017 г. на Административен съд – Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Нес - нови енергийни системи" ООД ЕИК ********* срещу Заповед № 17-0869-000999/27.09.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от 6 месеца" на основание чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. ОСЪЖДА "Нес - нови енергийни системи" ООД ЕИК ********* да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.