Решение № 8194 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4316/2010 г.

Решение № 8194 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4316/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Лалка Христова Димова и Генчо Димов Димов, двамата от гр. Казанлък, чрез пълномощника си - адв. Димчо Диманов, против Решение № 397/30.12.2009 г. по адм. дело № 487/2009 г. на Административен съд - Стара Загора, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - началник сектор Стара Загора при РДНСК-Югоизточен район, чрез пълномощника си - ст. юрисконсулт Маркова, в писмено становище, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на двамата касатори против Заповед № ДК-09-23/14.08.2009 г. на началника на РДНСК-Стара Загора, с която е забранено ползването и достъпа на невъведения в експлоатация строеж: "Двуетажна жилищна сграда с гараж в приземния етаж", намиращ се в поземлен имот /ПИ/ № 113186, землище с. Овощник, м."Каракос", община-Казанлък, издадена на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, поради това, че не е въведен в експлоатация по предвидения за това ред. За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения, поради което жалбата е неоснователна. Така постановеното решение е правилно. При изяснена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че описания в оспорената заповед строеж: " Двуетажна жилищна сграда с гараж в приземния етаж", се ползва от касаторите без да е въведен в експлоатация по установения от закона ред. Поради това ползването му е в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, което е дало основание на упълномощения началник на РДНСК-Стара Загора да издаде оспорената заповед. Преди издаването й е съставен констативен акт № 58/08.07.2009 г., констатациите по който не са опровергани от ползвателите на строежа. Доказателства, че строежът е въведен в експлоатация от компетентните органи по чл. 160, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), респ. по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, не са представени. Строежът е V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 б."а" от ЗУТ, поради което подлежи на въвеждане в експлоатация, чрез издаване на удостоверение за това. Възражението на касаторите за нарушение на материалния закон е неоснователно. Макар и да не е изложил съображения за времето на извършване на строежа, крайните изводи на съда за наличието на строеж, за който се изисква въвеждане в експлоатация, е правилен. Това следва от данните по делото: писмо-становище на гл. архитект на община-Казанлък с приложения към него /на стр. 11-15/, установяващи че строежа в този си вид е изграден в периода 1995-2005 г., съгласно кадастралния план на местността от 1995 г., КВС от 1999 г. и аеро-фото снимка от 2005 г. Заснетата върху имота масивна сграда на един етаж, с площ от 13 кв. м., по плана от 1995 г. не отговаря на процесния масивен строеж на два етажа, заснет на аеро-фото снимката от 2005 г. Тези данни опровергават твърдението на касаторите и показанията на свидетелите, че строежа е отпреди 1970 г. За периода 1995 - 2005 г. приложимата нормативна уредба е ЗТСУ (отм.) и ЗУТ. Съгласно чл. 164, ал. 1 от ЗТСУ /Д. в. бр. 45/1984 г. - отм./ не се разрешава да се обитават, съответно използват сгради, или части от тях, преди да са прегледани и приети по установения ред - с издаване на разрешение за ползване. Процесният строеж не е сред обектите, визирани в чл. 164, ал. 5 от ЗТСУ (отм.), които не подлежат на въвеждане в експлоатация, нито пък за него е приложим чл. 50, ал. 5 от ППЗОЗЗ. Следователно, както по отменения ЗТСУ, така и по ЗУТ, за процесния строеж се изисква въвеждане в експлоатация, което прави обжалваното решение законосъобразно. Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липса на мотиви. При постановяване на решението си съдът е обсъдил релевантните за делото факти и обстоятелства и е изложил мотиви, обосноваващи крайния му акт. Съдът е обосновал законосъобразността на оспорения административен акт с наличието на материалноправните предпоставки за приложението на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, които е бил длъжен да изследва. По онези доводи и факти, които нямат отношение към тази разпоредба, не е имал задължение за изследване, респ. излагане на мотиви. С това обжалваното решение не е неправилно, на посоченото основание. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение