Решение № 13077 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2860/2011 г.

Решение № 13077 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2860/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Любимец - Автотранспорт" ЕООД против решение № 1845/27.12.2010 г., постановено по адм. дело № 1545/2010 г. по описа на Административен съд-гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт /РА/ № 260800201/04.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с решение № 590/04.08.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част, с която не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 12366, 21 лв. по фактури № 85/27.12.2002 г., № 89/21.03.2002 г. и № 201/31.05.2002 г., издадени от "Далас 92" ООД-гр. Стара Загора и определените лихви за забава в размер на 10 089, 87 лв. Касаторът поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване на материалния данъчен закон, иска отмяната му и решение по същество, с което да се отмени оспорения РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд, по втора касационна жалба. С решение № 10159/23.07.2010 г. по адм. д. № 2089/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, образувано по касационна жалба на ДД"ОУИ"-Пловдив е отменено решение № 1751/23.12.2009 г. по адм. д. № 1737/2008 г. на Административен съд-Пловдив, с което е бил отменен РА и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания. При новото разглеждане на делото съдът е извършил цялостна преценка на съдържащите се в административната преписка и събрани по делото писмени доказателства и е извел извод за законосъобразност на РА с постановен отказ за признаване на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) по данъчните фактури на доставчика " Далас 92 " ООД. По основателността на жалбата и съобразно изложените мотиви в отменителното решение на ВАС, съдът е приел за установено, че по отправените искания за представяне на документи от органът по приходите, задължените лица не са представили исканите от тях документи във връзка със съответните доставки и счетоводната им отчетност, въпреки, че за това са били уведомени по реда на ДОПК. Това е обосновало органът да определи наличните предпоставки на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), като е отказано да бъде зачетено декларираното от жалбоподателя право на данъчен кредит във връзка с чл. 65, ал. 5 от същия закон. След указанията на съда при новото разглеждане на делото за представяне на доказателства, жалбоподателят е представил списък към лицензия № 00618/23.01.2001 г. и 3 бр. приемо-предавателни протоколи, приети по делото. Съдът е обсъдил данните по така представенвите доказателства и ги е ценил като правно ирелевантни към спора, тъй като лицензията е за жалбоподателя, а не на прекия доставчик "Далас 92" ООД и отделно съдът е констатирал "разминаване" в посочените количества съпоставени с предходните доставки, като за ф-ра № 115/31.05.2002 г., издадена от "ПИ-ПИ" ЕООД на "Далас 92" ООД е установено, че има за предмет 2,8, т. "бензин А-95Н", а съответно издадената от "Далас 92" ООД на жалбоподателя фактура № 201/31.05.2002 г. има за предмет 10.062, т. "бензин А-95Н", без да са налице документи за наличието на количествата, представляващи разликата над полученото и до количеството доставен бензин с една и съща дата на двете доставки. В случая предметът на сделката между жалбоподателя и неговият пряк доставчик са родово определени вещи - бензин, газьол и дизелово гориво. Наличието на фактури от страна на "Далас 92" ООД относно сделките с гориво, както и счетоводното им отразяване в счетоводството на жалбоподателя не може да обоснове категоричния извод, че същият е имал наличния обем гориво, който е фактурирал, с което не се установява стоката да е действително прехвърлена. При родово определените вещи този факт може да бъде установен чрез доказателства, които да установят, че доставчикът е разполагал с такива налични стоки, че стоките са отделени от стоките от същия вид, превозени са и са предадени, съответно получени от купувача, в случая от жалбоподателя. Предвид количествата на закупените стоки се предполага, че същите са извозени с транспортно превозно средство, за да бъдат съответно предадени и получени от жалбоподателя. В хода, както на административното, така и на съдебното производство не са представени доказателства с какви трудови и други ресурси разполага дружеството-пряк доставчик, за да осъществи подобни доставки - не е налице специализиран транспорт, както и квалифициран персонал за превоз на горива. От приетата по делото при първоначалното разглеждане ССЕ е установено, че "Далас 92" ООД не разполага и със собствени складови площи. Действително, налице са влезли в сила ДРА на прекия и предходните доставчици, но според указанията на ВАС в отменителното решение съдът е преценявал същите наред с другите доказателства и обстоятелства по делото. Отделно, в отменителното решение е прието, че в РА се съдържат констатации водещи до извод за оспорване реалността на доставките, в какъвто смисъл са исканите документи от прекия и от предходните доставчици. Неустановената реалност на доставките между предходните доставчици и прекия доставчик "Далас 92" ООД, поради това, че предходните доставчици не са представили всички доказателства за извършената доставка и счетоводната отчетност, обосновава извод за недоказаност реалност на доставките от прекия доставчик към жалбоподателя, тъй като на свой ред прекият доставчик не би могъл да извърши реална доставка към "Любимец - Автотранспорт " ЕООД . Прекият доставчик няма материална и кадрова обезпеченост и не са представени доказателства, че предходните доставчици реално са осъществили доставки на количества и вид на стоките, отразени в процесните фактури, издадени от "Далас 92" ООД на "Любимец - Автотранспорт " ЕООД, които са стоки със специфичен характер - горива и изискват специален режим на съхраняване и транспортиране, за доказването на което, жалбоподателя не е представил доказателства както в хода на оспорването на административен ред, така и в хода на съдебното оспорване. При така установените по делото данни, правилно съдът е приел, че при извършената ревизия са установени обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) и отказът е законосъобразен. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,