Решение № 7192 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9601/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Т., гражданин на Либия, срещу решение 4579/07.07.2023г. постановено по адм. дело 5027/2023г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 8548/03.05.2023 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касаторът, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че съдът неправилно е приел, че причините чужденецът да напусне страната си на произход имат личен, икономически, социален и битов характер. Твърди, че решението е издадено в нарушение на чл. 9 от ЗУБ. Претендира отмяна на решението. Ответникът заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), в представени писмени бележки оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира касационната жалба за подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е решение 8548/03.05.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на Х. Т., гражданин на Либия е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Сметнал е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че за чуждият гражданин не може да се направи извод, че е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ,както и че не са налице предпоставките по л.9 ал.1 т.2 и т.3 от ЗУБ з признаване на хуманитарен статут. Така мотивиран съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Противно на твърденията на касатора, решаващият съд е изложил подробни и ясни мотиви по правнорелевантните факти, фактическата обстановка е пълно установена и подведена под вярната правна квалификация като формираните от съда изводи се основат и подкрепят от събраните по делото доказателства. Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано е приел, че кандидатът за статут не арестуван, обвиняван, съден или осъждан в Либия. Не е специфично изложен и на реална опасност от тежко посегателство от изтезание или нечовешко и унизително отношение. Жалбоподателят не е имал проблеми с официалните власти в Либия и към него не са предприети каквито и да е действия от субектите по чл. 9, ал. 2 ЗУБ, които да се квалифицират като малтретиране по смисъла на чл.9, ал.1, т.2 ЗУБ. В тази връзка следва да се отчете и фактът, че не може да се направи обоснован извод, че Либия се намира в състояние на въоръжен вътрешен или международен конфликт. За търсещия закрила съществува реална възможност, сигурно и законно да пътува в района на постоянното си местоживеене и може основателно да се очаква да се установи там. Изложеното обосновава правилния извод на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. Законосъобразни се явяват изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта налагат извода, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му. Правилно и обосновано с оглед на доказателствата решаващият съд е извел извода, че не са налице предпоставките за хуманитарен статут по чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, посочвайки, че тя е приложима при по-обща опасност в широк план и заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на ситуация на въоръжен конфликт, който протича с безогледно насилие спрямо неограничен кръг от хора, без оглед на тяхната самоличност и /или други индивидуални характеристики. В тази връзка АССГ подробно обсъдил и решението на СЕС от 17.09.2009г. по дело С-465/07 и дефиницията за въоръжен конфликт, дадена с решение на СЕС от 30.01.2014г. по дело С-285/12 ,въз основа на които извел извод, че не са налице предпоставките по чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение