Решение № 314 от 14.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3976/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция (ОД) Земеделие Силистра, против Решение 130/06.02.2024 г. на Административен съд Силистра, постановено по адм. дело 80/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на Областна дирекция Земеделие Силистра против Експертно решение 0086 на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, взето на заседание 038, проведено на 30. 03. 2023 г., с което е потвърдено ЕР 98 на ТЕЛК при МБАЛ-Силистра АД, взето на заседание 026 / 20.02.2023 г., потвърждаващо болничен лист Е2022 3203639/ 09.11.2022 г., издаден от ЛКК при ПФО МБАЛ Силистра АД на лицето Т. Н. П.-директор на Областна дирекция Земеделие Силистра и същата е осъдена да заплати на Националната експертна лекарска комисия - гр. София, направените по делото разноски в размер на 100. 00 (сто) лева. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно приложил материалния закон - чл. 14 и чл. 6, ал.5 от Наредбата за медицинската експертиза, като на това основание е отхвърлил оспорването срещу Експертно решение 0086 на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, взето на заседание 038, проведено на 30. 03. 2023 г. Моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на експертното решение на НЕЛК. Претендира разноски. Ответникът Национална експертна лекарска комисия чрез юрисконсулт Дурчова оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение за правилно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът - Т. Н. П., представя по делото писмен отговор чрез адв. Василев и моли да й бъде присъдено адв. възнаграждение за един адвокат по делото в размер на 300 лева. Останалите ответници - Териториална експертна лекарска комисия при "МБАЛ - Силистра" АД, Териториално поделение на НОИ - Силистра, Дирекция "Социално подпомагане" - Силистра, Агенция за хората с увреждания, не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Експертно решение 0086 на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, взето на заседание 038, проведено на 30. 03. 2023 г., с което е потвърдено ЕР 98 на ТЕЛК при МБАЛ-Силистра АД, взето на заседание 026 / 20.02.2023 г., потвърждаващо болничен лист Е2022 3203639/ 09.11.2022 г., издаден от ЛКК при ПФО МБАЛ Силистра АД на лицето Т. Н. П.-директор на Областна дирекция Земеделие Силистра. По делото е установено, че на Т. Н. П.-директор на Областна дирекция Земеделие Силистра, е бил издаден болничен лист Е2022 3203639/ 09.11.2022 г. от ЛКК при ПФО МБАЛ Силистра АД. Същият е бил издаден като първичен и с него е оформен отпуск за временна неработоспособност на лицето за 6 дни болничен режим, последван от 15 дни домашен амбулаторен режим в периода 03.11.22 г. 23.11.22 г. Видно от административната преписка, на 09.11.2022 г. е бил издаден и болничен лист на лицето за минало време от личния му лекар д-р В. К. въз основа на амбулаторен лист 006755 за проведен преглед на 01.11.2022 г., като с него е оформен отпуск за временна неработоспособност за два дни в периода 01-02.11.2022 г. за домашен амбулаторен режим. Този болничен лист също е издаден като първичен. В срока по чл. 112, ал. 1, т. 1 ЗЗ срещу болничен лист Е2022 3203639/ 09.11.2022 г. е подадена жалба от ОД Земеделие Силистра, в качеството му на осигурител, до ТЕЛК при МБАЛ-Силистра. Първоначално по жалбата е постановено решение 0503 от 06.12.2022 г. на ТЕЛК при МБАЛСилистра, потвърждаващо болничния лист, което решение е било отменено с ЕР 13 от 20.01.2023 г. на НЕЛК и преписката е върната за ново произнасяне с указания за комплектуването ѝ с относимата медицинска документация. След попълването на преписката ТЕЛК при МБАЛСилистра се е произнесла повторно с ЕР 98 от 20.02.2023 г., като е потвърдила болничния лист, при обжалването на което е постановено ЕР 0086 на НЕЛК, взето на заседание 038, проведено на 30. 03. 2023 г. За установяване на спорните по делото факти и обстоятелства във връзка със здравословното състояние на лицето, обуславящо издаването на болничния лист, съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е посочило, че отговорът на въпросите е положителен и данните по медицинската документация сочат необходимост както за хоспитализирането на лицето, така и за продължаване на лечението му в домашни условия в определения срок. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК и на основанията посочени в чл. 146 АПК първоинстанционният административен съд е достигнал до извод,че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, както и е съобразен с целта, преследвана от закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Оплакванията на касационния жалбоподател, които отново са във връзка с неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, съгласно чл. 6, ал. 2 Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). С оглед да се установи действителното, реално и обективно състояние на лицето в разпоредбата на чл. 9 НМЕ е въведено изискване болничният лист, с който се установява неработоспособността, да се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност до възстановяване на работоспособността или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК. При издаване на болничен лист чл. 14 НМЕ предвижда в рамките на какви срокове може да бъде определена временната неработоспособност. Процесният болничен лист е издаден на валидно правно основание - чл. 14 НМЕ. Съгласно цитираната разпоредба (ред. ДВ, бр. 84/2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) болничен лист за цялото време на болничното лечение се издава еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина. Издаденият болничен лист се отразява в история на заболяването и в епикризата. В случаите, когато след болничното лечение болният се нуждае и от домашно лечение, при изписването се издава един болничен лист от ЛКК, в който се включват дните за болничното лечение, включително денят на изписването, както и не повече от 30 дни за домашно лечение. В историята на заболяването, в медицинския протокол на ЛКК и в епикризата се отразява издаденият болничен лист и се обосновава необходимостта от отпуск за домашно лечение. Болничен лист за дневен и домашен стационар се издава от ЛКК. В случая болничният лист е издаден за времето на проведено болнично лечение на лицето в периода от 03.11. 08.11.2022 г., като в съответствие с ал. 3 на посочената разпоредба е издаден от деня на постъпването на лицето за лечение. По делото няма спор, че след лекарска преценка след приключването на болничното лечение Т. П. се е нуждаела и от домашно лечение, в съответствие с чл. 14, ал. 2 НМЕ, като при изписването на лицето в болничния лист е включен и предписания режим за домашно лечение от 15 дни. Съдът правилно е приел, че процесните норми, посочени по-горе, предвиждат специфични правила за издаването на болничен лист за времето на болничното лечение издава се от различен орган (лекуващият лекар в болничното заведение), за различен максимален срок (30 дни за домашно лечение чл. 14, ал. 2 НМЕ, спрямо 14 дни непрекъснато, но не повече от 40 дни годишно при извънболнично лечение - чл. 13, ал. 1 НМЕ) и липсват нормативни правила за кумулиране на сроковете, то болничният лист за времето на болничното лечение не би могъл да се разглежда като продължение на болничния лист , издаден съгласно чл. 9, ал. 4 НМЕ от личния лекар на лицето за времето преди хоспитализацията. По делото и двата болнични листа следва да се издадат като първични, както правилно е заключил административният съд, но това не означава, че за осигурителя съществува задължение по чл. 40, ал. 5 КСО да заплаща обезщетение за първите три работни дни на временната неработоспособност и по двата болнични листа. Такова задължение би съществувало, ако временната нетрудоспособност беше прекъсната, а липсват данни да такова прекъсване съгласно чл. 6, ал. 5 НМЕ. Правилно при констатиран непрекъснат период на временна нетрудоспособност, дължимото от осигурителя обезщетение е за първите три дни от периода, което в случая означава за двата дни по болничния лист, издаден от личния лекар д-р К. (1 и 2 ноември) и за първия ден от оспорения болничен лист (за 3 ноември). Следва в този смисъл да бъдат кредитирани разяснения от НОИ с изх. 91-01-240 от 28.09.2010 г. относно възникнали въпроси по промените в Кодекса за социално осигуряване. Здравословното състояние на Т. П. за периода на издадения болничен лист е било потвърдено от заключението на вещото лице, изготвило допуснатата от съда единична съдебно-медицинска експертиза и е било кредитирано при разрешаване на спорните по първоинстанционното дело правни въпроси.По делото не е имало основание да бъде назначена допълнителна единична съдебно-медицинска експертиза за изясняване на връзката между заболяванията, посочени в болничния лист от 01.11.2022 г. и от 09.11.2022 г. В оспорения съдебен акт решаващият съдебен състав е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя, и е опровергал тезата на жалбоподателя. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,