Решение № 5437 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2424/2013 г.

Решение № 5437 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2424/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Южен централен район, срещу решение № 8/18.01.2013 г., постановено по адм. д. № 308/2012 г. на Административен съд - гр. Смолян, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-221/2.10.2012 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответниците, Руска Радоева Симеонова, Албена Красимирова Пунгова и Николай Красимиров Симеонов, тримата от гр. Девин, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Смолян, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Руска Радоева Симеонова, Албена Красимирова Пунгова и Николай Красимиров Симеонов, Заповед № ДК-02-ЮЦР-221/2.10.2012 г. издадена от н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "пристойка към жилищна сграда", находящ се в УПИ IХ, кв. 91 по плана на гр. Девин. За да постанови решението си съдът приел, че процесния строеж е изпълнен без строителни книжа и е незаконен, но е търпим съгласно условията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване. Решението е неправилно. Правилно съдът не е кредитирал становището на главния архитект относно търпимостта на строежа, тъй като същото има стойност само пред нотариалните органи при прехвърлителни сделки, в какъвто смисъл е трайната и непротиворечива практика на Върховния административен съд, второ отделение, а дали даден строеж е търпим се установява от административния орган или в хода на съдебното производство, ако административния орган не е събрал съответните доказателства в тази насока. Първоинстанционният съд обаче, не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, имащи значение за режима на търпимостта на строежа съгласно условията на § 16, ал. 1 ЗУТ. От събраните по делото доказателства е установено, че процесната пристройка е изградена през 1984 г. без строителни книжа, както и че представлява допълващо застрояване към основното, с предназначение за складови нужди. Съдът е възприел направени правни изводи на вещото лице, което е недопустимо, а именно, че строежът е в режим на търпимост. Съдът е задължен сам да изведе правните изводи въз основа на изяснените и имащи релевантно значение за това факти и обстоятелства - дали строежът е допустим по действуващия ПУП и по правилата и нормативите, действували по време на извършването на строежа или съгласно този закон, т.е. по ЗУТ. Както при действието на отменените ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за ПНТСУ, така и при действието на ЗУТ, е допустимо предвиждането на допълващо застрояване, непредвидено в застроителния план, за стане със скица (виза) за проектиране /чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) и чл. 41, ал. 2 ЗУТ/, поради което съдът е следвало да установи фактите и обстоятелствата, относими за допустимостта на строежа с оглед правилата и нормативите действували по време на извършването на строежа или съгласно този закон. В тази връзка съдът е следвало да възложи задача на вещото лице - къде е изградена пристройката, на страничната регулационна линия или на отстояние от нея, както и на какво отстояние отстои от уличната регулация, т.е. към лицето на УПИ. Ако е на страничната регулационна линия покрива ли калканна стена на строеж в съседния УПИ и какъв е той, може ли да е на калкан със съществуващо стълбище в съседния имот. Ако не е разположен на страничната регулационна линия, на какво отстояние отстои от нея. Едва след изясняване на тези факти и обстоятелства съдът може да изведе правния извод приложима ли е разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, а именно строежът допустим ли е по правилата и нормативите, действували по време на извършването на строежа - по чл. 118 - чл. 121 от Наредба № 5 ПНТСУ от 1977 г. (отм.), действала към момента на извършване на строежа, във връзка с чл. 119 ППЗТСУ (отм.), или съгласно този закон - по чл. 42 ЗУТ. Освен горното неправилно съдът се позовава на § 127 от ЗИД на ЗУТ в сила от 26.11.2012 г., тъй като законосъобразността на процесната заповед се преценява към момента на издаването й, а освен това при евентуалното уважаване на предявеното заявление за узаконяване на строежа, този факт би имал значение за изпълнението на заповедта. Като се има предвид изложеното налице са основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, което е необосновано и е постановено при неизяснени факти и обстоятелства, имащи релевантно значение за спора, с оглед на което неправилно е приложен и материалният закон. Следва решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК