Решение № 6760 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2802/2012 г.

ВАСПетчленен състав14.05.2012 г.докладчик Николай Урумов

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 14897 от 15.11.2011 г. по адм. дело № 8886 от 2011 г. на Върховния административен съд - осмо отделение, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6760 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2802/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Национално сдружение за протектика и ортотика България" със седалище София против решение № 14897 от 15.11.2011 г. по адм. дело № 8886 от 2011 г. на Върховния административен съд - осмо отделение, с което е отхвърлено оспорването на касатора на ПМС № 125 от 10.05.2011 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания (ППЗИХУ), с което са изменени чл. 43, ал. 1, чл. 43а, ал. 1-6, чл. 43б, чл. 44, т. 1, съответно отменени чл. 47, ал. 2, чл. 47, ал. 3 и чл. 47, ал. 4 от ППЗИХУ, както и е изменено приложение № 8 към чл. 42, ал. 1 и е създадено приложение № 14 към чл. 43а, ал. 3 от ППЗИХУ, като неоснователно. Жалбоподателят поддържат, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Ответните страни - Министерският съвет на Република България - чрез процесуалния си представител юрисконсулт Демирев, и министърът на труда и социалната политика - чрез пълномощника си Петко Стоянов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в устната му пледоария. Върховният административен съд - петчленен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. Решението на Върховния административен съд - осмо отделение, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В противоречие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдебният състав е пренебрегнал задължението си да провери служебно законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а е обсъдил само направените от жалбоподателите доводи. По този начин не е било изследвано спазването на процедурните изисквания по издаване на акта, регламентирани в чл. 76 и сл. от АПК, както и тези на чл. 26 и сл. от Закона за нормативните актове (ЗНА), към които препраща нормата на чл. 80 от АПК. В противоречие с разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от АПК не е изискана цялата административна преписка по издаването на оспорения нормативен акт и не са събрани доказателства във връзка с процедурата по приемане на изменението на ППЗИХУ. Така например по делото не е бил приложен протоколът от заседанието на Министерския съвет, съдържащ обсъжданията по чл. 77 АПК на МС на РБ, а приложеният стенографски запис от заседание на МС от 6.04.2011 г. не се отнася за възлагане на изработване на проект на процесното ПМС. На второ място, към протокол 1 от 2011 г. от заседанието на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет на Република България от 24.03.2011 г. не е било приложено копие от проект на постановление за изменение и допълнение на ППЗИХУ и не може да се установи дали е обсъждан проектът или друг проект, като се има предвид и стенографският запис от заседанието на МС от 6.04.2011 г., посочен по-горе. Неспазването на императивните разпоредби на чл. 77 АПК и на чл. 26 и сл. ЗНА е основание за отмяна на нормативен административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗНА изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. В чл. 28, ал. 3 ЗНА законодателят изрично е постановил, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията на ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган, а с чл. 77 АПК е въвел задължително обсъждане на проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Посочените разпоредби имат императивен характер и с тях се цели да се спазят принципите, посочени в чл. 26, ал. 1 ЗНА. В този смисъл не биха могли да се възприемат мотивите на решаващия състав за несъществен характер на нарушения на процедурата предвид възможността за защита на правата при оспорването на приетия подзаконов нормативен административен акт. Целта на законодателя е да се осигурят възможности за излагане на тезите на заинтересуваните лица и обсъждането им преди приемането на нормативния административен акт, а не само след това, при оспорването, с всички произтичащи от това последици. Разпоредбата на чл. 77 АПК с оглед редакцията на нормата е относима към всички предложения и възражения и предполага спазване не само на чл. 27 и 28, а и на чл. 26 ЗНА. С оглед на изложеното дотук настоящият петчленен състав приема, че съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 4 във връзка с чл. 196 АПК първоинстанционният съд е следвало да даде указания на страните за представяне на доказателства за спазване в цялост на процедурата по чл. 80 АПК във връзка с чл. 26-28 ЗНА, включително чл. 26, ал. 2 ЗНА - регламентиращ публикуването на проекта на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и спазването на 14-дневния срок за предложения и становища, чл. 28, ал. 2, т. 1-5 и ал. 3 ЗНА, регламентиращ изисквания към мотивите и към доклада като предпоставка за обсъждането му от съответния орган, и по чл. 77 АПК, регламентиращ обсъждането на проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, защото несъобразяването с посочените процесуални норми създава вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорения текст от тарифата са направени, без да са събрани всички относими доказателства и без да е направен анализ на всички основания, предвидени в чл. 146 от АПК. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяването на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с провеждането на публикуването и обсъждането на проекта на тарифата по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, както и за спазването на административнопроизводствените правила, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността на оспорените текстове от наредбата, респ. за основателността или неоснователността на подадените жалби, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. По тези съображения Върховният административен съд - петчленен състав,

Цитирани разпоредби

2