Решение № 1124 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13442/2014 г.

Решение № 1124 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13442/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП и на "Карима" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. "Одрин" № 4, представлявано от управителя Руси Петров Тодоров, чрез адв. Г. Георгиева, против Решение № 1992 от 22.08.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 597 по описа за 2014 г. съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен ревизионен акт /РА/ № 081301837/4.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 844/16.01.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице, са определени допълнително задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 10.2012 г. по ф-ри № 41/8.10.2012 г. и № 42/15.10.2012 г., издадени от ЗП Живко Валентинов Събчев, в общ размер на 22 000 лв. главница и лихви за забава в размер на 1 805,27 лв. и в тази, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против същия РА, в частта му, с която на дружеството са определени допълнително начислените лихви в размер на 415,50 лв., в резултат на неправомерно ползван данъчен кредит по ф-ра 592/22.10.2012 г., издадена от ЗКПУ "Успех 93" за продажба на имот. В касационната жалба на ДД "ОДОП" се твърди, че решението в посочената по-горе част е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необективна преценка на събраните доказателства и необосновани фактически изводи относно реалността на доставките по фактурите на процесния доставчик, довели до нарушение на материалния закон. Съдът е следвало да съобрази, че ревизираното дружество не е доказало, че доставчикът му е разполагал с фактурираната стока. Съгласно указанията в т. 38 от мотивите на решението на СЕС по дело С-78/12, при преценката относно реалността на доставките по продажба на родово-определени стоки следва да се преценяват предходните и последващи продажби като част от една стокова верига. Съдебно-счетоводната експертиза не е осъществила контакт с доставчика. Съдът не обсъдил писмените обяснения на Живко Събчев, които установяват, че продадената пшеница е продавана на полето, а процесните фактури са от м. 10, което е очевидно противоречие при положение, че продавачът няма склад. Неправилно съдът преценил доказателственото значение на представените кантарни бележки, които не са подписани от доставчика, въпреки уговорката в договора между него и РЛ, че количеството се определя, съгласно кантара на продавача. Същото се отнася и за представените на 22.05.2014 г. в съдебното производство товарителници, които са оспорени. Съгласно съдебна практика на ВАС доказаните последващи доставки със стока от вида на процесната не са решаващо доказателство за реалност на процесните доставки. При недоказана реалност на доставките, представянето на фактури за тях е данъчна измама с участието на ревизираното лице. Решението е неправилно и в съответната част за разноските, защото съдът без основание не уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба "Карима" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, чрез управителя си и адв. Георгиева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението в тази част и присъждане на разноски. В касационната жалба на "Карима" ЕООД се твърди, че решението в останалата част е неправилно, защото съдът неправилно определил датата на данъчното събитие по чл. 25, ал. 3, т. 1 ЗДДС - датата на прехвърляне на собствеността на недвижим имот, а не тази на фактическото предаване на владението върху него. Иска се отмяна на решението и РА в тази част, както и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба - ДД "ОДОП" Варна не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ДД "ОДОП" и за неоснователност на тази на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: По касационната жалба на ДД "ОДОП" Жалбата е неоснователна. Спорът в тази част е бил за правото на данъчен кредит на ревизираното лице като получател по две фактури в данъчен период м. 10.2012 г. с предмет пшеница и издател земеделски производител /ЗП/ Живко Валентинов Събчев. За да отмени РА в тази част, съдът е приел, че реалните доставки на пшеница по фактурите са доказани, поради което претендираното право е отказано незаконосъобразно. Обосновано на събраните доказателства съдът е приел, че е доказано предаването и транспортирането на родово-определената стока по пряката доставка от прекия доставчик, както и последващата й продажба от ревизираното лице, при което доказателства от къде прекият доставчик - регистриран земеделски производител, се е снабдил с цялото фактурирано количество зърно не може да се изискват от ревизираното дружество като добросъвестен получател по доставките. Тези изводи са основани на представени още в ревизионното производство от ревизираното лице доказателства за предаване и транспортиране на стоката - пътни листа, товарителници, кантарни бележки, приемо-предавателни разписки. С основание съдът е приел, че след като получателят е положил обичайната дължима грижа при осъществяване на доставките, той не може да носи отговорност за обстоятелства, които е нямало как да узнае и за които няма задължение да събира информация или документи. Получателят не може и няма задължение да знае, по какъв начин доставчикът се е снабдил със стоката, действията на неговите предходни доставчици, дали в процеса на придобиване на стоката е съставял документи, установяващи реалното предаване и получаване на стоката от предходните доставчици, дали предходните доставчици установяват придобиването на стоките и други подобни действия, които крайният получател в случая жалбоподателя няма възможност както да проследи, така и да контролира. Това са обстоятелства, за които получателят не носи отговорност и те не могат да бъдат основание да му бъде отказано право на данъчен кредит по съответните доставки. В тази връзка, неоснователно е касационното оплакване, че доказателствата относно посочените факти били представени само от ревизираното лице, но не и от неговия доставчик. Да се изисква от ревизираното лице да представи доказателства, намиращи се у друг субект противоречи на всякаква процесуална логика, а обстоятелството, че прекият доставчик не е представил доказателства в ревизионното производство не следва да бъде в тежест на ревизирания, защото това би било частен случай на санкциониране на добросъвестен получател с отказ на данъчен кредит поради чужди действия. Тези изводи не се променят по никакъв начин от приложените към касационната жалба писмени обяснения на лицата Николай Николов Николов и Живко Валентинов Събчев. Писмените обяснения на физическо лице по съществото си представляват писмено свидетелстване за факти, което само при определени в процесуален закон случаи има характер на годно доказателствено средство. Такава е нормата на чл. 57 от ДОПК, но тя придава на писмените обяснения на трети лица такова значение само в рамките на конкретна ревизия и за водещия административното производство орган по приходите. Представените с касационната жалба обяснения са от ревизионно производство на доставчика - земеделски производител и поради това нямат обсъжданото процесуално значение. Друг би бил въпросът, ако тези лица бяха призовани като свидетели в първоинстанционния съдебен процес по оспорването на процесния ревизионен акт. Решението е правилно и в съответната част за разноските. Присъдените разноски са с оглед изхода на спора и предвид материалния интерес и сложността на делото, а осъдената страна не е изтъкнала сериозни доводи за намаляването на присъдения адвокатски хонорар до минимума. По касационната жалба на ревизираното лице. Жалбата е неоснователна. Спорът в тази част е за датата на данъчното събитие при фактическо предаване на владението на недвижим имот въз основа на предварителен договор за покупко-продажба в данъчен период м. 10.2012 г. и впоследствие изповядване на сделката по прехвърлянето на правото на собственост на ревизираното лице с нотариален акт в данъчен период м. 07.2013 г. Ревизираното лице, тълкувайки разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 1 ЗДДС, поддържа, че датата на данъчното събитие е тази на фактическото предаване на вещта. Първоинстанционният съд правилно е потвърдил правния извод на органите по приходите, че в случая датата на данъчното събитие е тази на прехвърлянето на правото на собственост с нотариален акт. Това следва от общото правило на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, съгласно която Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Правилно съдът е приел, че не може да се направи обоснован извод за наличие на договор между ревизираното дружество и продавача на недвижимия имот за продажба на имота под отлагателно условие поради изискванията за форма на прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот. Предварителният договор, с който се обещава такова прехвърляне, не отговаря на това изискване, защото няма вещен ефект. Затова правилно съдът е приел и че специалната разпоредба на чл. 25, ал. 3, т. 1 вр. чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС е неприложима и датата на данъчното събитие е в данъчен период м. 07.2013 г., а РЛ неправилно е приспаднало данъчен кредит за м. 10.2012 г., поради което с РА законосъобразно са начислени лихви върху приспаднатия данъчен кредит до м. 07.2013 г. Предвид всичко изложено, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Разноски не следва да се присъждат, поради липсата на процесуално представителство за Д"ОДОП" в касационното производство и поради липса на доказателства за направени такива от страна на другия жалбоподател в това производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение