Решение № 12044 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7477/2011 г.

Решение № 12044 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7477/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Камбис Фатахи, гражданин на Иран, чрез пълномощника му-адв. Диана Даскалова - САК, срещу решение № 5285/14.04.2011 г., постановено от ВАС, трето отделение, по адм. д. № 16471/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Камбиз Фахти-гражданин на Иран, против решение № 496/15.11.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. За да постанови решението си съдът е преценил свързаните с личното положение на чужденеца и държавата му по произход относими факти и е направил извод, че искането му за предоставяне на статут е неоснователно поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в противоречие на процесуалния и материален закон, изразяващи се в следното: В обжалваното решение на практика липсват задълбочени мотиви, на които то да е обосновано, различни от мотивите, изложени от административния орган. Жалбоподателят е представил подробни обяснения във връзка с налична спрямо него опасност от преследване въз основа на политическите му убеждения и действия при повторното му връщане в Иран-пред съда и административния орган, свързани със сътрудничеството на опозиционна за властите група чрез разнасяне на листовки, свързани с фалшифициране на резултатите от парламентарните избори и злоупотреби от страна на правителството. Мотивите на първоинстанционния състав за непоследователност и недостоверност в представената история от жалбоподателя не се потвърждават от проведените с него интервюта и представената с тях информация. Поради това е неправилен и изводът от страна на съда, че влизането по легален път в страната по производ от него е основание да се смята, че спрямо него не е налице преследване. Съдът не е разгледал аргументите на жалбоподателя, като не е преценена и практиката на ЕС и ВАС по отношение на изискването за приложение на принципа "забрана за връщане", залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Не е съобразено и рязкото влошаване на ситуацията в Иран в светлината на принципите на бежанското право. Ответната страна - ДАБ, редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: С подадената в срок и от надлежна страна касационна жалба се иска отмяната на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК (без посоченото основание - нарушение на административнопроизводствените правила, което не е касационно основание), излагат се в нея доводи за допуснатите от съда нарушения и се конкретизират те. Жалбата намирам за неоснователна. Не е допуснато нито едно от визираните нарушения. Съдът е обсъдил дейността на касатора през 2007-2009 г., след повторното му завръщане в Иран. В тази връзка са обсъдени непоследователните и неточни обяснения на Фахти в проведените с него интервюта, а те са съществени като разминаване в изложението относно фактите. Не са доказани и фактите, обуславящи възможността за предоставяне на хуманитарен статут. Не е известно и да има въоръжен конфликт в Иран, включително и през периода, визиран в жалбата. Няма доказателства, че касаторът е бил преследван от властите, нито че е бил издирван във връзка с политическата му дейност. Решението на СЕС от 17.02.2009 г., визирано в жалбата не може да намери приложение, поради доказаното по делото обстоятелство, че в Иран липсва безогледно насилие и свързаните с него тежки заплахи за живота и сигурността на лицето, търсещо закрила, като не е доказано и че касаторът е бил жертва на изтезание. В този смисъл не са налице и условията по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил данните по делото и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е изложил мотиви. Напротив, съдът е проследил подробно фактическата обстановка и обясненията на жалбоподателя и е направил напълно обоснован извод за недостоверност на изложените от него обстоятелства в обясненията му, като подробно е посочил противоречията в тях. Правилно, при липсата на доказателства за наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, съдът е отхвърлил жалбата. Не е доказано, че жалбоподателят е бил подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, нито доказателства, че в държавата си по произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, съгласно която "чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание", поради неустановяването на посочените в нея предпоставки. Освен това, съгласно ал. 4 на чл. 4 от ЗУБ, от правата по ал. 3 не може да се ползва чужденец, търсещ или получил закрила, за когото има основание да се смята, че представлява опасност за националната сигурност. Обстоятелството, че мотивите на съда са сходни с мотивите, изложени от адм. орган не означава, че на практика липсвали мотиви. Тричленният състав на ВАС е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС също споделя напълно, поради което не намира за необходимо да ги приповтаря. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав,