Решение № 6262 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 326/2021 г.

Решение № 6262 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 326/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Аматиел –Ц. Б. ", с ЕИК: [ЕИК], чрез адв. С., срещу Решение № 1226/19.11.2020 г., постановено по адм. дело № 453/2020 г. по описа на Административен съд - София област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/8600 от 11.03.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - гр. София, с който на ЕТ "Аматиел – Ц. Б. " е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 31 713, 91 лева, представляващо окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по Договор № 23/311/00787 от 16.10.2014 г. по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). С решението в полза на ДФ "Земеделие" са присъдени разноски в размер на 2 077, 70 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се оспорва извода на съда, че са налице неизпълнени нормативни и/или договорни задължения на ползвателя по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., като се излага, че неизпълнението на бизнес плана не представлява нарушение на договорни задължения, тъй като счита, че бизнес плана не е част от договора. На следващо място се излагат доводи за незаконосъобразност на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г. (Правила). Твърди се, че същите не отговарят на определението за нормативен акт, и че в тях не е предвидено обратно действие. Отделно от това се посочват и съображения за наличие на форсмажорни обстоятелства. С допълнение към касационната жалба, подадено на 04.01.2021 г., касаторът ЕТ "Аматиел –Ц. Б. ", оспорва и изводите на съда, касаещи липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото според касатора, от страна на административния орган липсват съображения защо приема, че констатираното неизпълнение на одобрените Финансови показатели е извън основанията за налагане на Финансова корекция по чл. 70. ал. 1. т. 7 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 27. ал. 6 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). В проведеното открито съдебно заседание на 11.05.2021 г., жалбата и допълнението към нея се поддържат от адв. Й., като се претендира отмяна на решението на АССО и отмяна на АУПДВ, както и присаждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - гр. София, чрез процесуалния си представител адв. М. А., взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция съобразно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССО е бил АУПДВ № 23/311/00787/3/01/04/01 от 11.03.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - гр. София, с който на ЕТ "Аматиел – Ц. Б. " е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 31 713, 91 лева, представляващо окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по Договор № 23/311/00787 от 16.10.2014 г. по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР. С оспореното в настоящото производство решение, АССО е отхвърлил жалбата на ЕТ "Аматиел – Ц. Б. " и е осъдил търговеца да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 2 077, 70 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. АССО е посочил, че съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 г. - 2013 г., бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В тази връзка е преценил, че по делото не е установено, че тези цели са постигнати. Приел е за безспорно неизпълнението на заложеното в бизнес плана и в т. 4. 12 от Договор № 23/311/00787 от 16.10.2014 г., съгласно който ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока на договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата на одобрените разходи, в т. 4. 17, б. "а", съгласно която в срок от 5 години ползвателят е длъжен да използва активите – предмет на подпомагане по договора, единствено и само по предназначението и за целите, които са им отредени с одобрения проект, както и в т. 4. 18 - ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от пет години. Счел е, че в приложения бизнес план бенефициерът е заложил както приходите от субсидираната дейност, така и броят и видът на работните места, които субсидираната инвестиция ще създаде и които са една от целите на мярка 311 от ПРСР. Мотивирал се е, че от приетите доказателства безспорно се установява, че изпълнението на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, изчислено средноаритметично за проверените години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., възлиза на 25, 74 % от заложените приходи, като съгласно заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза реално установените приходи от наем на стаи и апартамент не съответстват на заложените в бизнес плана по одобрения проект за подпомагане. На следващо място първоинстанционният съд е приел за установено неизпълнение на бизнес плана досежно заложените в бизнес плана работни места, като средно аритметично за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г., 2018 г. изпълнението на заложените в бизнес плана 2 работни места - 1 бр. управленски и 1 бр. обслужващ персонал, възлиза на 1, 64 заети лица. Прието е, че са констатирани и несъответствия между наличните при проверката на място активи и тези, които са финансирани чрез изплатената на 16.12.2015 г. субсидия. Посочените обстоятелства довели съда до извода за недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата, поради което са приети за правилно установени нарушения по т. 4. 12, т. 4. 17, б. "а" и т. 4. 18 от договора, с което е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Отделно от изложеното, АССО е приел за неоснователно възражението за неприложимост на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 г. – 2013 г., тъй като същите са действаща нормативна уредба преди и към датата на издаване на оспорения АУПДВ. Във връзка с горното следва да се посочи, че според първоинстанционния съд окончателният размер на дължимата от ползвателя финансова помощ е правилно определен като най-високия измежду дължимите за всяко едно от допуснатите нарушения. В заключение е прието, че фактическите твърдения на административния орган са потвърдени от събраните доказателства, като направените изводи в този смисъл са в съответствие с приложимия закон. Решението е правилно постановено. Административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на преценката на относимите за настоящото производство факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място следва да бъде посочено, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд, поради допусната очевидна фактическа грешка, е изписал погрешно номера на обжалвания АУПДВ, като АУПДВ № 01-6500/8600 от 11.03.2020 г., вместо правилното АУПДВ № 23/311/00787/3/01/04/01 от 11.03.2020 г. с изх. № 01-6500/8600, която грешка не се отразява на правилността на обжалвания съдебен акт, и може да бъде отстранена неограничено във времето, служебно от първоинстанционния съд или по искане на страна по делото. На следващо място неправилно касаторът ограничава обхвата на задълженията си по договора за отпускане на финансова помощ, като изключва от тях постигане на заявените в бизнес плана цели. Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. са регламентирани в цитираната Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Във всички наредби по прилагане на мерки от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. се съдържат изисквания по отношение на бизнес плана, който трябва да доказва "икономическа жизнеспособност". Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г., "проект" по смисъла на наредбата е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата, кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Член 16 от Наредбата поставя изискване всеки кандидат да представи бизнес план за разнообразяване на дейността по образец (приложение № 3) за период не по-малък от 5 години, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Наредбата, "икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Във финансовата част на бизнес плана се залагат приходи и разходи по години за целия период на бизнес плана. Видно от Раздел IV. Финансово-икономически статус – приходи и разходи от бизнес плана, към чл. 16 от Наредбата, в част IV от образеца на бизнес плана кандидатът е задължен да опише приходната и разходна част от дейността. От съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания органите на Разплащателната агенция извършват преценка на изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност по проектите за финансово подпомагане. От изложеното следва, че след като бизнес планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение на самия проект. В настоящия случай неизпълнението се изразява в: 1) реализираните приходи са в размер на 25, 74 % средноаритметично за три пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от заложените в бизнес плана финансови показатели за приходи от дейността, представляващо неизпълнение на одобрения проект под 50 % и над 20 % по смисъла на т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г., (обн. ДВ бр. 69/2019, в сила от 30.08.2019 г.); 2) установени са несъответствия между наличните при проверката на място активи и тези, които са финансирани чрез изплатената на 16.12.2015 г. субсидия; и 3) не са запазени и не са разкрити заложените в бизнес плана две работни места, което представлява неизпълнение на една от целите на мярката. Посочените обстоятелства са установени посредством извършени проверки, като същите, освен че съответстват и на останалите доказателства, се потвърждават и от назначената съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е прието по делото и не е било оспорено от страните. Неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри безспорно представлява нарушение на поетите задължения, разписани в т. 4, 12, т. 4. 17, б. "а" и т. 4. 18 от договор № 23/311/00787 от 16.10.2014 г. и има за последица съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и т. 8. 1 от договор № 23/311/00787 от 16.10.2014 г. връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. На следващо място по отношение доводите за незаконосъобразност на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. следва да бъде посочено следното: Размерът на подлежащите на възстановяване средства съгласно чл. 46, ал. 2 от Наредбата зависи от вида, степента, продължителността на неизпълнение, както и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. В съответствие с правомощията на изпълнителния директор на Разплащателната агенция, предоставени с чл. 27, ал. 9 ЗПЗП, със заповед № 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция са одобрени Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., които заповед и правила подлежат на обнародване в "Държавен вестник". Следва да се отбележи, че Правилата са издадени от компетентен съобразно чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 76, ал. 1 от АПК орган, а именно - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", въз основа на делегиращата разпоредба на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че на издадените Правила е придадено обратно действие, доколкото същите се прилагат спрямо юридически факти, настъпили преди влизането им в сила, а именно през проверявания период, обхващащ 2016 г. – 2018 г. Приетите от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА Правила не извършват преценка на юридически факти - нарушения на задължения на бенефециерите по мерките от ПРСР и не променят техните правни последици - възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Преди приемане на Правилата и обн. ДВ бр. 69/2019 г., с Наредби по мерките от ПРСР се установяват видовете нарушения и правните последици от тях, представляващи основания за възстановяване на неправомерно изплатена финансова помощ. Следва да се посочи, че разликата между обратната сила на правните норми и действието им върху заварените правоотношения е, че при обратната сила се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон. Докато при действието върху заварени правоотношения се касае за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на закона, но не са завършили действието си. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новия закон. Освен това, за бенефициерът е имало яснота за дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписания договор за финансова помощ. Както в наредбата, така и в договора са уредени задълженията на бенефициера и е установена отговорността му при неизпълнение на тези задължения. Правилата определят единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения, като в настоящия случай определеният с АУПДВ размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ е правилно определен и съответстващ на т. 30 от Правилата. Тук е мястото да бъде посочено и че по валидността и законосъобразността на посочените правила е налице влязло в сила решение № 3618/10.03.2020 г. на Върховен административен съд, по адм. дело № 14154/2019 г., което е оставено в сила с решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 8071/2020 г. Така постановеното решение № 3618/10.03.2020 г. съгласно чл. 193, ал. 2 АПК има действие по отношение на всички. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт обвързват и страните по настоящето дело, независимо че същите не са участвали в производството по дело № 14154/2019 г. на основание чл. 193, ал. 2 АПК, а обективните предели се простират до законосъобразността и действителността на целия подзаконов нормативен акт. и на основание чл. 193, ал. 2 от АПК има действие спрямо всички. Обосновано и правилно първоинстанционният съд не е приел за доказано и твърдението за наличие на форсмажорни обстоятелства. Касационният жалбоподател прави възражение, че неизпълнението на бизнес плана се дължи на обстоятелства, извън неговата воля, а именно - форсмажорни обстоятелства съгласно § 1, т. 27 ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г., изразяващи се в липса на вода и недостатъчна мощност на електрозахранването за периода 2016-2017 г., поради което приходите от дейността са били малки. Такива обстоятелства, обаче, не се установяват. Съгласно чл. 48 от Наредба № 30/11.08.2008 г., страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства. Легална дефиниция на понятието "форсмажорни обстоятелства" е предоставено в § 1, т. 27 от Наредба № 30/11.08.2008 г. - смърт на ползвателя на помощта; продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта; експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ; тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител. Доводите на касатора са неоснователни, тъй като режимът на водоснабдяване в Ботевград, както и намалените мощности на електрозахранването за периода 2016 г. – 2017 г. не попадат сред нито една група обстоятелства, легално дефинирани, като форсмажорни в разпоредбата на § 1, т. 27 ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г. Следва да бъде посочено, че дори и посочените обстоятелства да се приемат за форсмажорни, то липсват доказателства за уведомяването на органа за възникването им съгласно чл. 48, ал. 2 от Наредбата – разпоредба, задължаваща ползвателят писмено да уведоми Разплащателната агенция и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това, в срок до 10 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице е в състояние да го направи. Подобно уведомление липсва. Неоснователни са и доводите, изложени в допълнението към касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на АУПДВ, които не са отчетени от първоинстанционния съд. В случая, соченото в АУПДВ фактическо основание за издаването му е относимо към третото алтернативно правно основание по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП за установяване на дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с АУПДВ, издаден по реда на ДОПК, тъй като представлява неспазване на друго задължение от ползвателя на помощта, а не неспазване на критерий за допустимост или на ангажимент. Органът не е означил предварително елементите на одобрения проект, които представляват индикатор за изпълнението му, съответно - не е възприел неизпълнението на одобрени индикатори, като основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция, та подлежащата на възстановяване финансова помощ да се установява с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСУСИФ. Без администрацията да е припознала размера на приходите от финансираната дейност като индикатор при одобряването на проекта, както и при проверката за изпълнението на задълженията по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, е недължимо идентифицирането на конкретното неизпълнение на задължение по договора като идентификатор при упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на акта, установяващ публично държавно вземане заради неизпълнението. Щом не съществуват основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1 – т. 9 от ЗУСЕСИФ, е неприложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 73 ЗУСЕСИФ и липсват материалноправни пречки за установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, като редакцията на разпоредбата я сочи като приложима за основания извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АССО не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 777, 70 лева, което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществената адвокатска защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,