Решение № 9776 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6776/2016 г.

Решение № 9776 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6776/2016 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. С. против решение № 2255 от 06.04.2016 г., постановено по адм. д. № 9378/15 г., постановено от Административния съд С.-град. С обжалваното решение е отхвърлен иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от М. М. С. срещу Главна дирекция "Охрана на съдебната власт" за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно действие, извършено на 17.09.15 г. в сградата на Административен съд С. З.. Със същото решение М. С. е осъден да заплати на Главна дирекция "Охрана на съдебната власт" разноски в размер на 300 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иска бъде уважен. Ответникът в касационното производство - Главна дирекция "Охрана на съдебната власт" при Министерството на правосъдието не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, разрешен с обжалваното решение, за която то е неблагоприятно. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок за това. По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, изразяващи се в рецидивно уронване на престижа и човешкото достойноство, причинена от незаконосъобразно действие, на служителка на ответника, изразяващо се в устна заповед на 17.09.15 г. дадена на ищеца при влизането му в сградата на АС-С. З., в резултат на която ищецът е бил принуден да си свали панталона, довела до непрестанен стес и страх от нови унижения. Съдът е приел за установено, че на 17.09.15 г. към 14.30 ч. ищецът е влязъл в сградата на АС-С. З.. При преминаване през метал детекторната рамка, тя се е задействала и след покана да остави всички метални предмети извън рамката, ищецът е заявил, че това е от тирантите на панталоните му, поради което ги е свалил и е останал по слип, след като се е облякъл и след извършената проверка, ищецът е допуснат в сградата на съда. За да установи горепосочените обстоятелства, съдът се е позовал на съдържанието на видеозаписа от охранителните камери на АС-С. З. от 17.09.15 г., както и на обясненията на служителката С. С. и на Г. Я. Г., които е преценил като безпротиворечиви, а така също и на докладната записка от 23.09.15 г. на Х. И. И. - инспектор "Конвоиране" в ОЗ"Охрана" Ст. Загора. Съдът е установил, че за случилото се, на ищеца е съставен акт за административно нарушение, който обаче не му е връчен, както и му е издадено разпореждане от ГД"Охрана" за поведението му при влизането в сградата на съда, което му е връчено при отказ на 25.11.15 г. Въз основа на представени частни жалби, съдът е установил, че подобни случки с ищеца - със сваляне на панталоните е имало и преди процесния случай. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след като е посочил, кои са законоустановените предпоставки за уважаване на иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ, съдът е приел, че не е налице първата предпоставка от този фактически състав, а именно незаконосъобразно действие на служител на ответника. Съдът е приел, че ищецът сам е свалил панталоните си след като е върнат за ново преминаване през метал детектора. Съдът е приел, че действията на служителката на ГД"Охрана" са законосъобразни и съответстват на Правила за изпълнение на служебните задължения от персонала за физическа защита на пост № 3 в сградата на АС-С. З.. Съдът е приел за установено, че свалянето на панталоните и оставането по слипове и в неприличен вид, е по инициатива на ищеца и не е единичен и случаен инцидент. Съдът е посочил, че ищецът не може да черпи права от тези свои действия, които според съда са обществено укоримо поведение, несъответстващо на общоприетите норми и правила. Съдът е приел, че не са доказани и настъпването на вреди, както и причинната връзка между действието и вредите. Съдът е посочил, че поставянето в унизително положение е резултат от собствено поведение на ищеца по свалянето на панталоните му, което съдът е квалифицирал като съпричиняване по чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът се е позовал на чл. 78 ГПК и е присъдил на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. При постановяването му, съдът е допуснал съдопроизводствени нарушения, които са съществени. Те се изразяват в недопускане на допустими доказателствени средства по делото, които да установят релевантни за спора обстоятелства. От уточненията на исковата му претенция, направени от ищеца, следва, че вредоносното действие, което той твърди, е разпореждането на служителката на ГД"Охрана" на 17.09.15 г. да махне тирантите си. За да докаже наличието на това действие, ищецът е поискал записа от охранителната камера на вх...да на АС-С. З.. След като записът е представен по делото, ищецът е твърдял, че той следва да е със звук и е манипулиран, за да остане без него. Във връзка с твърдението си е поискал експертиза на техническите средства, извършили записа. Съдът вместо да допусне това доказателствено искане на ищеца, което е относимо и допустимо, се е доверил на твърдението на представителя на ответника, че камерите в АС-С. З. записват само картина, но не и звук. Това изявление на представителя на ответника е само твърдение на страна в процеса, то не може да бъде доказателство, а самото то подлежи на доказване. Съдът е следвало да допусне техническата експертиза, която да провери камерите, разположение в АС-С. З. и по конкретно тези, които обхващат периметъра от територията в съда, където се е развила случката и да отговори на въпроса, тази камера/ тези камери могат ли да записват и звук, или записват само картина, без звук. Съдът е посочил в мотивите на решението си, че ищецът сам сваля панталоните си, както и че свалянето на панталоните и оставането по слипове е по негова инициатива. За да формира този извод, съдът недопустимо се е позовал на писмени изявления на служители на ответника, двама от които - Г. Я. Г. и Х. И. И., не са присъствали на случилото се, а третият служител - С. С. е именно тази, за която ищецът твърди, че е издала вредоносното по негови твърдения разпореждане, да си свали тирантите. От друга страна, по делото не се установява, съдържанието на приетия като веществено доказателство, диск от камерата в АС -С. З. да е възприето непосредствено вприсъствието на страните по делото, каквото е изискването на чл. 204 ГПК. Ищецът е искал да бъдат призовани по делото двама свидетели, като е поискал разпита им по телефона/ писмена молба от 19.02.16 г., лист 96 от делото пред АССГ/. Съдът не се е произнесъл по това доказателствено искане на ищеца. В съдебно заседание, проведено на 09.03.16 г., ищецът е заявил, че не може да доведе свидетели поради финансови причини. Съдът не е указал на ищеца, че в производствата по ЗОДОВ разноски за производството /извън държавната такса по делото/ не се внасят предварително съгласно изричната разпоредба на чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ, както и не му е указал възможността за разпит на тези свидетели по делегация. По този начин, съдът е възпрепятствал ищеца да събере по делото доказателства от значение за твърденията му. Установено е по делото, че служителката, която е присъствала на проверката на ищеца на 17.09.15 г. е имала ръчен металдетектор ( видно от обяснението на мл. инс. С. Стоянова). Съдът не е изложил съображения във връзка с това релевантно за спора обстоятелство, а именно - следвало ли е ищецът да бъде връщан за ново преминаване пред металдетекторната рамка или е можело той да бъде проверен и с ръчния металдетектор. Изброените нарушения, допуснати от съда при произнасянето по формулираните доказателствени искания и по събирането им, по оценка на събрани по делото доказателства и при излагане на съображения по относимите за спора обстоятелства са основание за отмяна на решението, тъй като са съществени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административиня съд. При новото разглеждане на делето, съдът следва да има предвид разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ при произнасянето по доказателствените искания на ищеца и разноските във връзка с тях. Воден от горното и на осн . чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд