Решение № 9962 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15840/2010 г.

Решение № 9962 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15840/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Куров против решение № 2156 от 26.10.2010 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 2995/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Георги Куров против Акт за регистрация по ЗДДС № 270421000012266/04.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Шумен, потвърден с решение № 547/28.07.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответнита дирекция разноски по делото в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като от обстоятелствената й част следва, че твърдяните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и отмяна на обжалвания акт, като се постанови издаването на акт за регистрация съгласно подаденото заявление. Ответникът по касационната жалба - директорът ан дирекция "ОУИ"-Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддръжа се, че жалбоподателят е отправил искане на 28.05.2010 г. за регистрация по ЗДДС като физическо лице, което искане е удоволетворено от органа по приходите. Неправилно според прокурора, касаторът възприема като идентификационен номер по ДДС, ЕИК по Булстат. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Административното производство е инициирано със заявление за регистрация вх. № 2739N000013459/28.05.2010 г. в ТД на НАП-Варна, офис Шумен. Поискана е регистрация по ЗДДС на осн. чл. 100, ал. 1 ЗДДС - регистрация по избор за лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Заявлението е уважено, като е издаден акт за регистрация по ЗДДС № 270421000012266 от 04.06.2010 г., с който на осн. чл. 100, ал. 1 от ЗДДС е разпоредена регистрацията на Георги Куров с дата, датата на върчването на акта, която е 04.06.2010 г. Пред административния съд, жалбоподателят е обжалвал акта, тъй като регистрацията му е направена в качеството му на едноличен търговец (ЕТ) с посочен в акта ЕИК по Булстат 127048814. Искал е актът да се издаде в качеството му на физическо лице (ФЛ), като в ЕИК по Булстат се впише неговото ЕГН. Съдът е преценил жалбата като неоснователна, кредитирайки удостоверението за регистрация от 07.07.2010 г. в което жалбоподателят е с идентификационне номер по ДДС - единният му граждански номер, пред който е поставен занъкт "BG", поради което е прието от съда, че обжалваният акт за регистрация е правилен. Настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е обсъдил и преценил всички относими доказателства по спора, в резултат на което е приложил правилно материалния закон. От завлението за регистрация е видно, че Георги Куров е искал да бъде регистриран по ЗДДС в качеството му на физическо лице. Това обстоятелство е видно от посочения в заявлението идентификационен номер-7008188828, който съответства на единния идентификационн код (ЕИК) на лицето, посочен в Декларацията му по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС, който от своя страна съвпада с ЕГН на физическото лице. От данните по делото се установява, че към датата на заявлението (28.05.2010 г.) лицето е имало ЕИК по БУЛСТАТ- 127048814. в качеството му на едноличен търговец. Съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗДДС вр. с § 1, т. 4 от ДР на ППЗДДС идентификационният номер на лицата за целите на ЗДДС е идентификационният им номер пред който се поставя знакът "BG". Съгласно чл. 84, ал. 2 от ДОПК идентификацията на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистъра БУЛСТАТ, се извършва чрез ЕГН или личен номер на чужденеца. По аргумент от тази разпоредба във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС следва, че едно физическо лице може да се идентифицира за целите на данъчната регистрация или с ЕИК по ТР (ако е регистрирано по ЗТР), или с ЕИК по БУЛСТАТ (ако няма търговска регистрация, но има регистрация по Закона за БУЛСТАТ) или чрез своя ЕГН. Следователно, след като едно физическо лице е регистрирано като едноличен търговец, поради което има регистрация по ЗТР, то за целите на ЗДДС ако са налице условията за регистрация по този закон се регистрира по идентификационен номер съответстващ на ЕИК, вписан в ТР. В конкретния случай е станало именно така. Тъй като към датата на заявлението за регистрация по ЗДДС и към датата на извършената проверка по чл. 101, ал. 6 от ЗДДС от органа по приходите, заявителят е имал търговска регистрация, то именно заради това в акта за регистрация по ЗДДС заявителят е посочен с уникалния си единен идентификационн код според търговската му регистрация. Към датата на акта за регистрация по ЗДДС (04.06.2010 г.), заявителят не е бил с прекратена търговска регистрация. Лицето е заличено като търговец на 07.07.2010 г., поради което и именно заради това, удостоверението за регистрация по ЗДДС, издадено на 07.07.2010 г. е с идентификационне номер по ДДС съответстващ на ЕГН на физическото лице. Неоснователно е твърдението на касатора, че обжалваният акт е с невярно съдържание, тъй като посочения в него ЕИК не съответства на идентификационния номер по ЗДДС, посочен в удостоверението. За целите на регистрацията по ЗДДС, НАП създава и поддържа специален регистър, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от ДОПК (чл. 94, ал. 1 от ЗДДС). По аргумент от чл. 82 от ДОПК, данните в този регистър могат да се променят в случай, че настъпи промяна в обстоятелствата, подлежащи на регистрация. В конкретния случай след заличаването на ЕТ (07.7.2010 г.), физическото лице има за свой идентификационен код своя ЕГН, в който смисъл са променени данните в регистъра. Съответно удостоверението за регистрацията му по ЗДДС удостоверява идентификационния номер на лицето, такъв какъвто той е бил вписан в регистъра към 07.07.2010 г., а не преди това, такъв какъвто той е бил към 04.06.2010 г. когато за първи път е направена регистрацията му по ЗДДС. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че не са налице посочените касационни основания за отмяна на решението, поради коетото следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд