Решение № 8722 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5841/2019 г.

Решение № 8722 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5841/2019 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) срещу решение № 7260 от 03.12.2018 г., постановено по адм. дело № 599/2018 г. от Административен съд – София град. С него е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по заявление с вх. № Е-13-47-67 от 30.10.2017 г., подадена от "ЧЕЗ Електро България" АД, с която е поискано КЕВР да се произнесе по отношение на изменение на цени. Със същото решение преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по посочената жалба с изричен акт, съобразно дадените с мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от влизане в сила на решението. В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена, тъй като в случая въобще не бил формиран мълчалив отказ, доколкото отправеното до Комисията искане не било за издаване на индивидуален административен акт. Ответникът - "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София чрез процесуалния си представител адв. Лазарова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира направените по делото разноски по представен списък. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба от "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София срещу мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по негово заявление с вх. №Е-13-47-67 от 30.10.2017 г., подадена от "ЧЕЗ Електро България" АД, с която е поискано КЕВР да се произнесе по отношение на изменение на цени. С обжалваното решение административният съд е отменил мълчаливия отказ на КЕВР и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне по жалбата с изричен акт, съобразно дадените с мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от влизане в сила на решението. За да постанови този резултат, съдът подробно е анализирал разпоредбите на чл. 31а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 41 и сл. от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба № 1). Приел е, че КЕВР е била сезирана със заявление, по което дължи произнасяне, тъй като е компетентна за това, а като не се е произнесла в срок е формиран мълчалив отказ, който е незаконосъобразен. По така изложените мотиви съдът е отменил мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе и е изпратил преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК. Решението е правилно по следните съображения: При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. В мотивите на оспореното съдебно решение точно е отразено, че предмет на обжалване е мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по заявление на дружеството. Административен съд София - град правилно е установил, че материята по подадената пред него жалба е уредена от нормите на чл. 31а от ЗЕ, разпоредбата приложима с ДВ бр. 58 от 18.7.2017 г., както и чл. 41 и сл. от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените не електрическата енерегия. Съгласно чл. 31а ал. 1 от ЗЕ - Комисията има право при необходимост да изменя утвърдените цени на електрическата енергия по време на ценовия период, но не по-късно от календарно тримесечие. Разглеждайки текста не може да се приеме твърдението на касатора, че за комисията съществува право да не се произнесе по подаденото заявление от ЧЕЗ. Посочената разпоредба й вменява задължителна преценка за "необходимост" от изменение на утвърдените цени извън ценовия период. Следователно за нея съществуват освен правомощията на КЕВР и задължението, при сезиране от електроразпределително дружество с твърдения за необходимост от промяна на цени, да разглежда подадени до нея заявления чл. 31а от ЗЕ. Тази законово регламентирана компетентност е задължителна като съвпада и с възможностите на държавния специализиран орган, визирано в Наредбата като сложна и продължителна процедура по проверка, утвърждаване и регулиране на цени на електрическа енерегия. Каква ще бъде нейната преценка - налице ли е необходимост от промяна или не, не касае настоящето производство, но Комисията не може да мълчи и да не се произнесе, когато е сезирана с такова искане и твърдение. От анализа на цитираните разпоредби следва, че след като заявлението на дружеството попада в хипотезата на чл. 31а, 36 и сл. от Закона за енергетиката и чл. 41 и сл. от Наредба 1 и е в правомощието на КЕВР е да я разгледа, то е следвало и да се произнесе по него. След като КЕВР не се е произнесла в срок с надлежен акт по подаденото заявление или поне не е образувала производство по него за извършване на всички процесуални действия, свързани с него и по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК е формиран мълчалив отказ. Този мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които задължават КЕВР да се произнесе с изричен акт. В случая атакуваният мълчалив отказ е формиран и в нарушение на изискването за форма, както и в нарушение на материалния закон, до който правилен извод е достигнал и първоинстанционният административен съд. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски. Направено е в съдебно заседание възражение за прекомерност от другата страна, което настоящия състав счита за основателно, предвид фактическата и правна сложност на производството и адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на 1000 лв. - договорено и платено. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,