Решение № 6334 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1672/2009 г.

Решение № 6334 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1672/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на адвокат Димитър Терзиев-пълномощник на Търговско дружество "Рекламна мрежа 5" ООД със седалище в гр. София, срещу Решение № 650 от 28.11.2008 г., постановено по адм. д. № 686 по описа за 2008 г. на Административен съд - Плевен. С него жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-10-665 от 3.06.2008 г. на кмета на община Плевен е отхвърлена, а дружеството е осъдено да заплати на община Плевен разноски от 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, без да се сочат конкретни касационни основания за отмяна, но от изложеното в обстоятелствената част на жалбата може да се направи извод, че евентуално се навеждат доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в жалбата се моли, обжалваното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се уважи подадената жалба. От процесуалния представител на кмета на община Плевен е постъпило писмено становище, в което се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и законосъобразно. По изложените съображения, представляващи възражения срещу оплакванията в жалбата се моли, решението на съда да бъде оставено в сила, като за касационната инстанция се присъдят и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв. Заинтересованата страна е изпратила писмен отговор срещу касационната жалба по реда на чл. 163, ал. 2 АПК. В него се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на съдебното решение, като се моли, то да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с фактите и приложимото материално право. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Плевен е бил сезиран с жалба от ТД "Рекламна мрежа 5" ООД срещу Заповед № РД-10-665 от 3.06.2008 г. на кмета на община Плевен. С обжалваната заповед кметът на общината, при описаните фактически и правни основания, е отстранил дружеството жалбоподател от участие в конкурса, класирал е на първо място "Сън Аут-Ъф-Хоум Медия" ООД, гр. София, и го е определил за участник, спечелил конкурса, за отдаване под наем за срок от 5 години на част от имот - публична общинска собственост, за поставяне на рекламно-информационен носител (билборд) - тип "Ракета" с размери 1.20/1.80 м, представляващ част от тротоар с площ 2 кв. м на ул. "Данаил Попов", съгласно скица № 509 от 19.02.2008 г., обозначен като № 14 от негова Заповед № РД-10-490 от 7.05.2008 г., с която е наредено провеждането на конкурса. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно Решение № 139 от 24.04.2008 г. на общинския съвет за отдаване под наем на части от имоти - публична общинска собственост, заповедта на кмета на общината за обявяването на конкурса, утвърдените от него конкурсни правила, съставът на назначената комисия, докладът й, в който са отразени всички извършени от нея действия относно приетите предложения за участие, съответствието им с предварително поставените в конкурсните правила и изисквания за участие, отстраняването на дружеството - жалбоподател, оценяване предложението на заинтересованата страна, която е обявена за участник, спечелил конкурса, както и обявяването на заповедта на кмета на общината, предмет на жалбата. Така установените факти съдът е съпоставил с нормите на чл. 14, ал. 7 ЗОС, чл. 76 , чл. 79 , чл. 98 и 101 - 104 от Наредба № 7 от 2005 г. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), като е приел, че при провеждането на конкурса не са допуснати нарушения на правилата на Наредба № 7 от 2005 г. и изискванията, въведени в конкурсните условия, утвърдени от кмета. В изпълнение на изискването на чл. 168 АПК съдът е извършил и служебно контрол върху изцяло проведената процедура и завършващата я заповед, въз основа на критериите за законосъобразност в чл. 146 АПК, като е приел, че заповедта е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Съдът е изложил мотиви по всеки един наведен довод в първоначалната жалба относно твърденията за липсата на мотиви в обжалваната заповед, опорочаване на процедурата при участието само на едно дружество, поставеният финансов праг за участие. Всички инвокирани доводи на жалбоподателя са приети като неоснователни, поради което и жалбата му е била отхвърлена. Постановеното решение е правилно. Първият довод наведен в жалбата е за неправилност на решението, поради възприетото от съда за законосъобразно провеждане на конкурсната процедура, при липсата на конкурс, поради останалият само един участник, след отстраняването на дружеството-жалбоподател. Доводът е неоснователен, защото чл. 105 от Наредба № 7 от 2005 г. препраща към условията и реда за провеждане на търгове, в които е уредено провеждането на търг само при явяването на един участник или оставянето само на един, при отстраняване на останалите. В чл. 102 от наредбата също е предвидена възможност за провеждането на конкурс само при участието на един кандидат. Направената аналогия с норми от ЗОП не може да обоснове тезата на касатора за незаконосъобразно проведен конкурс. От данните по делото безспорно е установено, че жалбоподателят не отговаря на критерия в конкурсните условия - т. 6.2 - да има среден годишен оборот от предходните три години не по-нисък от 5 000 000 лв., факт, който не се оспорва и в касационната жалба. След като жалбоподателят не отговаря на изискването на кмета, заложено в конкурсните условия, той правилно е бил отстранен от по-нататъшно участие. Следващият довод в касационната жалба е за липсата на мотиви в обжалваната заповед. Доводът също е неоснователен. Той е бил навеждан и при първоинстанционното разглеждане на жалбата и съдът му е дал изчерпателен отговор. В мотивите на издадената заповед кметът на общината се е позовал на протокола на назначената от него комисия, като е възприел решението й за отстраняване от участие на жалбоподателя, по изложените вече съображения. Настоящата инстанция споделя мотивите на административния съд, който правилно е възприел, че мотивите на заповедта може да са дадени отделно от самата заповед, да се съдържат в протокола на комисията, провела конкурса, като не е необходимо тяхното повтаряне, след като се възприемат изцяло от административния орган. Позоваването на Тълкувателно решение № 4 от 2002 г. на ВАС е некоректно, защото в частта му на т. 2, относно мотивите на издадения административен акт е прието, че когато действа в условията на оперативна самостоятелност, административният орган следва да изложи мотиви. Конкретният случай не е такъв, защото фактическите обстоятелства, от които кметът на общината черпи правото си да упражни правомощието си по издаването на заповедта са тези, посочени в протокола на комисията, на който има изрично позоваване в заповедта. Неправилно е позоваването и на решението по адм. д. № 929/2008 г. на Върховния административен съд. По това дело в хипотезата, предмет на проверка от касационната инстанция е установено, че по единия от показателите за оценка на предложенията не е имало математически израз, за обективното му оценяване. Никой от членовете на комисията, в това число и административният орган не е изложил мотиви, които да обосноват по какъвто и да е начин дадената оценка по този показател. Конкретният казус няма нищо общо с цитираното решение в касационната жалба. По изложените съображения решението на съда е обосновано и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. То ще следва да се уважи според чл. 143, ал. 4 АПК. На основание чл. 8 , във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на община Плевен разноски от 150 лв. Направеното искане за заплащане на разноски от 240 лв. не е обосновано по начин, който да сочи на различен извод от този в чл. 8 от цитираната Наредба № 1. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение