Решение № 2340 от 14.3.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6554/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието против решение 4822 от 15.04.2021 г., постановено по адм.д. 9587/2020 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за недопустимост на съдебното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът Т. Гюдженов, в писмени становища, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд обявява нищожността на Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., утвърдена със Заповед РД 09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, изменена със Заповед РД 09-235 от 12.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по допустима жалба, срещу подлежащ на оспорване подзаконов нормативен акт и от лице с правен интерес от оспорването. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. е подзаконов нормативен акт. Видно от същата е, че с нея се определят правилата, по които ще бъдат намалявани или отказвани годишните плащания за извършвани агроекологични дейности на земеделските стопани, кандидатващи за финансова помощ по реда на Наредба 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. при констатирано неспазване на ангажименти, задължителните базови изисквания и изисквания по управления, и спазване на минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита. С методиката се утвърждават правилата за намаляване или отказване на плащания за екологични дейности. Същата съдържа общи правила за поведение, отнасящи се до неопределен и неограничен брой адресати, имащи многократно правно действие за 2016 и 2017 г. Следователно методиката е нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК и чл. 1а от Закона за нормативните актове. В подкрепа на този извод е и приложеното по делото уведомително писмо до Т. Гюдженов, в което е налице и позоваване на методиката, за да се постанови отказ от финансово подпомагане. Законосъобразен е изводът на тричленния състав на Върхвния административен съд, че за жалбоподателя е налице правен интерес да оспорва подзаконовия нормативен акт. Правилно съдът приема, че Т. Гюдженов е земеделски производител, заявил финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони на Република България за периода 2007 - 2013 г., за кампания 2017 г., поради което и изводът, че за същият е налице пряк правен интерес от оспорване на подзаконовия нормативен акт съобразно чл. 186, ал. 1 АПК, е законосъобразен. Фактите, че Гюдженов оспорва уведомителното писмо, за което е образувано съдебно производство, както и какъв ще бъде изхода на спора, са ирелевантни и не обосновават липсата на правен интерес на жалбоподателя от обжалване на методиката. От изложеното следва, че тричленният състав на Върховния административен съд се произнася по допустима жалба съобразно правилото на чл. 187, ал. 1 АПК, подадена от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване подзаконов нормативен акт, поради което постановеното решение е допустимо. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорения подзаконов нормативен акт е нищожен като постановен от некомпетентен орган. Правилно съдът се позовава на чл. 2, ал. 1 ЗНА и чл. 76, ал. 1 АПК, съгласно които нормативните административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Несъмнено министърът на земеделието е орган, на когото законодателят възлага издаването на нормативни административни атове, но за издаване на процесната Методика законодателят не е делегирал компетентност на министъра. Съгласно чл. 16 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, животни или пчелни семейства не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. В случая липсва законова делегация за издаването на нормативния административен акт за приложението на подзаконов нормативен акт, което обосновава неговата нищожност. По несъмнен начин по делото е установено и че оспорения подзаконов нормативен акт не е обнародван, което е в противоречие с императивните изисквания та чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ, чл. 37, ал. 1 ЗНА и чл. 78, ал. 2 АПК, поради което нормативния акт не поражда валидно правно действие и е нищожен. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и съобразно направеното възражение за прекомерност на разноските, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, следва да се осъди министерството на земеделието да заплати на Т. Гюдженов сумата 1000 лв., представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение за настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,