Решение № 8256 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 175/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Бюро по труда гр.Търговище, чрез процесуален представител юрк. Г.Василев, срещу Решение 1445 от 01.10.2024 г., постановено по адм. дело 292/2024 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което по жалба на Г. В. Б. от [населено място], общ. Търговище е отменено негово Решение от 12.06.2024 г., с което е прекратена регистрацията на Г.Б. като безработен с рег. 10041242/19.05.2023 г. от 01.06.2024 г. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Не споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореното решение е немотивирано и че е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като излага подробни съображения в обратната насока. Твърди, че изрично посочените в оспореното решение на административния орган факти, са предпоставка за изпълнение на нормата на чл. 20, ал. 3, т. 4 от ЗНЗ и прекратяване регистрацията на Г.Б.. Иска да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Г. В. Б., чрез процесуален представител адв. Р.Димова, с писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира направените за касационната инстанция разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжакътлваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е установил, че Г.Б. е бил регистриран в ДБТ-гр.Търговище като безработен, съгласно попълнено от лицето заявление и съответната декларация по образец - Приложение 1 с Рег.100412421/19.05.2023 г., с които е обективирал желанието си да бъде регистриран като безработен в дирекция Бюро по труда /ДБТ/ като лице, търсещо работа. Със Заявление-декларация за промяна в обстоятелствата от 12.06.2024 г. Г.Б. е изразил желание регистрацията му в Бюро по труда да бъде прекратена, считано от 01.06.2024 г. С Решение от 12.06.2024 г. на Директора на Дирекция Бюро по труда" Търговище, регистрацията на Г.Б. като безработен с per. 10041242/19.05.2023 г. е прекратена от 01.06.2024 г., на основание чл. 20, ал. 3, т. 4 от ЗНЗ. В решението за мотиви са посочени: Упражнява регистрирана трудова дейност - има издадено позволително за ползване на недървесни горски продукти " от Североизточно държавно предприятие - Шумен и задължително се осигурява изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната. В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил позволително за ползване на недървесни горски продукти диворастящи гъби и плодове - Серия СИДП 2440, с което му е разрешено да добива през месец юни 2024 г. диворастящи гъби и плодове в държавни горски територии в обхвата на Североизточно държавно предприятие ДП гр.Шумен. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но в нарушение на административно производствените правила и изискванията за форма и съдържание, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочил е, че оспореното решение не съдържа ясно и мотивирано изложение на фактическите обстоятелства, обуславящи наличието на някоя от хипотезите на чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията на безработно лице, а като правно основание е посочено единствено разпоредбата на чл. 20, ал. 3, т. 4 от ЗНЗ. Съдът е счел, че административния орган се е задоволил бланкетно да посочи, че упражнява регистрирана трудова дейност, без да посочи съответните законови разпоредби въз основа, на които лицето задължително се осигурява изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната. По изложените съображения съдът постановил оспореното решение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Настоящият състав не споделя правните изводи на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ЗНЗ, регистрацията се прекратява, когато търсещите работа лица: подадат заявление по свое желание; починат; започнат работа и са осигурени или подлежат на осигуряване по реда на чл.4 от КСО, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 10 от КСО или въз основа на заетост са подчинени на законодателството на друга държава членка на Европейския съюз, или на друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство ; се включат в програми и мерки за заетост по този закон, както и в заетост по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове; са регистрирани по чл. 8, ал. 2, т. 2 - 4, не са посещавали и не са ползвали услугите на дирекция "Бюро по труда" през предходната една година. По делото не се оспорват обстоятелствата, че Г.Б. собственоръчно е подал заявление-декларация, че желае регистрацията му в Бюро по труда да бъде прекратена, считано от 01.06.2024 г., както и че му е издадено позволително за ползване на недървесни горски продукти диворастящи гъби и плодове - Серия СИДП 2440, с което му е разрешено да добива през месец юни 2024 г. диворастящи гъби и плодове в държавни горски територии в обхвата на Североизточно държавно предприятие ДП гр.Шумен. Въз основа на подаденото заявление и обстоятелството, че лицето упражнява регистрирана трудова дейност - има издадено позволително за ползване на недървесни горски продукти " от Североизточно държавно предприятие - Шумен и задължително се осигурява изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната, административният орган на основание чл. 20, ал. 3, т.4 от ЗНЗ е постановил оспорения административен акт. Настоящият състав не приема извода на първоинстанционния съд, че решението е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочено е както правното основание - чл. 20, ал. 3, т .4 от ЗНЗ, така и фактически основания за прекратяване на регистрацията -упражняване на регистрирана търговска дейност, предвид издадено позволително за ползване на недървестни горски продукти. Липсата на вписани в решението реквизити на издаденото позволително, както и непосочването на нормата, регламентираща задължителното осигуряване на лицето при така издаденото му позволително, не опорочават акта. Вписаните в решението обстоятелства се припокриват с представеното по делото позволително и не се оспорват от лицето. Отразената в акта дейност на Г.Б., състояща се в ползване на недървестни горски продукти въз основа на издаденото му позволително, представлява упражняване на трудова дейност, насочена към получаване на доходи, за която съгласно чл. 4а1, ал.1 от КСО лицата задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната обстоятелство също отразено в оспореното решение. Посочената като правно основание в решението норма на чл. 20, ал.3, т. 4 от ЗНЗ изисква наличието на данни за качеството на осигурено лице на регистрирания като безработен, за да се предизвика настъпването на свързаните с нея правни последици издаване на решение за прекратяване на регистрацията, поради което и оспореният акт се явява издаден в съответствие с материалния закон. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първоинстанционния съд решение от 12.06.2024 г. на Директора на дирекция Бюро по труда Търговище е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, формата и съдържанието, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт и не страда от други пороци по чл. 146 АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правните му изводи за незаконосъобразност на процесния акт на администрацията са необосновани, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на Г.Б. срещу оспорения акт се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от касатора за присъждане на направените по делото разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Г.Б. следва да бъде осъден да заплати на Агенция по заетостта юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение