Решение № 11915 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12578/2015 г.

Решение № 11915 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12578/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. П. Д. и Р. П. Д., и двамата от гр. Я. чрез адв. Ст. В. срещу решение № 1861 от 18.09.2015 г., постановено по адм. д. № 3772/2014 г. по описа на АС - В. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели не се явяват. Представляват се от адв. Радкова с представено пред касационната инстанция пълномощно, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по подробно изложени в жалбата съображения. Ответникът, Община - В., редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез юриск. Д. Данаилова е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК по следните съображения: С обжалваното решение АС - В. е отхвърлил изцяло предявените от касаторите в тяхна искова молба вх. № 19771/04.12.2014 г. субективно и обективно съединени искове срещу община - В. за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както следва: имуществени вреди във вид на пропуснати ползи от несключени договори за наем за периода: 06.12.2004 г. до 22.03.2010 г. в размер общо на 130 250 лв и неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на майка им в размер на 20 000 лв. Ищците посочват, че претендират вредите от незаконосъобразен административен акт - Заповед № Г-58/12.06.2000 г. на кмета на община - В., с която на основание чл. 32 от ЗТСУ във вр. с чл. 84, ал. 2 и чл. 100 от ППЗТСУ е одобрено изменение на ЗРП на част от кв. 80, Седми микрорайон, гр. В. относно парцели IV-9 и V-13. Ищците твърдят, че именно в резултат на цитирания по-горе незаконосъобразен административен акт и въпреки издаденото им разрешение за строеж № 0-161/06.12.2002 г. на главния архитект на община - В. и обстоятелството, че същите са притежатели на правото на строеж за построяването на Магазин № 1, кантора № 3, офис № 1 и Офис № 2, находящи се в обект: "Жилищна сграда с магазини" в парцел IV-9,кв. 80 по плана на 7 м. р. на гр. В., ул. "П." № ..., същите не са могли да получат в завършен вид цитираните по-горе обекти на собственост, тъй като строителните работи в продължение на 5 години и 7 месеца фактически са били спрени поради несъответствие на строежа с издадените строителни книжа, водените с община В. административни дела, както и гражданските спорове със собствениците на съседния парцел V-13 с основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС. За да стигне до този правен резултат и след подробен анализ на изискването за кумулативната наличност на всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни административни актове при и по повод упражняване на административна дейност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е приел исковете за допустими, но неоснователни. На първо място съдът е приел, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, от който се претендират вредите. Ищците твърдят, че настъпилите за тях вреди са причинени от незаконосъобразната Заповед № Г-58/12.06.2000 г. на кмета на община - В. за одобряване изменение на ЗРП за парцела, съсобствен на ищците с други лица. Видно от представените по делото писмени доказателства - решение по адм. д. № 1422/2004 г. по описа на Варненски окръжен съд, административно отделение; решение по адм. д. № 10575/2006 г. по описа на ВАС, II отделение и решение № 12378/07.12.2007 г. по адм. д. № 5615/2007 г. по описа на ВАС, петчленен състав на II колегия /постановено в производство по отмяна/, Заповед № Г-58/12.06.2000 г. на кмета на община - В. е била обжалвана по съдебен ред на всички възможни съдебни инстанции с оплаквания за нейната незаконосъобразност, но с влезли в сила съдебни решения жалбите срещу нея са отхвърлени - т. е. същата е приета по съдебен ред за законосъобразна. Предвид липсата на първата от кумулативно предвидените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт, както и предвид липсата на надлежни доказателства за реално претърпени от ищците вреди от вида на твърдените, съответно - за размера на същите, административният съд е отхвърлил изцяло исковете, с които е сезиран. При извършената от настоящия състав на ВАС задължителна служебна проверка за допустимост на атакуваното съдебно решение, вменена му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът констатира, че постановеното съдебно решение е недопустимо по смисъла на чл. 204, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК императивно въвежда единствено изискване за допустимост на осъдителния иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - административният акт, от който се претендират вредите, да е отменен като незаконосъобразен по административен или съдебен ред преди предявяването на иска. Както правилно е установил първоинстанционният административен съд, Заповед № Г-58/12.06.2000 г. на кмета на община - В., от която след изрични указания на съда и според молба - уточнение от 29.12.2014 г. ищците претендират вредите, не само, че не е отменена като незаконосъобразна по съдебен ред, а, след изчерпване на предвидения по закон съдебен ред за оспорването й, практически е потвърдена като законосъобразна. В конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК, доколкото оспорването с твърдения за нищожност на същата заповед, с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вече е преклудирано с влезлите в сила решения на съдебните инстанции, с които оспорването срещу заповедта е отхвърлено. Касаторите едва с касационната си жалба сочат ново основание на исковата си претенция - претендират вредите не от Заповед № Г-58/12.06.2000 г. на кмета на община - В., а от Разрешение за строеж № 0-161/06.12.2002 г. на главния архитект на община - В., което не отговаряло на предвижданията на Заповед № Г-58/12.06.2000 г. на кмета на община - В., що се касае до вътрешната регулационна граница с парцел V- 13, която била неправилно определена по споразумителен протокол между собствениците от 11.06.2001 г. Подобно изменение на основанието на исковете в касационното производство е недопустимо предвид императивната норма на чл. 214, ал. 1 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК. Отделно от гореизложеното следва да бъде подчертано, че и Разрешение за строеж № 0-161/06.12.2002 г. на главния архитект на община - В. е било подложено на съдебен контрол за законосъобразност на всички съдебни инстанции, като оспорването на законосъобразността му е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение - т. е. отново не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК. С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение