Решение № 10 от 18.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 671/2009 г.

Решение № 10 от 18.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 671/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 498/2009 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ш. и отмяна на постановеното по него определение № 25 от 11.09.2009 г. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд с оглед правилното приложение на материалния закон. В искането се изтъкват доводи за това, че при постановяването на решението е било допуснато съществено нарушение на материалния закон, което следва да бъде отстранено чрез възобновяване на производството по делото. Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 498/2009 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ш. и отмяна на постановеното по него определение № 25 от 11.09.2009 г. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд с оглед правилното приложение на материалния закон. В искането се изтъкват доводи за това, че при постановяването на решението е било допуснато съществено нарушение на материалния закон, което следва да бъде отстранено чрез възобновяване на производството по делото. Прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Осъденият И. К. заявява, че не възразява срещу направеното искане за възобновяване на делото и е съгласен с него. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С определение № 25, постановено на 11.09.2009 г. по НОХД № 498/2009 г. Шуменският окръжен съд е одобрил споразумение между Ш окръжна прокуратура и защитника на обвиняемия И. К., с което последният се е признал за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. първо във вр. ал. 1 б. В от НК и е приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и два месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от единадесет месеца. Определението е влязло в сила на датата на неговото постановяване - 11.09.2009 г. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на определението е подадено в законоустановения шестмесечен срок. Разгледано по същество, същото е основателно. Доводът за допуснато съществено нарушение на материалния закон е основателен. Видно от съдържанието на определението, с което е одобрено предложеното на съда споразумение, срокът на наказанието лишаване от право да управлява МПС е определен на 11 месеца, при условие, че наложеното наказание лишаване от свобода е една година и два месеца. Наложеното наказание лишаване от право е в размер по-нисък от размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Това противоречи на материалния закон, съгласно който и практиката по неговото прилагане размерът на наказанието лишаване от право не може да бъде по-нисък от размера на наказанието лишаване от свобода, щом като те се налагат заедно. Съдът не се е съобразил с нормата на чл. 49, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, както и с указанията, съдържащи се в точка 6 на Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК на ВС, както и с константната практика на ВС, съдържаща се Р № 306/1985 на III н. о. и в Р № 212/1987 г. на III н. о. В случая при никаква хипотеза на закона съдът не би могъл да наложи наказанието лишаване от правоуправление в размер по-нисък от една година и два месеца /какъвто е размерът на наказанието лишаване от свобода/. Налице е нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като същият е приложен неправилно. Съдът не е следвало да одобри споразумение, което съдържа реквизит, противоречащ на закона. Това е основание за възобновяване на производството по делото, отмяна на постановеното определение, с което е одобрено споразумението, и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на съда. В хода на производството по Глава 29 от НПК съдът следва да упражни правото си по чл. 382, ал. 5 от НПК и да предложи на страните промяна в споразумението, която да съответства на материалния закон и практиката по приложението му. Ако страните не се съгласят, съдът следва да приложи нормите на ал. 7 и 8 от тази разпоредба. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК