Решение № 83 от 14.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 16/2011 г.

Решение № 83 от 14.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 16/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е по саморъчно написано искане на осъдения А. Г. Б. за възобновяване на внчд № 2570/2010 г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 15-ти състав и изменяване на постановеното по същото дело решение № 814, като се отмени в потвърдителната му част по приложението на чл. 24 от НК.

От лаконичното и твърде общо съдържание на депозираното искане се извежда основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК - поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Искането се поддържа от осъдения Б. и неговия служебен защитник в съдебно заседание пред настоящата инстанция с уточнението, че се иска намаляване на наказанието чрез отмяна на приложението на чл. 24 НК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, тъй като при определяне на наказанието въззивният съд не е нарушил принципа за съответност, по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните и провери атакуваният съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането на осъдения е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, в законния срок, но разгледано по същество е неоснователно.

С определение от 05.03.2010 г. постановено по нчд № 374/2010 г., С. районен съд, наказателно отделение, 112 състав, е групирал наказанията, наложени на осъдения А. Г. Б., както следва:

1. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е определил едно общо наказание в размер на седем години лишаване от свобода между тези, наложени му по нохд № № 144/2004 г. и 4297/2005 г. на РС-Враца, по нохд № № 436/2005 г. и 114/2007 г. на РС-Монтана, по нохд № 169/2006 г. на РС-Балчик, по нохд № 2983/2007 г. на РС-Плевен, по нохд № 330/2009 г. на РС-Пловдив и по нохд № 10804/2007 г. и № 2700/2009 г. на РС-София.

На основание чл. 24 НК е увеличил така наложеното наказание с три години.

На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и по мерки за неотклонение "задържане под стража".

1. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 и 2 от НК съдът е определил на Б. едно общо наказание в размер на шест години лишаване от свобода между тези, наложени му по нохд № № 124/2003 г., 175/2003 г., 201/2003 г. и № 447/2002 г. - всички на РС-Монтана и по нохд № 10969/2002 г. на РС-София, към което присъединил наказанието 200 лв. глоба наложено с присъдата по нохд № 10969/2002 г.

На основание чл. 24 НК, съдът е увеличил така наложеното наказание "лишаване от свобода" с две години и на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е определил първоначален "Строг" режим на изтърпяване на наказанието в затвор.

На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по тази втора група цитирани дела и по мерките за неотклонение "задържане под стража" взети по тях на осъдения.

По жалба на осъдения с решение по внчд № 2570/2010 г. Софийският градски съд е изменил първоинстанционното определение, както следва:

Намалил е с една година и шест месеца размера на увеличеното по реда на чл. 24 от НК общо най-тежко наказание наложено на Б. с влезлите в сила присъди по нохд № № 144/2004 г. и 4297/2005 г. на РС-Враца, по нохд № № 436/2005 г. и 114/2007 г. на РС-Монтана, по нохд № 169/2006 г. на РС-Балчик, по нохд № 2983/2007 г. на РС-Плевен, по нохд № 330/2009 г. на РС-Пловдив и по нохд № 10804/2007 г. и № 2700/2009 г. на РС-София;

Отменил е увеличеното по реда на чл. 24 НК общо наказание по присъдите по нохд № № 124/2003 г., 175/2003 г., 201/2003 г. и № 447/2002 г. -всички на РС-Монтана и по нохд № 10969/2002 г. на РС-София.

В останалата част определението е потвърдено.

Решението като неподлежащо на обжалване е влязло в сила и не е проверено по касационен ред.

Второинстанционният съд е решил законосъобразно всички въпроси по предмета на делото, определяйки точно подлежащото на изтърпяване от осъденото лице наказание.

Верен е изводът както на първоинстанционния, така и на въззивния съд, че цялостната оценка на осъжданията на А. Б. сочи на наличието на усложнена форма на престъпна дейност, при която част от престъпленията във формираното множество са в условията на съвкупност помежду си, но същевременно са и в рецидив с други, което налага при групирането на наказанията да се приложи най-благоприятното съчетание за осъденото лице. Решаващите съдебни състави прецизно са диференцирали кои от наложените на искателя с отделните присъди наказания подлежат на групиране. В този смисъл са съобразени и задължителните предписания дадени[населено място] № 4/65 г. на Пленума на ВС, ТР 14/87 г. на ОСНК на ВС и ТР № 3/2009 г., на ОСНК на ВКС.

Законосъобразно Софийският районен съд е преценил приложението на чл. 24 НК по отношение на първата от двете съвкупности от престъпления като е отчел многобройните му осъждания, сочещи на трайно изградени престъпни навици, при което правилно е заключил, че постановените срещу него осъдителни присъди не са произвели своя възпитателен и превантивен ефект. Извършените от осъдения престъпления в голямата си част са тежки, умишлени и преимуществено насочени срещу собствеността. Второинстанционният съд е отчел всички релевантни обстоятелства и съобразявайки реализиране целите на чл. 36 НК е намалил размера на това увеличено общо наказание в законосъобразен и справедлив размер, а по отношение втората съвкупност от престъпления е извел мотивирани и законосъобразни изводи, че приложението на чл. 24 от НК не е необходимо. Намаляването на наказанието чрез отмяна на увеличението му по реда на чл. 24 НК - за първата от съвкупностите от престъпления, би било проява на неоправдан либерализъм. С изолирането му от обществото за приетия по делото срок ще му се даде възможност на Б. да преосмисли своето поведение.

Предвид горните съображения, ВКС в настоящия си състав намери, че искането на осъдения А. Б. за възобновяване на внчд № 2570/2010 г. на Софийски градски съд и отменяване/изменяване/ на влязлото в сила решение, постановено по него, е изцяло неоснователно, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 НПК прие, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение