Решение № 7919 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6021/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Фратерра ООД, гр. Шабла, [адрес] срещу Решение 606 от 10.04.2025 г. на Административен съд - Добрич по административно дело 575/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Решение РД-389 от 14.10.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), като ръководител на Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство 2007 -2013 , с което на Фратерра ООД на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) е определена финансова корекция в размер на 10 807,65 лв., представляващи 30% от предоставената безвъзмездна финансова помощ по административен договор 543/19.11.2015 г. Касаторът счита решението за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че Методиката за определяне на размера на финансовите корекции по проекти, финансирани по ОПРСР (Методиката) представлява годно правно основание за определяне на размера на финансовата корекция. Обоснова, че съдът не е изложил мотиви в подкрепа на извода си, а от публично достъпната информация е ясно, че Методиката, не отговаря на нито едно от изискванията на подзаконов нормативен акт и не е преминала през обществено обсъждане, съдържанието й не отговаря на изискванията за нормативен акт, а обнародването й в неофициалния раздел на Държавен вестник само потвърждава горното. Обосновава теза за липса на извършено нарушение, като счита за неправилен изводът на съда, че стойностите, заложени в производствената програма като част от административния договор за предоставяне на административна помощ, представляват одобрени индикатори. Предвид, че производствената програма сама по себе си не е била предмет на оценка и не е пряко свързана с предоставената помощ, няма изричен акт на Управляващия орган за определянето на индикатори за изпълнение на проект, то няма основание впоследствие производствената програма да се счита за такива. Сочи, че направеното от първоинстанционния съд тълкуване е прекалено разширително, а принципът на правната сигурност и оправданите правни очаквания, особено когото се отнася до финансови последици, изисква стриктно спазване на закона, което изключва разширителното му тълкуване. Счита, че съдът въобще е игнорирал доводът, че в оспорения акт липсва посочване на нарушена разпоредба от законодателството на Общността (Европейския съюз), а това е задължително предвид легалната дефиниция за нередност за процесния програмен период (2007-2013), дадена в чл.3, б р от Регламент 1198/2006 г. Този порок, според касатора, не може да бъде преодолян с посочване само на националната норма чл. 70, ал.1 ,т. 7 ЗУСЕФСУ, но дори последната е приложима само ако е обвързана с точно установено нарушение на правото на Общността. Липсата на мотиви в съдебния акт по всички доводи и възражения от жалбата прави същия незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели и до материална незаконосъобразност. Сочи още, че първоинстанционият съд не е отчел, че в оспорения акт липсват мотиви по какъв начин и въз основа на коя правна норма е определен именно посочения размер на финансовата корекция от 30%. Определянето на финансовата корекция по размер е задължителен реквизит липсата, на който прави актът незаконосъобразен на основание чл. 59, ал.2, т.4 АПК. Счита за неправилен и извода на съда, че оспореният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, предвид че няма данни в акта да са обсъдени от неговия издател подробните възражение и дадената допълнителна информация от бенефициера. Обсъждането на възраженията е съществен елемент от процедурата по издаването на административен акт и неспазването му винаги води до незаконосъобразност на последния. Иска отмяна на обжалваното решение, както и на оспорения акт за определяне на финансова корекция. Претендира разноски за всички инстанции съгласно представен списък и доказателства за извършването им. Касаторът се представлява от адв. Б. Иванов от Адвокатска колегия - София. Ответникът по касационната жалба Ръководителят на Управляващия орган по Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство 2007 -2013 в отговор по същата, излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред Административен съд Добрич е Решение РД-389 от 14.10.2024 г. на изпълнителния директор на ИАРА като ръководител на Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство 2007 -2013 , с което на Фратерра ООД на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ е определена финансова корекция в размер на 10 807,65 лв., представляващи 30% от предоставената безвъзмездна финансова помощ по административен договор 543/18.11.2015 г. Съдът установява, че Фратерра ООД е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ от 18.11. 2015 г. за реализиране на проект: Повишаване на привлекателността на рибарска област Шабла Каварна Балчик чрез прилагане на нови за територията атракциони . Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал.6, т. 1 Фратерра ООД е длъжно да извърши изцяло одобрения проект в срока по договора и в съответствие с одобреното Проектно предложение, в съответствие с таблицата за одобрени инвестиционни разходи, като в срок от 5 години е длъжно да използва придобитите, въз основа на одобрения проект, активи по предназначение. Според чл. 13, ал. 1 и 2 управляващият орган (УО) упражнява текущ и последващ контрол върху целевото използване на отпусната безвъзмездна помощ за срок от 5 (пет) години, считано от датата на сключване на договора. При осъществяването на контрола УО: 1.) извършва проверки на място; 2.) проверява оригинални документи, изисква специализирани доклади, справки, допълнителни документи и информация, необходими за обективната оценка на дейността на бенефициера при изпълнение на проекта; 3.) изисква от бенефициента или от упълномощените от него лица документи, сведения и справки; 4.) изисква необходимата информация по осъществяването на инвестицията. Според член 26, ал.2 от административния договор, в случая че по проекта е регистрирана нередност и са извършени всички плащания, бенефициерът връща на ДФЗ-РА предоставената му безвъзмездна финансова помощ в размер на установената по нередността сума, ведно със законната лихва от момента не регистриране на нередността. Според чл. 36 от административния договор с подписването на договора бенефициерът декларира, че е запознат със съдържанието на договора и всички приложения, изразява съгласие с тях и се задължава да изпълнява всички произтичащи от тях задължения", а съгласно чл. 37 УО отпуска безвъзмездната финансова помощ при условията и сроковете, определени в настоящия договор и приложенията, неразделна част от него и действащите нормативни актове . В периода от 21.05.2021 г. до 26.07.2024 г. РУО няколкократно изисква от бенефициера информация във връзка с изпълнението на проекта, ползването на активите по предназначение, таблици, обяснения и други като го информира, че е започнала процедура по администриране на нередност. Фратерра ООД предоставя информацията, обяснение, таблици и други. На 16.08.2024 г. РУО уведомява Фратерра ООД, че е установена нередност относно неизпълнение на производствената програма за производствения период след реализация на инвестицията, а именно 01.01.2017 г. 17.11.2020 г. въпреки допустимите и отчетени пазарни колебания и предстоящото определяне на финансова корекция за нея, предоставен е срок от 14 за възражения и доказателства във връзка с констатираното неизпълнение. В определения срок Фратерра ООД не представя отговор и доказателства. На 14.10.2024 г., с Решение Р Д-398, изпълнителният директор на ИАРА, на основание член 3, б. "р" и член 96 от Регламент (ЕО) 1198/2006, чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7, чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗУСЕСИФ и чл. 13 и 37 от административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ 543 от 18.11.2015 г. установява 95,48% неизпълнение на производствената програма за периода от първа до четвърта производствената година включително спрямо декларираното по счетоводни документи количество произведена и реализирана продукция за периода на мониторинг 2017 - 2020г. За нарушението е определена финансова корекция в съответствие с Методика за определяне на размера на финансови корекции по проекти финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство", съфинансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 2013 г. За установеното неизпълнение на производствената програма от 95,48 % е определена финансова корекция от 30% върху стойността на изплатената безвъзмездна финансова помощ (48 042,63 лв.), за общо неизпълнение дни на мониторинга 1095 като съответно се получава сума за възстановяване 10 807,65лв Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Съдът приема, че производствената програма представлява одобрен индикатор за оценка на изпълнението на проекта, тъй като съдържа количествени показатели като брой услуги, приходи от тях, а това са надеждни измерители на икономическия ефект от инвестицията, които самият бенефициер е предложил, а Управляващият орган одобрил, с подписването на договора и неизпълнението им по същество представлява неизпълнение на проекта, като сочи и конкретните норми от административния договор въз основа, на които прави този извод. Съдът подробно обсъжда възраженията, че липсва фактическо и правно основание на нередността, и относно размера на финансовата корекция, като обосновава неоснователност на доводите на жалбоподателя. Въз основа на всичко изложено Административен съд - Добрич прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Националният законодател е дефинирал лимитативно основанията за определяне на финансова корекция в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Органът приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ неизпълнение на одобрените индикатори: Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието индикатори . Поради това и в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ 883) първоинстанционният съд правилно е определил съдържанието на понятието "индикатор" според общоупотребимия български език. Съгласно Български тълковен речник, София, Наука и изкуство, 2008, с. 326 "индикатор" е измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо. В контекста на предмета на делото това значи, че индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Видно от доказателствата по делото, процесният проект е одобрен при точно определени параметри инвестиционно намерение, включващо, съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба 6 от 3.05.2012 г., посочените, съгласно Приложение 1 части. То включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, анализ на приходите и разходите от реализацията на продукцията след реализация на инвестиционния проект. Тези компоненти на инвестиционното намерение, които са същността на одобрения проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на оперативната програма и в частност на процесната процедура, тъй като е с доказана икономическа жизнеспособност по смисъла на § 1, т. 20 от Наредба 6 от 03.05.2012 г. Одобреният проект, в т. ч. и инвестиционното намерение в неговите две части, е не само част, той е предмет на договора за безвъзмездна помощ. Именно производствената програма е, това което при кандидатстване за одобрение мотивира органа да финансира проекта и точно тя е тази, която доказва ефекта от инвестицията. Задължението за изпълнение на производствената програма е пряко следствие на изпълнението на предмета на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. С изтичането на срока за изпълнение на инвестиционната програма не свършват задълженията на бенефициера по договора, защото той има задължение да докаже, чрез изпълнение на производствената програма, ефективността на инвестицията. Горното обаче не значи автоматично, че всеки един елемент на одобрения проект е и индикатор по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Тъй като органът не е определил предварително и изрично, кои от елементите на одобрения проект ще бъдат и индикатори за неговото изпълнение е необходимо съдът да прецени дали приетото от органа в оспорения акт е действително индикатор за изпълнението на проекта. Относно квалифицирането на нарушението - неизпълнение на производствената програма за периода от 01.01.2017 г.до 17.11.2020 г е 95,48%, като нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ е налице съответствие между фактическото основание, посочено от административния орган, и хипотезата на посочената разпоредба. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средства от европейските фондове може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при неизпълнение на одобрени индикатори. Производствената програма представлява неразделна част от инвестиционното намерение и е одобрен индикатор, който подлежи на проверка от Управляващия орган по програмата и може да обоснове от фактическа страна нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Обратното разбиране застъпено от касатора в жалбата му не може да бъде споделено, тъй като не държи сметка нито за целите на програмата, нито за заложените по конкретния договор цели и очакван икономически ефект от реализираните на проекта в петгодишния срок на устойчивост, именно те се отразяват в производствената програма. С оглед посоченото правилен и съответен на закона и неговата цел е изводът на съда, че параметрите на производствената програма могат да бъдат индикатор, неизпълнението на който е фактическо основание за нарушението по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Неоснователен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд не е приложил правилно понятието за нередност, дадено в чл. 3, б р от Регламент 1198/20026 г. относимо към спора и не е съобразил, че в оспорения акт липсва посочена нарушена Съюзна правна норма. Правилно съдът е потърсил в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) решения, които се отнесат по понятието нередност като основание за определяне на финансова корекция. Първоинстанционният съд точно е открил, че решението по съединени дела С-260/14 и С-261/14 имат съображения, които водят до извод, че нарушението на икономическия оператор, което обосновава нередност може да се отнася, както до Съюзна правна норма, така и до национална правна норма, когато те са свързани с изпълнението на операции, финансирани от Европейския съюз. Съгласно т. 35, 36 и 37 от решение от 26.05.2016 г. по съединени дела С -260/14 и С-261/14, СЕС напомня, че: т. 35 съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2015 г., Sodiaal International, C-383/14, EU:C:2015:541, т. 20 и цитираната съдебна практика) ; т. 36 В този смисъл, макар от текста на член 1, § 2 от Регламент 2988/95 и на член 2, точка 7 от Регламент 1083/2006 да следва, че нарушаването на правото на Съюза представлява нередност, не би могло да се изключи, че такава нередност може да произтича и от нарушаването на националното право ; 37 В тази връзка следва да се има предвид, че доколкото разглежданите в главното производство операции са се ползвали от финансиране от Съюза, за тях се прилага правото на Съюза. Поради това понятието за нередност по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент 2988/95 и на член 2, точка 7 от Регламент 1083/2006 трябва да се тълкува като отнасящо се не само до всяко нарушение на това право, но и до нарушаването на разпоредбите на националното право, които допринасят за обезпечаване на правилното прилагане на правото на Съюза в областта на управлението на финансирани със средства на Съюза проекти . Предвид идентичността на понятието нередност по член 1, § 2 от Регламент 2988/95 и на член 2, точка 7 от Регламент 1083/2006 с това по чл. 3, б. р от Регламент 1198/2006, то дадените указанията от СЕС за обхвата на понятието и неговото разбиране са напълно приложими към настоящия казус, който се отнася до нередност, свързана с изпълнението на операции финансирани от Европейския фонд за рибарство по програмния период 2007 -2013 г. Налага се заключение, че Административен съд Добрич е съобразил извода си - налице ли е нередност чл. 3, б. р от Регламент 1198/2006, прилагайки правилно указанията на СЕС, че нередност може да произтича и от нарушение на националното право щом същото е свързано с изпълнението на операции, финансирани от Европейския съюз. При това положение правилен е и изводът, че оспореният административен акт има правно основание - чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, същото съответства на фактическото такова неизпълнение на производствената програма, която представлява индикатор за изпълнение на проекта, а това е довело до неправомерно изплащане на средства от бюджета на Европейския съюз, а това обосновава наличие на всички елементи от фактическия състав на нередността по чл. 3, б. р от Регламент 1198/2006. Правилни са и изводите на съда относно законосъобразното индивидуализиране на размера на финансовата корекция за нередността неизпълнение на одобрени индикатори. Методиката за определяне размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство , съфинансиран от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007-2013 г., обн., ДВ, бр. 38 от 24.04.2020 г. е приложима към момента на издаване на административния акт. Изрично в подзаконовият акт е посочено, че при установяване на повторно или следващо несъответствие на производствената програма УО предприема действия по администриране на нередността и/или налагане на финансова корекция в размер съгласно Таблица 2 от раздел втори за Специфични случаи за определяне на размера на финансовата корекция по т.1.2 Проекти по подмярка 4.1. А Финансова подкрепа за прилагане на местни стратегии за развитие и покриване на оперативни разходи на рибарски групи. Процесният проект получава финансиране именно по посочената подмярка, а проектът е изпълнен с участието на Местна инициативна рибарска група Шабла Каварна Балчик . Посочената е формулата за определяне на размера на финансовата корекция К=Пк х БФП, където Пк е процентният показател на финансовата корекция, а БФП безвъзмездната финансова помощ, К е размерът на финансовата корекцияи именно тя е приложена правилно от административния орган. Методиката е разработена от Управляващия орган предвид заложеното в чл. 56 от Регламент 1198/2006 и същата се отнася именно за определяне размера на финансови корекции касаещи единствено процесната оперативна програма т.е. методиката се явява специален подзаконов нормативен акт и правилно е приложена от издателят на акта. В случая няма спор между страните относно процента неизпълнение на производствената програма, настоящият кастор изрично е заявил това пред първоинстанционния съд, оспорвал е само обсоятелството, че показателите заложени в производствената програма не са одобрени индикатори, поради което тяхното неизпълнение не може да обоснова наличието на нередност. Последното е опровергано от изложението по-горе съображения. Останалите доводи от касационната жалба за несъответствие на Методиката за определяне размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство с изискванията за форма и съдържание на подзаконов нормативен акт не следва да се обсъждат в настоящото производство, тъй като касаят основания за оспорването на законосъобразността на акта по реда на чл. 185 и сл. АПК, а настоящото производство не е такова и няма данни подзаконовият нормативен акт или части от него да са отменени по съдебен ред. С оглед посоченото Методиката за определяне размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство , съфинансиран от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007-2013 г., обн., ДВ, бр. 38 от 24.04.2020 г. законосъобразно е използвана и приложена от административния орган при индивидуализиране размера на конкретната финансова корекиция. Неоснователен е и доводът, че съдът не е отчел същественото нарушение на административнопроизводстваните правила при издаване на оспорения акт необсъждане на всички възражения и доказателства, представени преди издаването на акта. Преди всичко следва да се отбележи, че съдът точно е установил че след получаване на уведомлението за установена нередност и предстоящото издаване на акт за определяне на финансова корекция за нея от 16.08.2024 г. бенефициерът не е представил възражение по констатираното нарушение в указания му срок, поради което административният орган не е имал задължение да обсъжда такова. Представените при предходна кореспонденция между Управляващия орган и бенефициера документи, обяснителни записки, счетоводни и други документи са обсъдени от административния орган, тъй като именно въз основа на тях той е направил фактическите си установявания, отчел е неблагоприятното въздействие на пандемията от Covid-19 като съответно е намалил периода на неизпълнение, след което е приложил формулата за определяне на размера на корекцията. Неоснователен е доводът на допускани от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото не е обсъдил всички доводи от жалбата на бенефициера. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, същото има изложени подробни аргументи по всяко едно от основания за оспорване на административен акт (чл. 146 АПК), включително относно фактическите и правните основания на акта, спазването на производството по издаването му, както и относно определянето на размера на финансовата корекция и приложението на Методиката за определяне размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство , съфинансиран от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007-2013 г., обн., ДВ, бр. 38 от 24.04.2020 г. Направените от съда изводи съответстват на закона и събраните доказателства по делото, поради което са правилни и обосновани. Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът е направил, въз основа на точно установени факти по делото, правилни и обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение