Решение № 7080 от 13.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Ямбол, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Михова, срещу решение 42 от 10.03.2022 г., постановено по административно дело 319/2021 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е: 1) отменено решение 2153-28-109/02.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол и разпореждане 282-00-229-6/12.11.2021 г. на длъжностно лице, на което е възложено ръководството по осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол; 2) осъдено ТП на НОИ Ямбол да заплати на А. Асенов направените разноски по производството за платени адвокатско възнаграждение и държавна такса, общо в размер на 360 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на А. Асенов до първоинстанционния съд срещу решение 2153-28-109/02.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол. Възвежда и искане за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация А. Асенов, с [ЕГН], от гр. Елхово, [адрес], действащ лично и чрез пълномощника адвокат Атанасова, оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли, а обжалвания с нея съдебен акт да бъде потвърден, като претендира и присъждане на понесените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага то да бъде отменено, а жалбата на А. Асенов срещу решението на директора на ТП на НОИ Ямбол да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Ямбол е решение 2153-28-109/02.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на А. Асенов против разпореждане 282-00-229-6/12.11.2021 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 във връзка с чл. 114 ал. 1 от КСО е разпоредено на жалбоподателя да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 27.06.2016 г. до 26.03.2017 г. в размер на 12 540.37 лв. главница и 6 147.57 лв. лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. По делото е установено, че със заявление на 26.07.2016 г. А. Асенов е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като е декларирал, че трудовото му правоотношение с ЕТ Ивана 50 И. Митева е прекратено на 27.06.2016 г. Въз основа на заявлението и представените документи, с разпореждане 282-00-299-3/24.11.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1, и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент /ЕО/ 883/2004 г., на Асенов е било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 66.00 лв., като за периода 27.06.2016 г. - 26.03.2017 г. общият размер на изплатените му обезщетения се равнява на 12 540.00 лв. С две последващи разпореждания от 11.11.2021 г. е отменено разпореждането за отпускане на ПОБ и отказано отпускането му. На следващия ден - 12.11.2021 г., длъжностното лице, на което е възложено осигуряването за безработица в ТП на НОИ Ямбол, е издало процесното разпореждане за възстановяване на недобросъвестното полученото ПОБ с лихвата по чл. 113 от КСО. Посочил е, че за Асенов не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнал да упражнява трудова дейност, ако и да е подадено уведомление по чл. 62 от Кодекса на труда (КТ), плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО. Органът е акцентирал и върху това, че са заличени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в Регистъра на осигурените лица. Против последното разпореждане е подадена жалба от Асенов, като с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 02.12.2021 г. директорът на ТП на НОИ Ямбол не я е уважил, като е обосновал, че жалбоподателя не е упражнявал трудова дейност при осигурителя-едноличен търговец, поради което същия не попада в кръга на осигурените лица, а знанието му, че такава дейност не е осъществявал, обуславя недобросъвестност при получаването на обезщетенията за безработица. За да уважи сезиралата го жалба от Асенов срещу решението на ръководителя на ТП на НОИ Ямбол, първоинстанционният съд е аргументирал теза, че оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане са постановени при неизяснена фактическа обстановка (съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК) и несъответстващи мотиви (неспазване на установената форма по смисъла на чл.146, т. 2 вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). Съдът е анализирал писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, явяващи се официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ползващи се с материална доказателствена сила, изложеното от жалбоподателя, свидетелските показания на И. Митева, като е приел, че през периода 16.06.2016 г. 26.06.2016 г. А. Асенов е полагал труд като метач по силата на сключения между него и ЕТ Ивана 50 - И. Митева договор (при договорено месечно възнаграждение 2 400.00 лв.!), следователно е придобил качеството осигурено лице и е имал основание да получава парични обезщетения за безработица, поради което административните органи незаконосъобразно са изискали от него да върне ПОБ като недобросъвестно получени, и то с предвидената в закона лихва. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Проверяваният съдебен акт обаче страда от пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият касационен състав не споделя тези от изводите на първоинстанционния съд, мотивирали го да отмени решението на директора на ТП на НОИ Ямбол и потвърденото с него разпореждане. Ямболският административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен решаващ извод. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Съдът не е съобразил всички нормативни изисквания относно реда и предпоставките за издаване на процесните пред него решение и разпореждане, поради което е стигнал до необоснован краен извод за тяхната незаконосъобразност. Първоинстанционният съд неправилно е възприел установените с доказателствата по делото факти и вследствие на това е извел погрешни правни изводи, довели до неправилно приложение на материалното право. В случая липсват доказателства за това, че Асенов е упражнявал трудова дейност и съответно е възникнало основание за осигуряване за периода при осигурителя ЕТ Ивана 50 И. Митева , което от своя страна обуславя извода, че данните за осигурителният му статус са некоректни. Съдът неправилно не е кредитирал приобщените писмени доказателства, а именно протоколи, издадени разпореждания и задължителни предписания и не е изложил мотиви относно правното им значение с оглед нереализирането на фактическия състав за възникване правото на парично обезщетение за безработица. В случая приложените по делото доказателства - констативни протоколи и др., са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, неоспорени по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. Същите се ползват с материална доказателствена сила, и от тях се установява, че през процесния период ЕТ Ивана 50 И. Митева не е извършвал дейност по смисъла на Търговския закон, която да предполага наемане на множество лица по трудов договор за осъществяването ѝ, не са установени данни за реализирани приходи и изплащане на възнаграждения на лицата, за които са подавани данни в регистъра на осигурените лица, както и за извършване на трудова дейност от тях. Видно от приложената към корицата на делото административна препика, в частност протокол П-02002819120263-073-001/25.03.2020 г., И. Митева е декларирала, че Асенов не е работил при нея. Доказателствата по делото сочат, че административният орган е предприел всички необходими и възможни действия по установяване на обективната истина при спазване на принципите на истинност и служебно начало, съгласно чл. 7 и чл. 9 от АПК, противно на приетото от съда. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Легалната дефиниция на понятието "осигурено лице" се съдържа в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Според него "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал .1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е то реално да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. От данните по делото явства, че Асенов не е полагал труд на посочената длъжност метач , а след като не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, за него не е възникнало качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. От друга страна, знанието, че не е престирал труд за работодателя ЕТ Ивана-50-И. Митева и съответно, че поради това не може да се счита осигурен, обуславя наличието на недобросъвестност още при подаване на заявлението за отпускане на ПОБ, а оттам и при получаването на отпуснатото му обезщетение за безработица. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. В разглеждания казус е налице хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, защото недължимите осигурителни плащания за ПОБ са получени от Асенов недобросъвестно, именно предвид това, че той е знаел, че не е работил за ЕТ Ивана 50 - И. Митева , но въпреки това е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, позовавайки се на невъзникналото му (поради неупражняване на труд) осигурително правоотношение. След като Асенов не е упражнявал дейност, законосъобразно ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Ямбол е наредил лицето да възстанови недобросъвестно получените суми, ведно със следващата се лихва по чл. 113 от КСО. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Макар да липсва легално определение на понятието недобросъвестност при получаване на осигурителни плащания, то в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. За пълнота в тази връзка трябва да се отбележи, че по делото не е спорно, че обсъжданото парично обезщетение за безработица е било получено от Асенов, като няма спор и досежно изчисленията на административния орган по отношение размера на главницата и лихвата. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон, довело до необоснован краен правен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Асенов се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора няма основание да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски, а трябва да бъде уважена своевременно заявената акцесорна касаторова претенция за присъждане на направените разноски в хода на съдебното производство и на юрисконсултско възнаграждение. Поради това сума в общ размер от 400 лв. следва да бъде присъдена в полза на ТП на НОИ Ямбол (платима от А. Асенов), от която 200 лв. заплатени като държавна такса по касационното оспорване, и по 100 лв. на инстанция юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред двете съдебни инстанции, реализирана от надлежно упълномощената юрисконсулт Михова, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение