Решение № 11289 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6320/2016 г.
ВАСПетчленен състав25.10.2016 г.докладчик Здравка Шуменска
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молба на П. Д. С. по реда на чл. 237 и сл. от АПК с искане за отмяна на решение № 3957 от 6.04.2016 г. по адм. дело № 4975 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение. ОСЪЖДА П. Д. С. да заплати на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси сумата 300.00 лв., съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11289 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6320/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производство е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на П. Д. С., с което се предявява искане за отмяна на решение № 3957 от 6.04.2016 г. по адм. дело № 4975 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В молбата, в която искателят е посочил правната квалификация на искането си, а именно чл. 238, чл. 239 и чл. 240 от АПК, са изложени и фактически съображения в четири точки, като последната съдържа три подточки, а именно А), Б) и В). Приложил е към искането доказателства под опис от № 1 до № 6, включително. Според искателя са налице основания за отмяна на посоченото решение, като се изразява и воля за подаване от негова страна на жалба до Европейския съд по правата на човека, независимо от изхода на настоящото дело. В дадения от съда срок искателят представя писмена защита от 20.09.2016 г., като в нея възразява срещу присъждане на съдебни разноски на ответната страна. Ответната страна по искането - Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси в становище по реда на чл. 242 от АПК, представено от процесуалния представител юрисконсулт А. П., оспорва същата. Излага съображения за недопустимост на искането му, поради нередовността му с конкретно посочени основания по чл. 239 от АПК. В условия на алтернативност се излагат доводи за неоснователност на искането. В съдебно заседание от 15.09.2016 г. юрисконсулт А. П. изразява конкретни съображения и претендира присъждане на съдебни разноски. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта и основателността на искането, по реда на чл. 237 и сл. от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е процесуално допустимо като подадено в срок и от надлежна страна, а разгледано по същество е неоснователно. Решението, чиято отмяна се иска е постановено в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С това решение е оставено в сила решение № 579 от 4.02.2015 г. по адм. дело № 5940 по описа за 2014 г. на административен съд - С. град. П. производство пред последния е било по повод предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 1 000.00 лв., за вреди от неимуществен характер, претърпени от ищеца. Изложените в искането за отмяна доводи могат да бъдат преценявани като основание по чл. 239, т. 5 от АПК, но не могат да бъдат приети като такова, уредено в цитираната разпоредба, което да обоснове прилагането на нормата и отмяна на съдебното решение по извънредния способ за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК. В искането са изложени фактически съображения относно допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от касационния съдебен състав като: допускане само на един свидетел при искане за двама свидетели, несъобразяване с даденото становище на представителя на прокуратурата за основателност на предявения иск, непълнота на административната преписка при Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, противоречива съдебна практика относно присъждане на съдебни разноски, необсъждане на възраженията и обясненията на заинтересовани граждани, съответно и липса на мотиви в двата съдебни акта. Всички тези аргументи могат да бъдат квалифицирани като касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно съществено нарушаване на съдебнопроизводствените правила. Те обаче не могат да обосноват основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК Последните две обстоятелства, които по съдържанието си представляват процесуални действия като част от съдебното производство и сами по себе си гарантират нормалното му развитие. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК има предвид нарушение на такива правила, което да ограничи или препяства в пълен обем правото на защита на страните, което в процесния случай не се доказва. Представените и описани в искането за отмяна писмени документи - преписи са части от съдебните досиета на административния съд - С. град и Върховния административен съд. При този изход от делото на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 300.00 лв., на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд,