Решение № 7288 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 50/2021 г.

Решение № 7288 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 50/2021 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. С., с адрес гр. Перник, [улица], срещу Решение № 435 от 16.10.2020 г., постановено по адм. дело № 470/2020 г. по описа на Административен съд – Перник. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на Ю. С. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/3448 от 25.06.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" - сумата от 100 лева - разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи, че съдът не бил установил по безспорен начин как му е връчено писмо изх. № 016500/3448 от 2019 г. Твърди, че решението е издадено в нарушение на чл. 35 от АПК. Не са събрани доказателства дали има настъпили форсмажорни обстоятелства и дали лицето има издаден ТЕЛК. Претендира се отмяна на оспореното решение. Ответникът – заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез юрк. П., в писмена молба с характер на писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество е основателна. Предмет на проверка относно неговата законосъобразност пред административния съд е бил АУПДВ № 01-6500/3448 от 25.06.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който Ю. С. е изключен от подпомагане и му е издаден акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 1 542. 05 лева, представляващ 25 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011, 2012, 2013 и 2014 година на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ, административния съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон, които го правят законосъобразен. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че С. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 517230 в ДФ"Земеделие" в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. През първата година от ангажимента, по заявление с УИН 14.21.0311/21884, за кампания 2011 г. му била изплатена сумата от 2944, 26 лева. Подадени са заявления за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., като за 2015 г. не е подадено заявление за подпомагане. През втората година от ангажимента, по заявление с УИН 14.18.0412/30969, за кампания 2012 г. не му е била изплатена сума. През третата година от ангажимента, по заявление с УИН 14.20.0513/35280 за кампания 2013 г. му е била изплатена сумата от 3223, 94 лв. През четвърта година от ангажимента по заявление е УИН: 14.29.0514/37786 за кампания 2014 г. не му е била изплатена сума. Общата изплатена сума по мярка 211, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане през тези години, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента възлиза на 6168, 20 лева. За 2015 г. Ю. С. не е подал заявление за подпомагане по мярка 211, като не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., да извършва земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в същия район през всяка година след първото компенсаторно плащане. В мотивите на атакуваното решение е прието, че с писмо изх. № 01-6500/3448 от 24.06.2019 г. С. е уведомен, че се открива производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото е посочено, че това се извършва заради неподаването за кампания 2015 г. на заявление за подпомагане по мярка 211, представляващо неизпълнение на задълженията по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Уведомителното писмо е връчено на земеделския производител по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, в относимата му редакция към 24.06.2019 г., чрез поставянето му на таблото за уведомяване на ДФ "Земеделие" – Областна дирекция – Перник. Към тази процедура за обявяване на уведомлението органът по приходите е пристъпил, след като пощенската пратка, с която е изпратено на Ю. С. писмо изх. № 01-6500/3448 от 24.06.2019 г. е върнато като непотърсено на 31.07.2019 г. Пощенската пратка е изпарена на адреса, на който жалбоподателят е получавал кореспонденцията си с ответния административен орган. Въз основа на тези констатации решаващият състав е приел, че лицето е надлежно уведомено за започване на административното производство по издаване на АУПДВ. Съдът е стигнал до извод, че от приетите по делото писмени доказателства се установяват извършените от ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция плащания към Ю. С.. Приел е, че е извършено първо компенсаторно плащане и съответно е възникнало задължение за земеделския производител да подаде заявление за подпомагане по мярка 211. Подадени са такива за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., като обаче няма подадено такова за 2015 г. Според съда с последния юридически факт се обвързва правната последица административният орган да прекрати поетия от земеделския производител многогодишен ангажимент и правилно административният орган е определил сума за възстановяване в размер на 25 % от изплатеното финансово подпомагане. Решението е неправилно. Основателно е поддържаното пред касационната инстанция, както и при подаване на жалбата пред АС-Перник твърдение на адресата на АУПДВ, че уведомителното писмо по чл. 26, ал. 1 от АПК не му е надлежно връчено. В противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че в административното производство по издаване на оспорения АУПДВ е спазено изискването по чл. 26, ал. 1 АПК. Тази норма предвижда, че за започване на производството по издаване на индивидуален административен акт се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, освен заявителя. Производство по издаване на АУПДВ започва по инициатива на административния орган, поради което лицето следва да бъде надлежно уведомено. Спазването на това изискване е свързано с изпълнение на задължението на административния орган по чл. 34, ал. 3 АПК – да осигури възможност за участие на страните в административното производство. Възможните начини за уведомяване са предвидени в чл. 61 от АПК, в редакцията му към 24.06.2019 г., когато е започнало административното производство по издаване на АУПДВ. Уведомително писмо изх. № 01-6500/3448 от 24.06.2019 г. е изпратено по пощата на Ю. С. на адреса посочен в административната преписка. Няма законова забрана административният орган да връчи уведомителното писмо, чрез изпращане на пощенска пратка. За да бъде валидно връчването и да породи правни последици обаче, е необходимо да бъде осъществено при спазване правилата, установени за извършване на пощенската услуга. Пратката в настоящето производство е доставена от "Български пощи" ЕАД. Според т. 44, б. "а" от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от оператора, препоръчаните пощенски пратки, каквато е процесната, чрез която е изпратено уведомителното писмо до касатора, се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис като за юридическите лица доставката е на посочения на пратката адрес в деловодството или на упълномощен служител. Съгласно т. 53 от Общите условия пощенските пратки, които не могат да бъдат доставени поради това, че: не са потърсени в определения срок; получателите отказват да ги получат; заминали са на неизвестен адрес; непознати са на посочения адрес или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не съществува, се връщат веднага на подателя. От съдържанието на правилата за доставяне на пощенската пратка се налага извод, че отбелязването в известието за доставяне (обратна разписка), че пощенската пратка е "непотърсена", означава, че не е връчена. Отбелязването върху пратката не замества дължимото от административния орган изпълнение на задължението за връчване. В този случай органът е длъжен или да повтори избрания способ за съобщаване чрез пощенски оператор, или да използва други способи за връчване на съобщението по смисъла на чл. 61, ал. 2 АПК. Връщането от пощенския оператор на известието за доставяне с отбелязване, че съобщението не е потърсено не значи, че лицето не е намерено на адреса по смисъла на чл. 61, ал. 3 АПК. Като е преминал към способ за съобщаване на акта по чл. 61, ал. 3 АПК – чрез съобщение на информационното табло в административния орган, без да са налице предпоставките за това, органът е допуснал съществено нарушение на правилата за съобщаване, което е опорочило административното производство. В този смисъл е и безпротиворечивата практика на ВАС по аналогични случаи – решение № 824 от 22.01.2018 г. постановено по адм. д. № 7844/2017 г., решение № 5364 от 5.05.2020 г. постановено по адм. д. № 14214/2019 г.; определение № 6966 от 9.05.2019 г. постановено по адм. д. № 4598/2019 г., решение № 6327 от 28.05.2020 г. постановено по адм. д. № 2928/2020 г. Касаторът не е бил уведомен за започването на производство по издаване на АУПДВ и е бил лишен от възможността да изрази становище по доводите на администрацията и фактическите констатации. Според настоящия касационен състав допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е лишило адресата на акта от възможност да участва в производство по издаване на АУПДВ. Пред касационната инстанция, до провеждане на откритото съдебно заседание, от касатора не е направено искане за заплащане на разноски, поради което и произнасяне в този смисъл не се дължи. Въз основа на горните мотиви решението, с което жалбата на Ю. С. е отхвърлена следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорения АУПДВ. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение