Решение № 4220 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4964/2017 г.

Решение № 4220 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4964/2017 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК. Образувано е по жалба, подадена от Х. С. Н. от гр. Я., чрез процесуален представител, против заповед № РД 46-141 от 1.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Заповедта е обжалвана в частта й, касателно декларираните парцели с разлика спрямо слой "Площи, допустими за подпомагане" по УРН 230878 в землищата на с. В., с. М. Ш. и С. С жалбата се излагат доводи за нищожност, поради липса на мотиви, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - основания за отмяна по чл. 146 от АПК. По изложените съображения жалбоподателят моли, заповедта на министъра в обжалваната й част да се отмени. Претендира се и присъждане на разноски. Ответната страна - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна. По изложените съображения в представените писмени бележки моли, тя да не се уважава. Претендира прекомерност на разноските поискани от жалбоподателя. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е срещу част от административен акт, с който неблагоприятно се засяга жалбоподателя. От данните по делото се установява, че Х. С. Н. е регистриран като земеделски стопанин с УИН 28/040716/81528. Подал е възражение с вх. № РД - 16-410-33 от 03.02.2017 г. срещу заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", като част от СИЗП за кампания 2016 г. (заповед № РД 46-21 от 24.01.2017 г.) Във възражението си е посочил 42 броя парцели с идентификационните им номера, за който е установено несъответствие между декларираната и допустимата за подпомагане площ. Във връзка с възражението е приложено и обяснение от Х. Н., с дата 7.02.2017 г., че ПИ с ЕКАТЕ 46704 в землището на с. М. Ш. е опожарен, за което прилага удостоверение за проишествие, рег. № 365 от 07.09.2016 г. на МВР - Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Е.. Като в настоящето производство жалбоподателят представя удостоверение за проишествие, рег. № 477 02.10.2017 г. на МВР - Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Е., в което е записано, че проишествието /пожарът/ е в резултат на природно явление - форс мажорно обстоятелство и няма данни да е причинен от физически лица. Със заповед № РД 46-141 от 1.03.2017 г. министърът на земеделието и храните, на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 2006 г. е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", за кампания 2016 г., като част от СИЗП. Тъй като възражението му не е било уважено настоящият жалбоподател е подал и жалбата си срещу частта от заповедта на министъра на земеделието и храните. Ответната страна е приложила по делото заповед № РД 09-582 от 12.08.2016 г., издадена на основание чл. 25, ал. 4 ЗА във връзка с чл. 6, т. 11 и 13 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните и чл. 30, ал. 2 и ал. 4, т. 2, чл. 33, ал. 4 и чл. 33а, ал. 1 и 2 ЗПЗП от министъра на земеделието и храните, ведно с две приложения към нея, както и заявка за публикуване на писмени материали на интернет сайта на МЗХ. С протоколно определение от 11.10.2017 г. съдът е дал възможност на жалбоподателя да посочи точно какво липсва от преписката и какво следва да бъде изискано от ответника, допуснал е и извършване на техническа експертиза със задача поставена в т. 2.2 от писменото становище на жалбоподателя, с възможност да допълни задачата. След постъпването на допълнителна молба от 18.10.2017 г. на жалбоподателя съдът с ново определение от 30.10.2017 г. е назначил вещо лице и е задължил ответника да представи описаните в молбата документи. В изпълнение на указанията по делото са постъпили заверен копия от доказателства. Административният орган по повод на образуваното съдебно производство и дадените указания е предоставил на съда писмо с изх. № 11-50 от 12.02.2018 г. на директора на Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в Министерството на земеделието, храните и горите. В него се пояснява, че в допълнение предоставя на CD извадка от ЦОФК - изготвена по самолетно заснемане от 2013 г. Уточнено е, че същата представлява най-актуалната ЦОФК за района, в който Х. Н. е идентифицирал площи за подпомагане, за кампания 2016 г. По делото е изслушано вещото лице, което е отговорило на зададените от страните въпроси. Ответната страна го е оспорила относно 22 парцела от общо заявените 42, без да поиска допълнителни задачи. В останалата част - 20 от завените парцела, заключението не е оспорено, а по същността си то потвърждава изцяло изключването им от специализирания слой. При извършения контрол по реда на чл. 168 от АПК, съдебният състав намира, че обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган, в необходимата форма, а мотивите за издаването й се съдържат в отразеното в протоколите при извършените специализирани теренни проверки. Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2, която се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 министърът на земеделието, храните и горите е издал Наредба № 105, според § 4 от заключителните й разпоредби. СИЗП и данните включени в нея са посочени в чл. 33 ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105. В чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП, в приложимата й редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, а това е Наредба № 2. В ал. 2 на същата норма е посочено, че данните в системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. От този преглед на нормативната уредба следва, че заповед № РД 46-141 от 1.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидения ред в посочените норми от ЗПЗП и чл. 16а и чл. 16б от Наредба № 105. В чл. 15 от Наредба № 105 е разписан редът за извършване на специализираните теренни проверки, като в ал. 7 е посочено, че земеделският стопанин може да присъства при извършването й, от което следва, че присъствието му не е задължително, като във второто изречение на нормата се уточнява, че специализираната теренна проверка се извършва и без присъствието му. От това следва, че теренната проверка е извършена без присъствието на жалбоподателя, което не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правото на защита на жалбоподателя също не е нарушено, защото той е подал възражение срещу заповедта, с която е одобрен проекта на специализирания слой, а освен това е упражнил и правото си на защита пред съда. Поради това настоящият съдебен състав намира, че възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, предмет на жалбата, е неоснователно. Въз основа на събраните и анализирани доказателства може да се направи извод за частична основателност на жалбата. При издаването на оспорената заповед по отношение на четири парцела (БЗС 66679-210-1-1; БЗС 83051-576-9-1; БЗС 83051-590-8-1 и БЗС 83051-612-1-1) е допуснато нарушение на материалния закон. По отношение на тези четири парцели границата на допустимия слой не е коректно определена. Няма данни, за БЗС 66679-210-1-1; БЗС 83051-576-9-1; БЗС 83051-590-8-1,които да определят изключения участък от заявените парцели като недопустими за подпомагане площи. По отношение БЗС 83051-612-1-1 няма данни да е извършвана проверка на ФБ 612, няма и направени снимки на недопустимите площи. По отношение на БЗС 83051-576-9-1 и БЗС 83051-590-8-1 няма данни да е извършена проверка за недопустимата площ, а за БЗС 66679-210-1-1 отново няма данни за недопустимите елементи. Следователно няма противопоставими данни относно допустимостта за подпомагане, уредени в чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Неспазването на материалния закон е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Поради това заповедта следва да се отмени: 1. в частта й, с която от одобрения окончателен специализиран слой са изключени 0.14 ха от парцел с идентификатор 66679-210-1-1; 2. в частта й, с която от одобрения окончателен специализиран слой са изключени 0.17 ха от парцел с идентификатор 83051-576-9-1; 3. в частта й, с която от одобрения окончателен специализиран слой са изключени 0,13 ха от парцел с идентификатор 83051-590-8-1; и 4. в частта й, с която от одобрения окончателен специализиран слой са изключени 0.11 ха от парцел с идентификатор 83051-612-1-1. Допустимата за подпомагане площ от посочените парцели следва да се определи въз основа на заключението на вещото лице по настоящото дело. За определяне на недопустимите за подпомагане площи преписката следва да се върне на министъра на земеделието и храните за изпълнение на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Неоснователно е възражението на ответника срещу експертизата в тази й част, като възражения не могат да опровергаят посоченото доказателствено средство, което е изготвено компетентно и е добре мотивирано. По отношение на 18 от заявените парцели - опожарени, намиращи се във ФБ 46704-358 и описани в експертизата и във връзка с представеното пред настоящата инстанция удостоверение за проишествие, рег. № 477 02.10.2017 г. на МВР - Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Е., в което е записано, че проишествието /пожарът/ е в резултат на природно явление - форс мажорно обстоятелство и няма данни да е причинен от физически лица, настоящият състав приема, че преписката следва да се върне на административния орган за преценка на основанията посочени в чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В същия е разписано, че не са допустими за подпомагане постоянно затревени площи или тези части от тях, за които при проверка на място се установи, че са били изгаряни, освен когато ползвателят на площта представи документ от компетентна структура на Министерството на вътрешните работи за осигуряване на пожарна безопасност, че пожарът е резултат на природно явление или на действия на други лица, какъвто документ в настоящето производство се представя. Видно от представените по делото указания за извършване на специализирани теренни проверки на ФБ за 2016 г. правилото на чл. 9, ал. 5 се съдържа и в тях. В случая земеделският стопанин е представил с възражението си срещу заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", като част от СИЗП за кампания 2016 г. обяснение, с дата 7.02.2017 г., че ПИ с ЕКАТЕ 46704 в землището на с. М. Ш. е опожарен, за което е приложил удостоверение за проишествие, рег. № 365 от 7.09.2016 г. на МВР - Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Е. В същото е записано, че се издава във връзка с възникнал пожар, че проишествието е посетено от екипи на РС ПБЗН - Е., че се води досъдебно производство, но не и че пожарът е резултат на природно явление или на действия на други лица. Удостоверение отговарящо на изискванията на чл. 9, ал. 5 обаче представя пред настоящата инстанция, а именно удостоверение за проишествие, рег. № 477 2.10.2017 г. на МВР - Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Е., в което е записано, че проишествието /пожарът/ е в резултат на природно явление - форс мажорно обстоятелство и няма данни да е причинен от физически лица. Следователно с оглед доказването на обстоятелства, който да изключат определянето на площите като недопустими преписката следва да се върне на административния орган за нова преценка на същите. В останалата й част жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Установява се, че за 20 от заявените парцели, описани подробно в експертизата, действително определената за недопустима площ не отговарят на критериите за допустимост. В тази част е установено, че административният орган коректно е определил след подадено до него възражение недопустимата за подпомагане площ. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски като основателна и своевременно направена следва да бъде уважена. Представен е списък на разноските, който се искат, а именно държавна такса и 1000 лева заплатен адвокатски хонорар, който с оглед направеното възражение за прекомерност следва да бъде редуциран. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят 10 лева държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2, пр. 3 и пр. 5 и чл. 174 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,