Решение № 14939 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13729/2014 г.

Решение № 14939 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13729/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лиляна Стоева Вълкова от гр. Варна против решение № 1848/21.07.2014 г. по адм. дело № 716/2014 г. на Административен съд - Варна. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението са претендира неговата отмяна със законните последици. Подадена е и частна жалба срещу определение № 3813 от 29.09.2014 г., постановено по делото, в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, като се претендира неговата отмяна и намаляване размера на присъдените разноски. Ответниците началник на СГКК - Варна, Димо Иванов Дишев, Димо Манолов Дишев, Тодорка Диянова Дишева, Невенка Димитрова Дишева, Лидия Борисова Пандева, Жеко Иванов Дишев, Недялка Димитрова Дишева и Иринка Манолова Павловане вземат становище по касационната жалба и по частната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалби и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно, както и обжалваното определение, поради липса на основание за редуциране на присъдения размер на разноските. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № КД-14-03-388/10.02.2014 г. на началника на СГКК - Варна, с която е одобрено изменението на КККР със заличаване в КР на вписания собственик Борис Ангелов Вълков на имот с идентификатор 10135.4501.722 и вписване на наследниците на Димо Дишев Димов. Съдът е приел, че са налице основанията за изменение на КР по § 4к, ал. 13, т. 2 вр. с ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 53 ЗКИР, тъй като спора за материално право относно собствеността върху процесния имот е решен със сила на присъдено нещо между вписания в КР собственик Борис Ангелов Вълков и съпругата му Лиляна Стоева Вълкова и новонанесените такива /наследници на Димо Димов - Димо Иванов Дишев, Димо Манолов Дишев, Тодорка Диянова Дишева, Невенка Димитрова Дишева, Жеко Иванов Дишев, Недялка Димитрова Дишева и Иринка Манолова Павловане/ с оспорената заповед - решение от 08.05.2002 г. по гр. д. № 205/2001 г. на РС - Варна, влязло в сила на 20.04.2004 г., на която дата е постановено потвърдително решение от ВКС /решение № 481/20.04.2004 г./ по отношение на решение по гр. д. № 1187/2002 г. на ОС - Варна. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. При правилно установена и подробно обсъдена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразен решаващ правен извод за наличие на предпоставките по § 4к, ал. 13, т. 2 във вр. с ал. 8, т. 1,предл. I от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 53 ЗКИР за изменение на КР за процесния имот идентификатор 10135.4501.722 . От приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза е установено по безспорен начин, че имота, предмет на осъдителното решение по иск по чл. 108 ЗС /решение от 08.05.2002 г. по гр. д. № 205/2001 г. на РС - Варна, влязло в сила на 20.04.2004 г./, с пл. № 722 по КП от 1997 г. съответства напълно по площ и граници на ПИ № 722 по ПНИ от 2003 г. и на имот с идентификатор 10135.4501.722 по КККР, одобрена със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на изп. директор на АГКК. Нормата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвидената с нея процедура за изменение на КК и КР се явява специална по отношение нормите на ЗКИР, но това не игнорира задължението на СГКК за всеобхватна преценка правата на собственост на лицата - фигуриращ в регистъра собственик и претендиращ грешка в ПНИ, тъй като в ал. 8, т. 1 на § 4к е визирано, че "при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред". В тази връзка не е обвързващо за СГКК и решението на комисията за изменение плана на новообразуваните имоти, а СГКК следва да установи наличие на констатациите, залегнали в решението, както и наличие на основания за изменение в кадастралната карта и регистър. Както правилно е установил административният съд СГКК е извършила описаната по-горе цялостна преценка и при безспорните данни за разрешен по съдебен ред спор за собственост между лицата-заявители, като наследници на нововписания в КР собственик и наследниците на фигуриращия в КР собственик /заличен/, законосъобразно е допуснато исканото изменение на КР на основание ал. 8, т. 1 на § 4к, както от комисията, така и от СГКК. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Частната жалба, подадена от Лиляна Стоева Вълкова от гр. Варна против определение № 3813 от 29.09.2014 г. по адм. дело № 716/2014 г. на Административен съд - Варна е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, но е неоснователна. С обжалваното определение, в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, административният съд е оставил без уважение искането на Вълкова за изменение на решение № 1848/21.07.2014 г. в частта за разноските, с намаляване на присъдения размер от 500 лв разноски в полза на заинтересованата страна Невенка Дишева. Определението е мотивирано с липса на своевременно заявено оспорване на размера на разноските и искане за редуцирането му. Определението е законосъобразно, постановено в съответствие с нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съгласно която норма съдът може на присъди по-нисък размер на адвокатско възнаграждение, но само при надлежно заявено искане от насрещната страна-до приключване на устните състезания. Видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 08.07.2014 г., жалбоподателката Вълкова не е направила възражение за прекомерност на адв. хонорар на пълномощника на Дишева адв. Костов, поради което не е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране размера на разноските. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се остави в сила, а частната жалба-без уважение като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение