Решение № 12269 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6061/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Юг ЕАД, гр. Пловдив, чрез пълномощника си юрисконсулт К.Николов, срещу Решение 2791 от 24.04.2023 г., постановено по адм. дело 982/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на оспореното решение и да бъде решен спора по същество, като се отмени административния акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Бельова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. Станчева не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД, гр. Пловдив, срещу Решение Ж-727 от 13.12.2022 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 са дадени задължителни указания на Електроразпределение Юг ЕАД в седемдневен срок от получаване на решението да анулира начислените на основание Констативен протокол 954306/12.08.2022 г. количества електрическа енергия, отразени в справка за коригиране на сметка за електроенергия от 09.09.2022г. и фактура 8282760200/23.09.2022г., издадени на Н. Станчева за обект с ИТН 2628270 и клиентски 1000013789, находящ се в гр. Бургас, [улица] в седемдневен срок след изпълнение на т. 1 да уведоми Комисията за предприетите действия. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно административния съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт - Решение Ж-727 от 13.12.2022г. на КЕВР, е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), където КЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в съответствие с ал. 5 когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, а именно Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. в ДВ, бр. 33/05.04.2013 г.), Глава девета. В настоящият случай, изискванията на Наредбата, в частност тези на чл. 144 и сл. са спазени. Неоснователни са и аргументите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение не е обосновано. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното производство. По делото са събрани и гласни доказателствени средства с разпита на свидетеля Д. Стефанов, който е лицето извършило проверката. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Не намират основание и доводите в касационната жалба за неправилност на процесното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Необосновано е възражението на касационните жалбоподатели, че в случая КЕВР се е произнесла по гражданскоправен спор между страни по гражданско правоотношение, изземайки компетентността на гражданския съд. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ, на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ (чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЕ). Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 2 Наредба 3 от 21.03.2013 г. В този смисъл дадените от КЕВР указания в спорното решение са в изпълнение на правомощието й по чл. 22, ал.1, т. 2 и ал. 5 ЗЕ. С тях не е решен въпросът за дължимостта на сумата по фактурата, а предмет на преценка от Комисията е бил приложимият метод за определяне на цените за достъп до електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД. Дадените указания по същество са такива по прилагането на закона. От посочената правна регламентация произтича както правото, така и задължението на регулаторния орган да се произнесе по подадената в случая жалба от потребител за неправилно изчислена електрическа енергия, което води до задължение за заплащането й. Аргументите на касационните жалбоподатели за намеса на регулаторния орган в гражданскоправни отношения са необосновани. Анулирането на фактурите се налага поради издаването на тези фактури в противоречие с разпоредбата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ, което не може да бъде санирано и води до неправилност на извършеното преизчисляване и начисляване на количеството електрическа енергия. В този смисъл, с оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, както правилно е приел това и първоинстанционният съд. Установено е от събраните по делото доказателства, че средството за търговско измерване е било с нарушена функционалност (с тъмен дисплей) и макар да е демонтирано, не е изпратено за метрологична проверка. За същото свидетелства и показанията на свидетеля. Разпоредбата на чл. 49, ал. 5 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) урежда изрично хипотезите, при които операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката, като е достатъчно да е налице една от тях - нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, за да възникне това задължение за електроразпределителното дружество. Единствено и само в случай на форсмажорно обстоятелство, каквото в случая не е установено, не следва изпращане на демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол. С оглед нарушението на нормата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ е останал неизяснен въпросът дали количеството използвана електроенергия до демонтажа е било измерено, въпреки неотразяването на дисплея на електромера. На следващо място, видно от разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ПИКЕЕ, в случаите на техническа неизправност на СТИ, поради което използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото количество електрическа енергия се изчислява по реда на този текст, по приоритетен ред. В случая след като не е установена техническата неизправност на СТИ от компетентния орган за метрологичен контрол, процедурата по коригиране на сметка за електроенергия е в несъответствие с относимия материален закон. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, поради което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, касационния жалбоподател следва да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение