Решение № 4270 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10808/2009 г.

Решение № 4270 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10808/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието и храните срещу решение № 30 от 04.06.2009 г., постановено от Административен съд София град, второ административно отделение, 28-ми състав по адм. д. № 2971/2008 г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответниците не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, но поддържа становище, че решението като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-47-17 от 16.10.2007 г., с която зам.-министър на земеделието и продоволствието (сега земеделието и храните) е разпоредил да се преработи частично влезлия в сила план за земеразделяне (карта на възстановената собственост) за землището на с. Жернов, община Никопол, област Плевен в частта, с която се засяга имот № 040001. Съдът е отменил като незаконосъобразна заповедта в оспорената част и е върнал преписката за ново произнасяне с дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този правени извод, съдът е приел, че при постановяването на оспорената заповед е допуснато същество нарушение на административнопроизводствените правила изразяващо се в липса на данни засегнатите страни да са били уведомени за провеждане на оглед и не са подписали на протокола за установяване на явната фактическа грешка. Съдът е преценил това процедурно нарушение като съществено, тъй като е нарушено право на лица засегнати от разпореждането на оспорената заповед да участват в административното производство. На второ място съдът е приел, че не са доказани материално-правните предпоставки за издаване на заповед по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че в тежест на административния орган е да докаже наличие на явна фактическа грешка по легалното дефиниране на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ към момента на изработване на плана за земеразделяне. От наличните по преписката доказателства, съдът е приел, че този факт не е установен, поради което е допуснал съдебно-техническа експертиза с формулирана задача. Поради невнасяне на определения депозит от административния орган, съдът е заличил допусната експертиза и е отменил оспорената заповед, тъй като не е установено наличие на предпоставките за преработване на плана за земеразделяне. Преписката е върната за ново произнасяне с указания преработването на плана за земеразделяне да е мотивирано с установена явна фактическа грешка при заснемане на пътното платно към момента на изработване на плана за земеразделяне. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Необосновани и незаконосъобразни са изводи на съда, че при постановяване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна. В случая става реч за административно производство по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, в рамките на което е наредена частична преработка, поради явна фактическа грешка, на влязъл в сила план за земеразделяне. Конкретните етапи на процедурата са регламентирани в чл. 26, ал. 10 - ал. 13 от ППЗСПЗЗ. Действително в чл. 26, ал. 10 от ППЗСПЗЗ е предвидено, че констативния протокол, установяващ наличието на явна фактическа грешка, се предлага за подпис на присъстващите заинтересувани лица, което предполага, че същите са уведомени за действията по преработка на картата на възстановената собственост. От друга страна обаче, разпоредбата на чл. 26, ал. 12 от ППЗСПЗЗ изрично допуска обжалване на заповедта на министъра на земеделието и горите по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ след обнародването й в Държавен вестник. Това означава, че всички заинтересувани лица разполагат с процесуалната възможност да се защитят срещу действията по преработка на картата, като обжалват крайния акт, с който същите са допуснати. При гарантирано право на засегнатите лица да оспорят допусната преработване на влезлия в сила план за земеразделяне, факта че не са били уведомявани за процедурни действия на административния орган не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и не е основание за отмяна. Обосновани и законосъобразни са изводите на решаващият съд относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. С разпоредбата на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ се предвижда възможност влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи да бъдат преработвани при явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице, като заповедта се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява от ОСЗ в кметството, като засегнатите лица се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1. Явната фактическа грешка е несъответствието между заснетите на терена трайни топографски елементи и /или съществуващата ситуация и отразяването им в плана. Легалното определение на явна фактическа грешка е дадено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. С оглед приложимия материален закон несъответствието между съществуващата ситуация и отразяването в плана следва да се преценява към момента на одобряване на плана за земеразделяне. В случая като основание за преработка на влезлия в сила план за земеразделяне (карта на възстановената собственост) е извършено геодезическо заснемане на републикански път II-34 в землището на с. Жернов. съобразно представено по делото писмо от Областно пътно управление Плевен, от което става ясно, геодезическото заснемане е извършено във връзка с изготвяне през 2004г - 2005 на технически проект за ремонт и реконструкция на пътя. При тази изходна база е проведено процедурата по чл. 26, ал. 10 - ал. 13 от ППЗСПЗЗ. Правилно при това положение съдът е приел, че това геодезическо заснемане не може да обвърже установяване на явна фактическа грешка съществувала при одобряване на плана за земеразделяне (картата на възстановената собственост). Именно с оглед установяване на този релевантен факт съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, като правилно е указал, че депозита за вещото лице следва да бъде внесен от ответника, който носи доказателствената тежест. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател в тази насока за допуснато от съда съществен нарушение на процесуалните правила. Разпределението на доказателствената тежест е регламентирано с разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК. Съобразно този текст административния орган и лицата, за които акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При тази изрична процесуална норма в тежест на административния орган е да установи факта, че към момента на одобряване и влизане в сила на плана за земеразделяне (картата на възстановената собственост) е налице несъответствие между реалното трасе на пътя, в това число и необходимия сервитут и отразяването му в плана. Обосновано съдът е приел, че при наличните по делото писмени доказателства не може да се приеме за установено по безспорен начин наличие на явна фактическа грешка, като основание за преработка на влязъл в сила земеустройствен план за възстановени земеделски земи. В случая този релевантен факт е фактическото основание за издаване на заповедта, поради което в тежест на административния орган е неговото доказване. Факта, че оспорващите страни са поискали назначаване на съдебно-техническа експертиза не може да доведе до различен извод относно разпределението на доказателствената тежест. Още повече, че доказването на отрицателния факт - че не е налице явна фактическа грешка, се приема от правната теория и практика като недопустимо. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение като краен резултат е правилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед са обосновани и съобразени с приложимия материален закон. Правилно съдът е върнал преписката за ново произнасяне с дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение